1972 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 90
Състезание 306.360 km
Дата 1 май 1972
Време Дъждовно
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
2:03:41.2
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Икс
1:18.43
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеки Икс
1:21.01 (52)

1972 Голяма награда на Испания е 7-то за Голямата награда на Испания и втори кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 1 май 1972 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки слуховете че трасето Харама може да бъде премахната, заради ГП-to провело се там през 1970, Голямата награда на Испания отново домакинства на пистата в Мадрид, поради споразумението заедно с трасето Монжуик, да си редуват домакинството си през година.

С началото на европейския сезон настъпиха и няколко промени в колоната. Марч пуснаха в употреба новите болиди 721X за Рони Петерсон и Ники Лауда, докато през същото време разработиха 721G за Майк Бютлър. Това е всъщност болид от Формула 2, но с по-големи резервоари и с двигател Косуърт, а болидът бе разработен само за девет дни. Уилсън Фитипалди, по-големия брат на Емерсон бе нает да замести Карлос Ройтеман, който е със счупен глезен по време на състезание за Ф2 на пистата Тръкстън. Хелмут Марко има ангажименти с тестването на новия КанАм болид, което даде шанс на Райн Визел отново да се състезава за БРМ, заедно с редовните пилоти Жан-Пиер Белтоаз, Питър Гетин, Хоудън Гънли и Алекс Соле-Руа.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джаки Икс с Ферари, поднесе изненада в квалификацията като взе пол-позицията с половин секунда от втория Дени Хълм с Макларън. След тях са Емерсон Фитипалди с Лотус, Джеки Стюарт с Тирел, Марио Андрети (въпреки гръмналия двигател в събота), Крис Еймън с Матра, Белтоаз, Клей Регацони, Петерсон и Визел. Бютлър бе едниствения, който не взе място за състезанието, след като се оказа най-бавния в квалификацията.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки бавната стартова процедура, Хълм поведе пред Икс и Фитипалди, докато Петерсон се завъртя след удар с Белтоаз, и се присъедини на предпоследна позиция пред Брабам-а на Греъм Хил. Преднината на Хълм, скоро бе стопена от Стюарт и в края на 5-та обиколка, изпревари Макларън-а, а скоро след това Фитипалди и Икс също минават пред новозеландеца. Местния пилот, Соле-Руа се движи 20-ти, преди да забие предната част на болида към мрежовите огради, докато Лауда се прибра в бокса с проблем в диференциала, както и скоростната кутия на Белтоаз две обиколки по-късно. След само четири обиколки настъпи нова промяна във водачеството. Фитипалди с късно спиране изпревари Тирел-а на Стюарт, и започна да се откъсва от шотландеца, който скоро загуби и втората позиция от Икс. Хълм води борба за четвърта пред Андрети, Регацони, Еймън, Андреа де Адамич, Уилсън Фитипалди и Майк Хейлууд. Петерсон се добра до 15-та позиция, след проблемите на старта, преди двигателя му да го предаде в 17-та обиколка.

В 18-та обиколка, Андрети изпревари Хълм за четвърто място, но четири обиколки по-късно се прибра в бокса с повреда в V12 двигателя на Ферари, а Визел, Хейлууд, Ролф Щомелен и Гънли се включиха в списъка с отпадналите. В 25-та обиколка преднината на Фитипалди пред втория Икс е пет секунди, преди дъжда да нахлуе трасето, което обаче се оказа лек ръмеж. Това помогна на Икс, който има умения при мокри условия и само за пет обиколки белгиеца се намира точно до Лотус-а на Фитипалди, преди да затворят с обиколка втория Лотус на Дейв Уокър. Скоро Фитипалди отново увеличи преднината си пред Икс, който има проблем със задминаването на Уокър като също така трасето започнало да изсъхва. Проблеми със скоростната кутия принуди и Хълм да напусне състезанието, пращайки Регацони на четвърто място в 48-та обиколка. Същият проблем сполетя и Матра-та на Еймън в 66-та обиколка, което изкачи де Адамич на пета позиция, преди втория Тирел на Франсоа Север да го задмине. Скоро след това французина влезе в бокса да смени гумите си, след като една от предните гуми се спука.

Гумите на Икс също започват да се предават, след като разликата между него и Фитипалди се увеличи на девет. Бразилецът от своя страна има проблем по своя Лотус с теч в горивото, което за негов късмет бе в допълнителния резервоар, но принуждавайки Емерсон да не увеличи преднината си пред Ферари-то на белгиеца. Състезанието за Тирел се оказа пълен кошмар, след като Стюарт повреди радиатора намиращ се в предното крило след завъртане, а съотборника му има повреда по запалителната система. Питър Ревсън и Карлос Паче, са печеливши от това като двамата се намират на пета и шеста позиция респективно, а последния БРМ, управляван от Гетин също напусна състезанието в заключителната фаза.

След едно отпадане и второ място, Фитипалди постига първата си победа за сезона и втора в неговата кариера, след победата му в ГП на САЩ отпреди две години. Икс завърши на 19 секунди от Лотус-а, а с отпадането на Стюарт, Регацони се изкачи до третата позиция. Андреа де Адамич постигна първите си точки за сезона с четвърто място, пред Ревсън и Паче, а останалите финиширали са Уилсън Фитипалди, Тим Шенкен, Уокър (който остана без гориво), Хил и Анри Пескароло. С победата си Фитипалди се изравни по точки със Хълм в класирането при пилотите, Икс на трета позиция на пет точки изоставане.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 90 2:03:41.2 3 9
2 4 Белгия Джеки Икс Ферари 90 + 18.92 1 6
3 6 Швейцария Клей Регацони Ферари 89 + 1 Об. 8 4
4 26 Италия Андреа де Адамич Съртис-Форд 89 + 1 Об. 13 3
5 20 Съединени американски щати Питър Ревсън Макларън-Форд 89 + 1 Об. 11 2
6 29 Бразилия Карлос Паче Марч-Форд 89 + 1 Об. 16 1
7 22 Бразилия Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 88 + 2 Об. 14  
8 12 Австралия Тим Шенкен Съртис-Форд 88 + 2 Об. 18  
9 21 Австралия Дейв Уокър Лотус-Форд 87 + 3 Об. 24  
10 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Брабам-Форд 86 + 4 Об. 23  
11 14 Франция Анри Пескароло Марч-Форд 86 + 4 Об. 19  
Отп 1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюърт Тирел-Форд 69 Инцидент 4  
Отп 9 Нова Зеландия Крис Еймън Матра 66 Ск.кутия 6  
Отп 3 Франция Франсоа Север Тирел-Форд 65 Запалване 12  
Отп 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Питър Гетин БРМ 65 Двигател 21  
Отп 11 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 48 Ск.кутия 2  
Отп 25 Нова Зеландия Хоудън Гънли БРМ 38 Двигател 20  
Отп 10 Швейцария Райн Визел БРМ 24 Инцидент 10  
Отп 7 Съединени американски щати Марио Андрети Ферари 23 Налягане-масло 5  
Отп 15 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 20 Електро 15  
Отп 2 Швейцария Рони Петерсон Марч-Форд 16 Теч-гориво 9  
Отп 16 Германия Ролф Щомелен Марч-Форд 15 Инцидент 17  
Отп 19 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 9 Ск.кутия 7  
Отп 24 Австрия Ники Лауда Марч-Форд 7 Диференциал 25  
Отп 28 Испания Алекс Соле-Руа БРМ 6 Инцидент 22  
НКв 23 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Бютлър Марч-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Нова Зеландия Дени Хълм 15
2 Бразилия Емерсон Фитипалди 15
3 Белгия Джеки Икс 10
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюърт 9
5 Швейцария Клей Регацони 7
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 17
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 15
3 Италия Ферари 13
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 9
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Монако

Предходна година:
1971
Голяма награда на Испания Следваща година:
1973