1973 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Моспорт
Дължина писта 3.957 km
Обиколки 80
Състезание 316.560 km
Дата 23 септември 1973
Време Дъжд
Победител
Пилот
време
Питър Ревсън
1:59:04.083
Полпозишън
Пилот
време
Рони Петерсон
1:13.697
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:15.496 ()

1973 Голяма награда на Канада е 7-то за Голямата награда на Канада и четиринадесети кръг от сезон 1973 във Формула 1, провежда се на 23 септември 1973 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

БРМ изненадващо понижи Клей Регацони до тестов пилот като на неговото място бе нает завърналия се Питър Гетин. Причината за това се крие най-вече върху слабата форма на швейцареца, но някои твърдят че това е вид наказание към Регацони, който от следващия сезон се завръща във Ферари. Скудерията останаха само с Артуро Мерцарио, но Макларън и Тирел решиха да участват с трима пилоти. Джоди Шектър се завърна, след ГП на Великобритания за отбора, ръководен от Теди Мейър като бе записан със номер 0 на неговия болид. Кен Тирел повика Крис Еймън, чийто отбор Текно затвори врати, след състезанието в Монца в опит да помогне на тима в битката при конструкторите срещу Лотус. Вече коронясаният шампион във Формула 2, Жан-Пиер Жарие се върна в колоната за Марч, докато бившия пилот на Брабам и Съртис, Тим Шенкен зае второто пилотско място в Исо Марлборо.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Мъгла и студено време в събота, означаваше че повечето от времената постигнати в петък бяха решаващи като Рони Петерсон отново зае пола с повече от секунда зад Питър Ревсън. Отсъствието на Шектър от Формула 1, не повлия много на скоростта и южноафриканеца постигна трето време пред Карлос Ройтеман, Емерсон Фитипалди, Франсоа Север, Дени Хълм, Ники Лауда, Джеки Стюарт и Уилсън Фитипалди. В първото си състезание за Тирел, Еймън завърши 11-ти, докато Гетин остана 25-ти пред последния Рики фон Опел с Инсайн.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Мрачното време остана и за неделя, но за щастие на всички състезатели, мениджъри и механици мъглата се вдигна. Последвалия го силен дъжд принуди пилотите да направят три инсталационни обиколки, преди да формират решетката. Стартът бе отменен за половин час, докато всички с изключение на Жан-Пиер Белтоаз (който реши да кара с интермедийни гуми) смениха с гуми за екстремно мокър асфалт. Когато болидите потеглиха за старта, Петерсон поведе колоната пред Шектър, Лауда, Емерсон Фитипалди, Стюарт, Ройтеман, Ревсън, Север, Джаки Оливър (от 14-та позиция) Уилсън Фитипалди, Джеймс Хънт и Карлос Паче.

В третата обиколка Лауда изпревари Шектър, а после и Петерсон за да поведе като австриеца направи преднина от осем секунди от шведа. Шектър междувременно успя да застигне Петерсон, докато Фитипалди и Стюарт се бореха за четвърта позиция, преди да бъдат застигнати от Паче и Оливър. Няколко пилоти загубиха контрол върху болидите си, но единственото отпадане в тази начална фаза бе тази на Гетин, чийто горивен маркуч се откачи, след пет обиколки. Както винаги Хълм не бе доволен от условията, още повече че спука гума, докато Мерцарио удари предната част на болида си и трябваше да продължи без предно крило, след като от бокса на тима нямаха резервни крила.

Паче успя да се справи със Стюарт в 11-та обиколка, преди шотландеца да се завърти, което го прати след Шенкен. Следващият сериозен инцидент дойде в 17-та обиколка, след като Петерсон загуби контрол, удряйки бордюра и после бариерата. Шведа продължи няколко метра по-късно, преди да осъзнае че задното му окачване е повредено от удара. Това прати Фитипалди на втора позиция пред Оливър (чийто Шадоу се движеше добре на мокро трасе), който се справи с Паче и Шектър по същото време, когато Петерсон бе въвлечен в свой инцидент.

Сухи линии се появиха на трасето, от което гумите Файърстоун започнаха да се разпадат. Това прати Паче в бокса в 18-та обиколка за смяна със сухи гуми, следван от Лауда обиколка по-късно. Механиците на австриеца вместо да сменят със сухи, сложиха интермедии и БРМ-а продължи на осма позиция. Така Фитипалди стана новия лидер пред Оливър, който с малко намаляваше преднината на бразилеца. След англичанина се намира Север, Шектър, Стюарт, Хоудън Гънли, Ройтеман, Лауда, Ревсън и Еймън (като последните двама се върнаха с обиколка напред, след спирането на Лауда). Всички останали спряха в бокса моментално като последни бяха Фитипалди и Стюарт в 32-та обиколка, чийто стопове бяха по-бавни от стопа на Оливър, който спряха обиколка по-рано. Докато това се случваше Бютлър отпадна с повреден двигател

Това обаче принуди объркване във времената на пилотите, след всяка изминала обиколка, от което всички с изключение на пилотите се чудят кой води състезанието. Докато това се случваше, Шектър и Север се удариха право в мантинелите, от което французина излезе от болида и право към Макларън-а, за да се разправи с южноафриканеца, преди да бъде издърпан от маршалите. Север след това усети, че кракът му леко пострада от инцидента, вероятно от адреналина който имаше преди малко. Въпреки това организаторите решиха да изпратят две линейки и влекачи за да отстранят болидите от трасето. В съответствие със правилата които бяха направени след трагедията по време на ГП на Нидерландия, колата за сигурност бе изпратена на трасето, за да намали скоростта на пилотите и да ги събере зад себе си. Самата кола за сигурност - Порше 914, бе управляван от канадския пилот Епи Вицес.

Единственият проблем обаче бе, че никой не иска да се съгласи кой води. Една незначителна част от мнозинството мислят, че Оливър е лидера, след като той спря от втора позиция и имаше по-малко проблеми от тези на Фитипалди. Други твърдят, че лидер е Фитипалди, трети са за Лауда. Въпреки това обаче, Гънли направи добро състезание, за да се придвижи в топ 10. Самият Франк Уилямс не знаеше, че неговия пилот води в състезанието, но според това което казват организаторите това се оказа вярно. Голяма част пилотите трябваше да направят допълнително обиколка, за да се наредят зад Гънли като Ревсън и Белтоаз се възползваха от това да сменят гумите си.

След 10 обиколки в които маршалите най-после изкараха болида на Север извън пистата, сейфти-кара излезе от трасето и състезанието продължи с Гънли начело. Самият новозеландец не знаеше дали води или не, но успя да даде всичко от себе си, за да не даде шанс на останалите да го изпреварят, отговаряйки срещу пилоти като Фитипалди и Стюарт със обиколки, три секунди по-добри от постигнатите времена в квалификациите. Зад него се намираше Оливър, макар че в реалността той е пред Гънли в класирането. Все пак англичанина изпревари Исо-Марлборо, следван от Фитипалди който също успя да изпревари Гънли, преди да започне да атакува Шадоу-а. Бразилецът бе подпомогнат от факта, че Оливър имаше проблеми с дроселите. Междувременно Лауда отпадна от надпреварата със счупена скоростна кутия.

Десет обиколки преди финала Фитипалди притискаше Оливър, докато пит бордовете показват че Ревсън е трети пред Белтоаз, Стюарт и Гънли. Шест обиколки по-късно бразилецът се залепи зад Шадоу-а, преди да настигнат БРМ-а на Белтоаз, който също не знаеше дали е пред тях или не. Две обиколки до края Фитипалди успя да мине пред Шадоу-а с малко търпение, преди да изпреварят БРМ-а. Докато двамата пилоти приближаваха старт-финалната права за последен път, Колин Чапман както винаги хвърли шапката си във въздуха, за да поздрави бразилеца с брилятното си каране, но всъщност карирания флаг не бе развят. Вместо това той бе развят за Ревсън и Гънли, преди маршалите да определят че е за Макларън-а.

Следва объркване от всичко това. На Ревсън му бе връчена победата, и така церемонията трябваше да се проведе по план. Други обаче, включително и Чапман твърдят че Фитипалди е победителя. Това доведе до сбирка между маршалите и мениджърите на отборите за три-часова среща, от която те реконструираха състезанието отначало с времената направени от пилотите във всяка обиколка. Окончателното решение бе че Белтоаз поведе в състезанието, след като всички останали спряха за смяна на гуми, преди французина да го стори. След това Оливър пое лидерството при влизане на колата за сигурност в 45-та обиколка с Ревсън на втора позиция пред Белтоаз. Американецът в 46-та обиколка изпревари Оливър както и Белтоаз, преди англичанина и Фитипалди да спорят битката за третото място.

Така Ревсън бе определен като победител за втори път в своята кариера (което ще се окаже последна, преди да загуби живота си пет месеца по-късно) пред Фитипалди и Оливър. Белтоаз бе последния пилот преполовил пълната дистанция с четвърта позиция пред Стюарт и Гънли като повечето смятат, че той заслужава да бъде аплодиран за усилията които положи. Хънт, Ройтеман, Майк Хейлууд, Еймън, Уилсън Фитипалди, Ролф Щомелен, Хълм, Шенкен, Мерцарио, Греъм Хил и Джордж Фолмър бяха останалите финиширали, докато Паче отпадна осем обиколки до финиша, след като главината на колелото се откачи, а Жарие и фон Опел бяха доста обиколки назад, за да бъдат класиран. Едно нещо бе в главата на всички, и то е за забравят всичко в това състезание и да пристигнат в Уоткинс Глен за последното състезание за сезона.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 8 Flag of the United States.svg Питър Ревсън Макларън-Форд 80 1:59:04.083 2 9
2 1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 80 + 32.734 5 6
3 17 Flag of the United Kingdom.svg Джаки Оливър Шадоу-Форд 80 + 34.505 14 4
4 20 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 80 + 36.514 16 3
5 5 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт Тирел-Форд 79 + 1 Об. 9 2
6 25 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли Исо Малборо-Форд 79 + 1 Об. 22 1
7 27 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Марч-Форд 78 + 2 Об. 15  
8 10 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 78 + 2 Об. 4  
9 23 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 78 + 2 Об. 12  
10 29 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Тирел-Форд 77 + 3 Об. 11  
11 11 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 77 + 3 Об. 10  
12 9 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Брабам-Форд 76 + 4 Об. 18  
13 7 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 75 + 5 Об. 7  
14 26 Flag of Australia.svg Тим Шенкен Исо Малборо-Форд 75 + 5 Об. 24  
15 4 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Ферари 75 + 5 Об. 20  
16 12 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Шадоу-Форд 73 + 7 Об. 17  
17 16 Flag of the United States.svg Джордж Фолмър Шадоу-Форд 73 + 7 Об. 13  
18 24 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Съртис-Форд 72 + 8 Об. 19  
НКл 18 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Марч-Форд 71 Не е класиран 23  
НКл 28 Flag of Liechtenstein.svg Рики фон Опел Инсайн-Форд 68 Не е класиран 26  
Отп 21 Flag of Austria.svg Ники Лауда БРМ 62 Трансмисия 8  
Отп 0 1928 Джоди Шектър Макларън-Форд 32 Сблъсък 3  
Отп 6 Flag of France.svg Франсоа Север Тирел-Форд 32 Сблъсък 6  
Отп 15 Flag of the United Kingdom.svg Майк Бютлър Марч-Форд 20 Двигател 21  
Отп 2 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 16 Окачване 1  
Отп 19 Flag of the United Kingdom.svg Питър Гетин БРМ 5 Маслена помпа 25  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт 71
2 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 54
3 Flag of France.svg Франсоа Север 47
4 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 43
5 Flag of the United States.svg Питър Ревсън 36
6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 23
7 Flag of Belgium.svg Джаки Икс 12
8 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 12
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 83 (87)
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 82 (86)
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 55
4 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 18
5 Flag of Italy.svg Ферари 12
6 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 12
7 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 9
8 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1973 Италия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1973
Следващо състезание:
1973 САЩ

Предходна година:
1972
Голяма награда на Канада Следваща година:
1974