1972 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 90
Състезание 306.360 km
Дата 1 май 1972
Време Дъждовно
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
2:03:41.2
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Икс
1:18.43
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеки Икс
1:21.01 (52)

1972 Голяма награда на Испания е 7-то за Голямата награда на Испания и втори кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 1 май 1972 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки слуховете че трасето Харама може да бъде премахната, заради предишната ГП провело се там през 1970, Голямата награда на Испания отново домакинства на пистата в Мадрид, поради споразумението заедно с трасето Монжуик, да си редуват домакинството си през година.

С началото на европейския сезон настъпиха и няколко промени в колоната. Марч пуснаха в употреба новите болиди 721X за Рони Петерсон и Ники Лауда, докато през същото време разработиха 721G, за Майк Бютлър. Това е всъщност болид от Формула 2, но с по-големи резервоари и с двигател Косуърт, а болидът бе разработен само за девет дни. Уилсън Фитипалди, по-големия брат на Емерсон бе нает да замести Карлос Ройтеман, който бе със счупен глезен по време на състезание за Ф2 на пистата Тръкстън. Хелмут Марко имаше ангажименти с тестването на новия КанАм болид, което даде шанс на Райн Визел отново да се състезава за БРМ, заедно с редовните пилоти Жан-Пиер Белтоаз, Питър Гетин, Хоудън Гънли и Алекс Соле-Руа.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джаки Икс с Ферари, поднесе изненада в квалификацията като взе пол-позицията с половин секунда от втория Дени Хълм с Макларън. След тях са Емерсон Фитипалди с Лотус, Джеки Стюарт с Тирел, Марио Андрети (въпреки гръмналия двигател в събота), Крис Еймън с Матра, Белтоаз, Клей Регацони, Петерсон и Визел. Бютлър бе едниствения, който не взе място за състезанието, след като се оказа най-бавния в квалификацията.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки бавната стартова процедура, Хълм поведе пред Икс и Фитипалди, докато Петерсон се завъртя след удар с Белтоаз, и се присъедени на предпоследна позиция пред Брабам-а на Греъм Хил. Преднината на Хълм, скоро бе стопена от Стюарт и в края на 5-та обиколка, изпревари Макларън-а, а скоро след това Фитипалди и Икс също минаха пред ново-зеландеца. Местния пилот, Соле-Руа се движеше 20-ти, преди да забие предната част на болида към мрежовите огради, докато Лауда се прибра в бокса с проблем в диференциала, както и скоростната кутия на Белтоаз, две обиколки по-късно. След само четири обиколки, настъпи нова промяна във водачеството. Фитипалди с късно спиране изпревари Тирел-а на Стюарт, и започна да се откъсва от шотландеца, който скоро загуби и втората позиция от Икс. Хълм водеше борба за четвърта пред Андрети, Регацони, Еймън и Андреа де Адамич, преди да има разлика пред Уилсън Фитипалди и Майк Хейлууд. Петерсон се добра до 15-та позиция, след проблемите на старта, преди двигателя му да го предаде в 17-та обиколка.

В 18-та обиколка, Андрети изпревари Хълм за четвърто място, но четири обиколки по-късно се прибра в бокса с повреда в V12 двигателя на Ферари, а Визел, Хейлууд, Ролф Щомелен и Гънли се включиха в списъка с отпадналите. В 25-та обиколка преднината на Фитипалди пред втория Икс бе пет секунди, преди дъжда да нахлуе трасето, което обаче се оказа лек ръмеж. Това спомогна на Икс, който има умения при мокри условия и само за пет обиколки, белгиеца се намира точно до Лотус-а на Фитипалди, преди да затворят с обиколка втория Лотус на Дейв Уокър. Скоро Фитипалди отново увеличи преднината си пред Икс, който имаше проблем с задминаването на Уокър като също така трасето започнало да изсъхва. Проблеми със скоростната кутия принуди и Хълм да напусне състезанието, пращайки Регацони на четвърто място в 48-та обиколка. Същият проблем сполетя и Матра-та на Еймън в 66-та обиколка, пращайки де Адамич на пета позиция, преди втория Тирел на Франсоа Север да го задмине. Скоро след това французина трябваше да смени гумите си, след като една от предната гума се спука.

Гумите на Икс също започнаха да се предават, след като разликата между него и Фитипалди се увеличи на девет. Бразилецът от своя страна имаше проблем по своя Лотус с теч в горивото, което за негов късмет бе в допълнителния резервоар, но принуждавайки Емерсон да не увеличи преднината си пред Ферари-то на белгиеца. Състезанието за Тирел се оказа пълен кошмар, след като Стюарт повреди радиатора намиращ се в предното крило след завъртане, а съотборника му имаше повреда по запалителната система. Питър Ревсън и Карлос Паче, бяха печеливши от това като двамата се намираха на пета и шеста позиция респективно, а последния БРМ, управляван от Гетин също напусна състезанието в заключителната фаза.

След едно отпадане и второ място, Фитипалди постигна първата си победа за сезона и втора в неговата кариера, след победата му в ГП на САЩ отпреди две години. Икс завърши на 19 секунди от Лотус-а, а с отпадането на Стюарт, Регацони се изкачи до третата позиция. Андреа де Адамич постигна първите си точки за сезона с четвърто място, пред Ревсън и Паче, а останалите които финишираха са Уилсън Фитипалди, Тим Шенкен, Уокър (който остана без гориво), Хил и Анри Пескароло. С победата си Фитипалди се изравни по точки със Дени Хълм в класирането при пилотите, Икс на трета позиция на пет точки изоставане.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 90 2:03:41.2 3 9
2 4 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Ферари 90 + 18.92 1 6
3 6 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 89 + 1 Об. 8 4
4 26 Flag of Italy.svg Андреа де Адамич Съртис-Форд 89 + 1 Об. 13 3
5 20 Flag of the United States.svg Питър Ревсън Макларън-Форд 89 + 1 Об. 11 2
6 29 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Марч-Форд 89 + 1 Об. 16 1
7 22 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 88 + 2 Об. 14  
8 12 Flag of Australia.svg Тим Шенкен Съртис-Форд 88 + 2 Об. 18  
9 21 Flag of Australia.svg Дейв Уокър Лотус-Форд 87 + 3 Об. 24  
10 18 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Брабам-Форд 86 + 4 Об. 23  
11 14 Flag of France.svg Анри Пескароло Марч-Форд 86 + 4 Об. 19  
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюърт Тирел-Форд 69 Инцидент 4  
Отп 9 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Матра 66 Ск.кутия 6  
Отп 3 Flag of France.svg Франсоа Север Тирел-Форд 65 Запалване 12  
Отп 8 Flag of the United Kingdom.svg Питър Гетин БРМ 65 Двигател 21  
Отп 11 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 48 Ск.кутия 2  
Отп 25 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли БРМ 38 Двигател 20  
Отп 10 Flag of Sweden.svg Райн Визел БРМ 24 Инцидент 10  
Отп 7 Flag of the United States.svg Марио Андрети Ферари 23 Налягане-масло 5  
Отп 15 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 20 Електро 15  
Отп 2 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 16 Теч-гориво 9  
Отп 16 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Марч-Форд 15 Инцидент 17  
Отп 19 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 9 Ск.кутия 7  
Отп 24 Flag of Austria.svg Ники Лауда Марч-Форд 7 Диференциал 25  
Отп 28 1945 Алекс Соле-Руа БРМ 6 Инцидент 22  
НКв 23 Flag of the United Kingdom.svg Майк Бютлър Марч-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 15
2 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 15
3 Flag of Belgium.svg Джеки Икс 10
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюърт 9
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 7
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 17
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 15
3 Flag of Italy.svg Ферари 13
4 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 9
5 Flag of the United Kingdom.svg Съртис-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Монако

Предходна година:
1971
Голяма награда на Испания Следваща година:
1973