1974 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Карта на пистата
Нивел
Дължина писта 3,724 km
Обиколки 85
Състезание 316.540 km
Дата 12 май 1974
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:44:20.57
Полпозишън
Пилот
време
Клей Регацони
1:09.82
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Дени Хълм
1:11.31 (37)

1974 Голяма награда на Белгия е 21-то за Голямата награда на Белгия и пети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 12 май 1974 година на пистата Нивел близо до градчетата Нивел, Белгия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След ГП на Испания, втори модел на Тирел 007 бе конструиран за Патрик Депайе, пенсионирайки напълно 005, но 006 все е още е на разположение като резервен болид. В Исо Марлборо, Том Белсьо е заменен от Гейс ван Ленеп, докато Брабам даде шанс на белгийския пилот Теди Пилет (един от постоянните пилоти в Формула 5000) зад волана на Брабам BT42. Инсайн се завърна в колоната благодарение на хонгконеца Теди Йъп като болида смени цвета си на оранжев и е пилотиран от бившия пилот на БРМ, Верн Шупан. Крис Еймън и неговия му отбор пропускат това състезание, за да се съсредоточат върху работата на техния им болид, след отпадането в Испания. Скудерия Финото назначиха на мястото на Силвио Мозер, 34-годишния френски рали пилот и спортен пилот Жерар Ларус. Токен също правят своя дебют с Том Прайс зад волана на RJ02, докато Съртис назначиха 31-годишния финландец Лео Кинунен зад волана на TS16.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Временният водач в сериите, Клей Регацони записа най-добро време, със секунда по-бърз от останалите. Джоди Шектър показа че той и Тирел вървят към правилната посока с второ най-добро време пред Ники Лауда и Емерсон Фитипалди. Силният сезон за Артуро Мерцарио продължи с пето време, пред Рони Петерсон, Жан-Пиер Белтоаз, Карлос Паче, Джеймс Хънт и Ханс-Йоахим Щук. С новият болид Депайе се класира зад топ 10 на 11-то място, докато Шупан се класира 14-ти в своето първо участие с Инсайн. Единственият некласиран се оказа Кинунен след проблеми по монокока на неговия Съртис, докато организаторите решиха пуснат 31 състезатели за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Регацони запази водачеството си пред Фитипалди, Шектър, Лауда, Петерсон и Хънт. На около секунда е групата на Паче, заедно с Депайе, Белтоаз, Майк Хейлууд и останалите 21 пилоти. Щук остана в края, след като изпусна съединителя по време на старта, но си поправи път напред в колоната. Депайе успя да се справи с Паче за седма позиция, след което започна да преследва водачите.

Шансовете на Щук за по-добър резултат приключиха в шестата обиколка, след като съединителя му отказа, докато тясното трасе на Нивел бе причината за малкото изпреварвания, както и с разцепването на колоната. Лауда изпревари Шектър за трето, но единствените промени в класирането, след първите 24 обиколки са отпадането на Анри Пескароло, след като се удари в бариерата по време на битка с останалите пилоти в средата на колоната и спиранията за гуми отстрана на Карлос Ройтеман и Паче.

В 25-та обиколка лидерите попаднаха на трафик от изостанали болиди. Първите двама, Регацони и Фитипалди се откъснаха от Лауда, който имаше проблеми с БРМ на Франсоа Миго. Това прати Шектър на обратно на трета позиция, преди същото нещо да сполети и пилота на Тирел, докато Петерсон и Хънт загубиха контакт. След това в 39-та обиколка, Регацони се забави което даде шанс на Фитипалди и после Лауда да го изпреварят. Петерсон смени предните си гуми през това време, пращайки Депайе на шеста позиция, докато Мерцарио отпадна със счупена трансмисия.

Хънт бе следващия отпаднал, след като част от задното му окачване се счупи, завъртайки Хескет-а право в тревата. Депайе задържаше петото място само за осем обиколки, преди един от предните спирачки да му откаже и той прибра болида си в бокса, оставяйки Белтоаз, Дени Хълм, Хейлууд и Жан-Пиер Жарие да спорят за тази позиция. Трудният уикенд на Лотус продължи, след като и двамата пилоти направиха по няколко стопа, докато Паче, Йохен Мас, Ларус и Рики фон Опел се включиха в списъка на отпадналите.

Хейлууд запази интереса в състезанието, изпреварвайки Хълм и Белтоаз следван от Жарие който също мина покрай Макларън-а и БРМ-а. Шупан и Прайс имаха солидна надпревара, но и двамата трябваха да спират за гориво, поради проблеми в горивната система. След като Токен-а се върна на трасето, Прайс бе засечен от приидващия Тирел на Шектър, от който задното окачване на Токен-а се повреди, а и с това и отпадането на талантливия 24-годишен уелсец. Жарие получи същия проблем, което принуди французина да спре в бокса за зареждане с гориво, губейки шестата позиция. Хейлууд го последва две обиколки по-късно с проблем в горивната система, но англичанина предпочете да продължи до финала, пращайки Белтоаз и Хълм обратно на пета и шеста позиция. По това време и Лотус-ите и Ройтеман (който се завъртя) отпаднаха, заедно с Брайън Редмън който получи повреда в двигателя пет обиколки до финала.

Фитипалди нямаше проблеми, които да попречат втората му победа за сезона с четвърт секунда от Лауда, макар че Макларън-а на бразилеца не бе заплашен от Ферари-то на австриеца. Регацони можеше да завърши след съотборника си, но на последната обиколка Ферари-то остана без гориво, пращайки Шектър на трета позиция. Все пак швейцареца завърши четвърти пред Белтоаз и Хълм, които завършиха заедно с обиколката на лидера. Всички останали от Хейлууд са с обиколка изоставане или с повече.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 85 1:44:20.57 4 9
2 12 Австрия Ники Лауда Ферари 85 + 0.35 3 6
3 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 85 + 45.61 2 4
4 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 85 + 52.02 1 3
5 14 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 85 + 1:08.05 7 2
6 6 Нова Зеландия Денис Хълм Макларън-Форд 85 + 1:10.54 12 1
7 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Макларън-Форд 84 + 1 Об. 13  
8 26 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Лола-Форд 83 + 2 Об. 29  
9 10 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 83 + 2 Об. 31  
10 41 Австралия Тим Шенкен Троян-Форд 83 + 2 Об. 23  
11 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 83 + 2 Об. 19  
12 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гай Едуардс Лола-Форд 82 + 3 Об. 21  
13 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 82 + 3 Об. 17  
14 21 Нидерландия Гийс ван Ленеп Исо Малборо-Форд 82 + 3 Об. 30  
15 22 Австралия Верн Шупан Инсайн-Форд 82 + 3 Об. 14  
16 37 Франция Франсоа Миго БРМ 82 + 3 Об. 25  
17 34 Белгия Теди Пилет Брабам-Форд 81 + 4 Об. 27  
18 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Редмън Шадоу-Форд 80 Двигател 18  
Отп 2 Белгия Джеки Икс Лотус-Форд 72 Прегряване 16  
Отп 42 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Токен-Форд 66 Сблъсък 20  
Отп 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 62 Двигател 24  
Отп 1 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 56 Теч-гориво 5  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 53 Спирачки 28  
Отп 19 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 53 Окачване 26  
Отп 43 Франция Жерар Ларус Брабам-Форд 53 Гума 11  
Отп 18 Бразилия Карлос Паче Съртис-Форд 50 Управление 8  
Отп 8 Лихтенщайн Рики фон Опел Брабам-Форд 49 Двигател 22  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 45 Инцидент 9  
Отп 20 Италия Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 29 Трансмисия 6  
Отп 15 Франция Анри Пескароло БРМ 12 Сблъсък 15  
Отп 9 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 6 Съединител 10  
НКв 44 Финландия Лео Кинунен Съртис-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Емерсон Фитипалди 22
2 Австрия Ники Лауда 21
3 Швейцария Клей Регацони 19
4 Нова Зеландия Денис Хълм 11
5 Франция Жан-Пиер Белтоаз 10
6 Аржентина Карлос Ройтеман 9
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 9
8 Република Южна Африка Джоди Шектър 9
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 35
2 Италия Ферари 27
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 10
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 10
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 9
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 5
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 4
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Испания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Монако

Предходна година:
1973
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1975