1973 Голяма награда на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на САЩ
Карта на пистата
Уоткинс Глен
Дължина писта 5.435 km
Обиколки 59
Състезание 320.670 km
Дата 7 октомври 1973
Време Сухо,облачно
Победител
Пилот
време
Джеки Стюърт
1:41:15.779
Полпозишън
Пилот
време
Рони Петерсон
1:39.657
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:41.652 (58)
[[:commons:Category:1973 United States Grand Prix|Гран При на САЩ]] в Общомедия

1973 Голяма награда на САЩ е 15-то за Голямата награда на САЩ и петнадесети последен кръг от сезон 1973 във Формула 1, провежда се на 7 октомври 1973 година на пистата Уоткинс Глен, Уоткинс Глен, Ню Йорк, САЩ.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

В Канада, Питър Гетин не успя да убеди колегите от БРМ да го задържат, след разочороващото му представяне отстрана на англичанина. Отборът реши да пусне Клей Регацони в своето последно състезание за тях, преди да се присъедини към Ферари за следващия сезон. Брабам повика Джон Уотсън да поеме болида, пилотиран от Ролф Щомелен от последните четири кръга. Йохен Мас се завърна за Съртис, докато Шадоу пускат и трети заводски болид за англичанина Брайън Редмън. Уилямс първоначално реши да участват с Хоудън Гънли и Анри Пескароло, преди последния да бъде заменен от датчанина Том Белсьо. Обаче той пристигна на трасето, за да види че Рон Таурнак е убедил тима да вземе Джаки Икс.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Квалификацията отново показа същата картина така както бе в предишните състезание, а то е пълната доминация на Лотус, макар да бъдат предизвикани от Карлос Ройтеман, Франсоа Север и Джеймс Хънт. Събота, обаче сложи край на един от пилотите по трагичен начин. Север, чието време му уреди трета позиция зад Лотус-ите, бе в бърза обиколка, за да подобри времето си. Приближавайки S-образния завой, французина удари бордюра, след което Тирел-ът му се заби право в мантинелите на дясната част от трасето. След това болидът му се зави на лявата част на 90 градуса, с висока скорост която огъна предната част на мантинелата и разсичайки Тирел-а на две, убивайки Север моментално. Смъртта на красивия 29-годишен пилот, чието бъдеше му бе предвидено след като Джеки Стюарт обяви своето отказване от състезателна дейност, шокира всички дори и самия Стюарт, който е очаквал Север да води отбора за 1974.

Рони Петерсон взе пола за девети път в своята кариера и за сезона пред Ройтеман, Емерсон Фитипалди, Хънт, Стюарт (за когото това трябваше да бъде стотното му състезание) и Майк Хейлууд. Макларън-ите не са на обичайната си форма като Питър Ревсън и Дени Хълм окупират четвъртата редица, докато Карлос Паче успя да раздели Джоди Шектър от двата Макларън-а. Стюарт и Крис Еймън, който трябваше да стартира 12-ти излязоха на трасето в съботния следобед, преди Кен Тирел да обяви, че най-доброто за отбора е да не вземат участие в състезанието в знак на почит към Север. Това решение връчи титлата при конструкторите за Лотус, без битка между двата отбора.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Организаторите, които научиха за отказването на Тирел решават да оставят техните места на решетката празни, вместо да преместят тези зад тях. Останалите 25 участника стартирт състезанието, без Ревсън който остана на място. Американецът успя да потегли но на последна позиция, преди да мине с две позиции напред, след като Редмън и Рики фон Опел получиха проблеми с клапаните. Инсайн-ът отпадна на трасето, докато Шадоу-а на англичанина успя да се добере до боксовете. Междувременно Петерсон поведе колоната, пред Ройтеман и Хънт втори и трети, след като успяват да се справят с Фитипалди. След тях са групата на Хейлууд, Хълм, Шектър, Жан-Пиер Белтоаз, Паче, Мас, Регацони, и останалите след тях. Хънт, който се наслаждава на перфектно състезание, изпревари Ройтеман за втора позиция преди да преследва Лотус-а на Петерсон. Сериозна вибрация по предните гумите на Фитипалди и на Хейлууд даде шанс на Макларън-ите да ги изпреварят, преди Съртис-а да изпревари бразилеца.

Гънли влезе в бокса в 12-та обиколка със сериозни проблеми по управлението на неговия Исо-Марлборо, преди да бъде изпратен обратно на трасето, докато Белтоаз спря болида си за преглед по двигателя. Ники Лауда има проблеми с горивната помпа, докато Редмън се върна на трасето с помощта на неговите механици. Англичанинът обаче е дисквалифициран заради външна помощ, след като спира в бокса за втори път. Хънт успява да се доближи до Петерсон, чакайки удобния момент за изпреварване. Фитипалди си върна шестата позиция, след като Хейлууд усети по болида нещо странно по управлението, преди англичанина да се прибере в бокса, където повреда по окачването бе причината управлението на неговия Съртис да се усложни. Паче и Мас отпадат малко по-късно в състезанието, което означи края на състезанието за Съртис.

Прогресът на Хълм и Шектър ги изпрати зад Брабам-а на Ройтеман, но аржентинеца успя да се отбрани от атаките на двата Макларън-а, преди да застигнат изостанали пилоти. Южноафриканецът намали скоростта си, след като по погрешка активира пожарогасителя, замръзвайки единия му крак, преди да приключи в 40-та обиколка поради завъртане, което е повредило задното окачване. Емерсон почти го последва, но успя да избегне контакт с Макларън-а, с цената на износена предна гума, което прати бразилеца да влезе в бокса, връщайки се зад Ревсън. Мерцарио имаше страшен момент, след като задното му крило се откачи от болида, от което се завъртя. Италианецът успя да влезе в бокса, където механиците вместо да сложат ново задно крило, откачиха предното крило за да балансира Ферари-то.

Петнадесет обиколки до финала, Петерсон продължава да бъде преследван от Хънт и Ройтеман на девет секунди зад Марч-а, Макларън-ите на Хълм, Ревсън и Фитипалди. Поради механически проблеми, Жан-Пиер Жарие успя да се добере до седмата позиция пред Майк Бютлър, Икс, Регацони и Белтоаз. Частният Марч на англичанина успя да удържи пилотите пред себе си, преди Икс да го изпревари, част от която помогна влака на пилотите на Шадоу, воден от Греъм Хил.

Хънт, чийто болид олекна реши да притисне Петерсон, чакайки вероятна грешка на Петерсон, докато Ройтеман се движи на почти 20 секунди от тях. Това обаче не стресна шведа, който успя да удържи на атаките на Хескет-Марч-а на англичанина и пресече финала за своята четвърта победа в неговата кариера. Хънт постигна най-доброто си класиране, подобрявайки третото място в Зандворт с второ, след брилятно каране което можеше да го направи на победа, ако състезанието бе продължило с още няколко обиколки. Ройтеман завърши трети пред Хълм, който си позволи да намали скоростта в последните няколко обиколки, знаейки че няма никакъв шанс да настигне аржентинеца, след като има вибрации по болида си през последната част на състезанието. Ревсън завърши пети пред Фитипалди, докато Икс завърши седми, а Жарие има на какво да съжалява, след като катастрофира своя Марч на последната обиколка. Регацони, Белтоаз, Бютлър, Гънли, Хил, Джордж Фолмър, Джаки Оливър и Мерцарио завършват състезанието, а Уилсън Фитипалди остана седем обиколки назад, поради многото направени стопа отстрана на бразилеца.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 2 Швеция Рони Петерсон Лотус-Форд 59 1:41:15.779 1 9
2 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Марч-Форд 59 + 0.668 4 6
3 10 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 59 + 22.930 2 4
4 7 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 59 + 50.226 8 3
5 8 Съединени американски щати Питър Ревсън Макларън-Форд 59 + 1:20.367 7 2
6 1 Бразилия Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 59 + 1:47.945 3 1
7 26 Белгия Джеки Икс Исо Малборо-Форд 58 + 1 Об. 23  
8 19 Швейцария Клей Регацони БРМ 58 + 1 Об. 15  
9 20 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 58 + 1 Об. 14  
10 15 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Бютлър Марч-Форд 58 + 1 Об. 26  
11 18 Франция Жан-Пиер Жарие Марч-Форд 57 Инцидент 17  
12 25 Нова Зеландия Хоудън Гънли Исо Малборо-Форд 57 + 2 Об. 19  
13 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Шадоу-Форд 57 + 2 Об. 18  
14 16 Съединени американски щати Джордж Фолмър Шадоу-Форд 57 + 2 Об. 20  
15 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джаки Оливър Шадоу-Форд 55 + 4 Об. 22  
16 4 Италия Артуро Мерцарио Ферари 55 + 4 Об. 11  
НКл 11 Бразилия Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 52 Не е класиран 25  
Отп 0 Република Южна Африка Джоди Шектър Макларън-Форд 39 Окачване 10  
Отп 30 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 35 Двигател 16  
Отп 21 Австрия Ники Лауда БРМ 35 Горивна помпа 21  
Отп 23 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 34 Окачване 6  
Отп 24 Бразилия Карлос Паче Съртис-Форд 32 Окачване 9  
Отп 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 7 Двигател 24  
ДКФ 31 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Редмън Шадоу-Форд 5 Външна помощ 13  
Отп 28 Лихтенщайн Рики фон Опел Инсайн-Форд 0 Дросел 27  
Отк 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт Тирел-Форд 0 Оттегля се 5  
Отк 29 Нова Зеландия Крис Еймън Тирел-Форд 0 Оттегля се 12  
НСт 6 Франция Франсоа Север Тирел-Форд   Фатален инцидент    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт 71
2 Бразилия Емерсон Фитипалди 55
3 Швеция Рони Петерсон 52
4 Франция Франсоа Север 47
5 Съединени американски щати Питър Ревсън 38
6 Нова Зеландия Дени Хълм 26
7 Аржентина Карлос Ройтеман 16
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 14
9 Белгия Джаки Икс 12
10 Франция Жан-Пиер Белтоаз 9
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 92 (96)
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 82 (86)
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 58
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 22
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 14
6 Италия Ферари 12
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 12
8 Съединени американски щати Шадоу-Форд 9
9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 7
10 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Исо-Марлборо-Форд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1973 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1973
Следващо състезание:
1974 Аржентина

Предходна година:
1972
Голяма награда на САЩ Следваща година:
1974