1972 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 90
Състезание 306.360 km
Дата 1 май 1972
Време Дъждовно
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
2:03:41.2
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Икс
1:18.43
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеки Икс
1:21.01 (52)

1972 Голяма награда на Испания е 7-то за Голямата награда на Испания и втори кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 1 май 1972 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки слуховете че трасето Харама може да бъде премахната, заради ГП-to провело се там през 1970, Голямата награда на Испания отново домакинства на пистата в Мадрид, поради споразумението заедно с трасето Монжуик, да си редуват домакинството си през година.

С началото на европейския сезон настъпиха и няколко промени в колоната. Марч пуснаха в употреба новите болиди 721X за Рони Петерсон и Ники Лауда, докато през същото време разработиха 721G за Майк Бютлър. Това е всъщност болид от Формула 2, но с по-големи резервоари и с двигател Косуърт, а болидът бе разработен само за девет дни. Уилсън Фитипалди, по-големия брат на Емерсон бе нает да замести Карлос Ройтеман, който е със счупен глезен по време на състезание за Ф2 на пистата Тръкстън. Хелмут Марко има ангажименти с тестването на новия КанАм болид, което даде шанс на Райн Визел отново да се състезава за БРМ, заедно с редовните пилоти Жан-Пиер Белтоаз, Питър Гетин, Хоудън Гънли и Алекс Соле-Руа.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Джаки Икс с Ферари, поднесе изненада в квалификацията като взе пол-позицията с половин секунда от втория Дени Хълм с Макларън. След тях са Емерсон Фитипалди с Лотус, Джеки Стюарт с Тирел, Марио Андрети (въпреки гръмналия двигател в събота), Крис Еймън с Матра, Белтоаз, Клей Регацони, Петерсон и Визел. Бютлър бе едниствения, който не взе място за състезанието, след като се оказа най-бавния в квалификацията.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки бавната стартова процедура, Хълм поведе пред Икс и Фитипалди, докато Петерсон се завъртя след удар с Белтоаз, и се присъедини на предпоследна позиция пред Брабам-а на Греъм Хил. Преднината на Хълм, скоро бе стопена от Стюарт и в края на 5-та обиколка, изпревари Макларън-а, а скоро след това Фитипалди и Икс също минават пред новозеландеца. Местния пилот, Соле-Руа се движи 20-ти, преди да забие предната част на болида към мрежовите огради, докато Лауда се прибра в бокса с проблем в диференциала, както и скоростната кутия на Белтоаз две обиколки по-късно. След само четири обиколки настъпи нова промяна във водачеството. Фитипалди с късно спиране изпревари Тирел-а на Стюарт, и започна да се откъсва от шотландеца, който скоро загуби и втората позиция от Икс. Хълм води борба за четвърта пред Андрети, Регацони, Еймън, Андреа де Адамич, Уилсън Фитипалди и Майк Хейлууд. Петерсон се добра до 15-та позиция, след проблемите на старта, преди двигателя му да го предаде в 17-та обиколка.

В 18-та обиколка, Андрети изпревари Хълм за четвърто място, но четири обиколки по-късно се прибра в бокса с повреда в V12 двигателя на Ферари, а Визел, Хейлууд, Ролф Щомелен и Гънли се включиха в списъка с отпадналите. В 25-та обиколка преднината на Фитипалди пред втория Икс е пет секунди, преди дъжда да нахлуе трасето, което обаче се оказа лек ръмеж. Това помогна на Икс, който има умения при мокри условия и само за пет обиколки белгиеца се намира точно до Лотус-а на Фитипалди, преди да затворят с обиколка втория Лотус на Дейв Уокър. Скоро Фитипалди отново увеличи преднината си пред Икс, който има проблем с задминаването на Уокър като също така трасето започнало да изсъхва. Проблеми със скоростната кутия принуди и Хълм да напусне състезанието, пращайки Регацони на четвърто място в 48-та обиколка. Същият проблем сполетя и Матра-та на Еймън в 66-та обиколка, което изкачи де Адамич на пета позиция, преди втория Тирел на Франсоа Север да го задмине. Скоро след това французина влезе в бокса да смени гумите си, след като една от предните гуми се спука.

Гумите на Икс също започват да се предават, след като разликата между него и Фитипалди се увеличи на девет. Бразилецът от своя страна има проблем по своя Лотус с теч в горивото, което за негов късмет бе в допълнителния резервоар, но принуждавайки Емерсон да не увеличи преднината си пред Ферари-то на белгиеца. Състезанието за Тирел се оказа пълен кошмар, след като Стюарт повреди радиатора намиращ се в предното крило след завъртане, а съотборника му има повреда по запалителната система. Питър Ревсън и Карлос Паче, са печеливши от това като двамата се намират на пета и шеста позиция респективно, а последния БРМ, управляван от Гетин също напусна състезанието в заключителната фаза.

След едно отпадане и второ място, Фитипалди постига първата си победа за сезона и втора в неговата кариера, след победата му в ГП на САЩ отпреди две години. Икс завърши на 19 секунди от Лотус-а, а с отпадането на Стюарт, Регацони се изкачи до третата позиция. Андреа де Адамич постигна първите си точки за сезона с четвърто място, пред Ревсън и Паче, а останалите финиширали са Уилсън Фитипалди, Тим Шенкен, Уокър (който остана без гориво), Хил и Анри Пескароло. С победата си Фитипалди се изравни по точки със Хълм в класирането при пилотите, Икс на трета позиция на пет точки изоставане.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 90 2:03:41.2 3 9
2 4 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Ферари 90 + 18.92 1 6
3 6 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 89 + 1 Об. 8 4
4 26 Flag of Italy.svg Андреа де Адамич Съртис-Форд 89 + 1 Об. 13 3
5 20 Flag of the United States.svg Питър Ревсън Макларън-Форд 89 + 1 Об. 11 2
6 29 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Марч-Форд 89 + 1 Об. 16 1
7 22 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 88 + 2 Об. 14  
8 12 Flag of Australia.svg Тим Шенкен Съртис-Форд 88 + 2 Об. 18  
9 21 Flag of Australia.svg Дейв Уокър Лотус-Форд 87 + 3 Об. 24  
10 18 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Брабам-Форд 86 + 4 Об. 23  
11 14 Flag of France.svg Анри Пескароло Марч-Форд 86 + 4 Об. 19  
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюърт Тирел-Форд 69 Инцидент 4  
Отп 9 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Матра 66 Ск.кутия 6  
Отп 3 Flag of France.svg Франсоа Север Тирел-Форд 65 Запалване 12  
Отп 8 Flag of the United Kingdom.svg Питър Гетин БРМ 65 Двигател 21  
Отп 11 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 48 Ск.кутия 2  
Отп 25 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли БРМ 38 Двигател 20  
Отп 10 Flag of Sweden.svg Райн Визел БРМ 24 Инцидент 10  
Отп 7 Flag of the United States.svg Марио Андрети Ферари 23 Налягане-масло 5  
Отп 15 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 20 Електро 15  
Отп 2 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 16 Теч-гориво 9  
Отп 16 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Марч-Форд 15 Инцидент 17  
Отп 19 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 9 Ск.кутия 7  
Отп 24 Flag of Austria.svg Ники Лауда Марч-Форд 7 Диференциал 25  
Отп 28 1945 Алекс Соле-Руа БРМ 6 Инцидент 22  
НКв 23 Flag of the United Kingdom.svg Майк Бютлър Марч-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 15
2 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 15
3 Flag of Belgium.svg Джеки Икс 10
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюърт 9
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 7
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 17
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 15
3 Flag of Italy.svg Ферари 13
4 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 9
5 Flag of the United Kingdom.svg Съртис-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Монако

Предходна година:
1971
Голяма награда на Испания Следваща година:
1973