1974 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 90
Състезание 306.360 km
Дата 28 април 1974
Време Дъждовно
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
2:00:29.56
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:18.44
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:20.83 (47)

1974 Голяма награда на Испания е 7-то за Голямата награда на Испания и втори кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 28 април 1974 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Тирел пуснаха в употреба конструирания от Дерек Гарднър болид 007 като само един от екземплярите е за Джоди Шектър, който има на разположение 006 като резервен, а съотборника му Патрик Депайе е все още с 005. Парите на Ричард Робартс свършиха и платения британец напусна Брабам, за разлика от Рики фон Опел, който се присъедини от Инсайн, разочарован от предстоя му там. Така тимът на Морис Нън отново пропуска това състезание, търсейки нов пилот, докато Шадоу попълниха празното място оставено от Питър Ревсън (след фаталния му инцидент в Киалами седмица преди тренировките) с Брайън Редмън редом до Жан-Пиер Жарие. Хил са отново с двама пилоти със завръщането на Гай Едуардс, докато Артуро Мерцарио има на разположение един от новите FW за разположение в Исо Марлборо. Крис Еймън и неговият му отбор носещ фамилията му също са в Харама, както и Троян с Тим Шенкен. Единственият отбор редом до Инсайн, който не успя да пристигне на пистата е тази на Скудерия Финото, използвайки миналогодишния Брабам предназначено за швейцареца Силвио Мозер. За съжаление швейцареца претърпя тежък инцидент по време на състезание за издръжливост в Монца седмици преди това ГП и с опасност за живота. Отборът се опита да привлече шведа Райн Визел но без никакъв резултат.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

От общо 28 участници от който само 25 места се дава право за участие в състезанието, сесиите преминаха в много напреднал стадии с много инциденти, но без контузии. Ники Лауда успя да отнеме пол-позицията на Рони Петерсон със само три стотни от секундата, продължавайки растящата форма на австриеца. След Петерсон се класира Клей Регацони, показвайки че Ферари са обратно в челото благодарение на новото ръководство. Емерсон Фитипалди се нареди четвърти пред Джаки Икс, Карлос Ройтеман, Артуро Мерцарио и Дени Хълм. Виторио Брамбила трябваше да стартира девети, но унищожи Марч-а си и той остана зрител за състезанието. Вместо това девети се нареди Шектър пред Хескет-а на Джеймс Хънт. С отпадането на Брамбила, другите пилоти които не успяха да намерят място са Гай Едуардс и Том Белсьо, преди Франсоа Миго да повреди сериозно БРМ-а си в събота. Англичанинът бе поставен като първа резерва в случай че болида на французина не бъде оправен навреме.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Едуардс се поканен да вземе участие в сутрешните тренировки в неделя, но това му бе единственото му появяване за деня, след като БРМ успяха да поправят навреме болида на Миго. Състезанието се проведе под мокри условия, въпреки че дъждът понамаля преди самия старт. Петерсон изпревари Лауда към първия завой, следвани от Регацони, Икс, Фитипалди, Шектър, Мерцарио, Ройтеман, Хънт, Жарие и Хълм. Ханс-Йоахим Щук, който стартира 13-ти бе изпреварен от Джон Уотсън и Йохен Мас, преди германеца бавно да си поправи път напред.

Проблем с двигателя на Белтоаз принуди французина да напусне след три направени обиколки, докато лидерите се откъснаха от Икс, Фитипалди и Шектър. След тях се намира групата на Мерцарио, преди да се оформи разлика между тях и Хълм, пред Хънт, Щук и Мас. Редмън водеше равна битка с Макларън-а на Майк Хейлууд, но не така бе при Ройтеман, който загуби контрол в осмата обиколка. Аржентинецът се прибра в бокса за инспекция по болида.

Регацони бе следващия с проблеми, след като загуби контакт с Лауда, но австриеца все още се движеше плътно до Лотус-а на Петерсон. Икс вече имаше зад себе си синия Тирел на Шектър, след като Фитипалди загуби единия от осемте цилиндъра на неговия двигател. Мокрите условия не повлияха сериозно към скоростта на Хълм, който изпревари Жарие и се озова пред Исо-то на Мерцарио, докато французина се озова плътно зад Макларън-а. Зад Щук, Хънт, Мас и битката между Редмън и Хейлууд са Депайе, Ройтеман, Карлос Паче, Уотсън, Шенкен, Анри Пескароло, фон Опел, Миго и Еймън.

След това Хълм имаше проблеми, след като усети неизправности по задната част на колата и спря в 11-та обиколка, за проверка по задното окачване, докато Жарие трябваше да спре за поправяне на неговия Шадоу, след като Миго удари предната част докато бе затварян с обиколка. Брабам завършиха ужасния уикенд, след като първо фон Опел се прибра в бокса с разкъсан горивен радиатор а две обиколки по-късно това стори Ройтеман с повредено управление.

Суха линия се появи на някои части на трасето в 17-та обиколка и всички в боксовете се готвеха за смяна със сухи гуми. Щук бе първия от тях, спирайки обиколка по-рано от останалите. За разлика от ГП на Канада миналата година, организацията в боксовете мина без проблеми, макар Икс (който взе водачеството за кратко след като Петерсон и Лауда спряха в 23-та обиколка), Хънт и Жарие бяха забавени с няколко секунди. Шектър и Депайе влязоха моментално в бокса на Тирел, което забави французина след като механиците трябваше първо да обслужват Шектър.

Механиците на Ферари като някои от тях имат опит в спортните прототипни състезания, се оказаха най-бързи по обслужване на техните болиди, което помогна на Лауда да си върне първата позиция с Регацони втори. Щук се възползва от ранното си спиране и се озова трети, докато Фитипалди си поправяше път напред след престоя си в бокса, а Хълм се радваше на сухото трасе.

Първият старт за новия отбор на Еймън не бе окуражителен и той отпадна с повреда в спирачки, след което Петерсон го последва с теч във водния резервоар, Икс с повредени спирачки, Миго с гръмнат двигател и счупена скоростна кутия на Мас, повреда в двигателя за Греъм Хил. Последният от масовите отпадания за състезанието бе Мерцарио, който в опит да изпревари Редмън закачи Шадоу-а на англичанина и прати италианеца зад бариерите като един от фотографите бе ударен от приидващото Исо, но само с леки натъртвания.

Заради бавната средна скорост в първата част на състезанието, организаторите решиха състезанието да приключи след преполовяването на втория час, въпреки планираните 90 обиколки. Лауда пресече финалната права под радостта на Лука Ди Монтедземоло, след края на 84-та обиколка за своята първа победа в неговата кариера и първа за Ферари след тази на Джаки Икс на Нюрбургринг преди две години. Регацони още повече зарадва отбора с второ място, докато останалите места бяха обявени по-късно от организаторите, за да не стане подобния инцидент в Моспорт. Фитипалди завърши трети на обиколка изоставане пред Щук, който продължи с доброто си представяне. Шектър записа първите си точки с пета позиция пред Хълм, Редмън, Депайе (недоволен от счупената спирала на задното окачване), Хейлууд, Хънт, Уотсън, Пескароло, Паче и Шенкен, който успя да завърши в своето първо състезание за новия си отбор, въпреки супения анти рол-бар, съединител и завъртане в последната обиколка. Жарие бе некласиран, след като направи четири стопа и завършвайки на 11 обиколки изоставане.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 12 Австрия Ники Лауда Ферари 84 2:00:29.56 1 9
2 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 84 + 35.61 3 6
3 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 83 + 1 Об. 4 4
4 9 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 82 + 2 Об. 13 3
5 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 82 + 2 Об. 9 2
6 6 Нова Зеландия Денис Хълм Макларън-Форд 82 + 2 Об. 8 1
7 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Редмън Шадоу-Форд 81 + 3 Об. 21  
8 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 81 + 3 Об. 16  
9 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Макларън-Форд 81 + 3 Об. 17  
10 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 81 + 3 Об. 10  
11 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 80 + 4 Об. 15  
12 15 Франция Анри Пескароло БРМ 80 + 4 Об. 20  
13 18 Бразилия Карлос Паче Съртис-Форд 78 + 6 Об. 14  
14 23 Австралия Тим Шенкен Троян-Форд 76 Завъртане 25  
Отп 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 73 Не се класира 12  
Отп 26 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Лола-Форд 43 Двигател 19  
Отп 20 Италия Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 37 Инцидент 7  
Отп 19 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 35 Ск.кутия 18  
Отп 37 Франция Франсоа Миго БРМ 27 Двигател 22  
Отп 2 Белгия Джеки Икс Лотус-Форд 26 Спирачки 5  
Отп 1 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 23 Двигател 2  
Отп 30 Нова Зеландия Крис Еймън Еймън-Форд 22 Спирачки 23  
Отп 8 Лихтенщайн Рики фон Опел Брабам-Форд 14 Теч-масло 24  
Отп 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 12 Завъртане 6  
Отп 14 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 2 Двигател 11  
НКв 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гай Едуардс Лола-Форд    
НКв 21 Дания Том Белсьо Исо Малборо-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Швейцария Клей Регацони 16
2 Австрия Ники Лауда 15
3 Бразилия Емерсон Фитипалди 13
4 Нова Зеландия Денис Хълм 10
5 Аржентина Карлос Ройтеман 9
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 9
7 Франция Жан-Пиер Белтоаз 8
8 Германия Ханс-Йоахим Щук 5
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 26
2 Италия Ферари 21
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 9
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 8
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 6
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 5
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 4
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Белгия

Предходна година:
1973
Голяма награда на Испания Следваща година:
1975