1974 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Моспорт
Дължина писта 3.957 km
Обиколки 80
Състезание 316.560 km
Дата 22 септември 1974
Време Хладно, сухо
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:40:26.136
Полпозишън
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:13.188
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:13.659 (60)

1974 Голяма награда на Канада е 8-то за Голямата награда на Канада и четиринадесети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 22 септември 1974 година на пистата Моспорт, Боуманвил в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Лотус отново концентрираха вниманието си изцяло върху 72, но запазвайки 76 като резервен болид за Рони Петерсон и Джаки Икс. Отборът също така обяви, че Тим Шенкен ще кара последния, но това бе отхвърлено. Йохен Мас, който имаше труден сезон със Съртис, бе обявен като трети пилот на Макларън, вземайки мястото на Дейвид Хобс. БРМ отново освободиха Анри Пескароло и Франсоа Миго, но вместо това Крис Еймън бе повикан да кара редом до Жан-Пиер Белтоаз, след като проектът му като собственик на свой собствен отбор се оказа неуспешен. В Съртис, Дерек Бел e присъединен със Хелмут Коиниг, който не успя да се класира за състезанието в Австрия със Финото Брабам. Иън Ашли и поддръжниците му отново участват с миналогодишния Брабам BT42, докато още един модел от този е използван за канадеца Епи Вицес, под името Тийм Канада. Маки първоначално бяха записани с Хоудън Гънли, което обаче не се случи, след като новозеландеца напусна тима и прекратявайки кариерата си във Формула 1.

По-забележително е появяването на два нови американски отбора. Легендата от автомобилната асоциация на САЩ, Парнели Джоунс с подкрепата на партньора си Вел Милетич, както и бившия дизайнер за Лотус, Маурис Филип създадоха отбор за Ф1 и болида VPJ4 за Марио Андрети, като болида има характеристики на Лотус 72. Също една важна фигура в американските серии е Роджър Пенске, който е участвал като пилот в два ГП-та в Уоткинс Глен през 1961 и 1962, както и собственик на отбор, участвайки с Марк Донъхю за ГП на Канада преди три години, където Марк финишира трети зад волана на Макларън. Както при Парнели и Андрети, двойката Пенске и Донъхю също имаха амбиции за Формула 1, конструирайки задвижвания с Косуърт, Пенске PC1 за Донъхю.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Емерсон Фитипалди прекъсна серията от пол-позиции от Ники Лауда, изпреварвайки австриеца с по-малко от пет стотни от секундата, с Джоди Шектър на десета зад тях. Карлос Ройтеман продължи отличната форма на Брабам, класирайки се четвърти пред Жан-Пиер Жарие, Клей Регацони, Патрик Депайе, Джеймс Хънт, Карлос Паче и Петерсон. Вицес остана на секунда от място гарантиращо участие в състезанието, но организаторите след дълга дискусия, решиха да го пуснат, за разлика от Бел, Майк Уайлдс, Виторио Брамбила (който имаше инцидент в петък, унищожавайки Марч-а си) и Ашли които не успяха да се класират.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Лауда и Регацони потеглиха отлично, но Фитипалди успя да раздели двете Ферари-та с Шектър четвърти. Хънт излезе пети пред Жарие, Ройтеман, Паче, Депайе и Петерсон. Ролф Щомелен води следващата група със Андрети, Том Прайс, Джон Уотсън, Дени Хълм, Белтоаз, Жак Лафит, Артуро Мерцарио, Икс и Коиниг. Донъхю заседна на стартовото си място на старта и се опита да догони останалите, докато Еймън намери управлението на БРМ като отлично.

Първите четирима се отдалечиха от останалите и след третата обиколка се Фитипалди направи лека разлика срещу Регацони, което принуди Шектър да го изпревари. Хънт е под непрестанно напрежение от страна на Жарие, докато Андрети задмина Лола-та на Щомелен, оставяйки германеца да се справи със сънародника си Мас и останалите. Ханс-Йоахим Щук спря в бокса в деветата обиколка за проблем с горивното налягане, преди германеца да отпадне три обиколки по-късно, докато дроселовите клапани на Еймън му създадоха проблеми.

Мас се справи с Щомелен и се опита да изпревари Андрети, който блокира всяка направена атака отстрана на Макларън-а, от което германеца се завъртя. Уотсън също загуби контрол в опит да избегне Мас и двамата спряха в бокса за поправяне на болидите. Междувременно Лауда контролира събитията с Фитипалди и Шектър зад него. Прайс бе поредния пилот, който трябваше да се справи с Щомелен, удряйки задницата на Лола-та преди да го изпревари. През това време Мерцарио напусна с проблеми по управлението, докато Вицес отпадна от края на колоната с повреда по двигателя.

Брабам-ите спряха за смяна на гумите, което сложи край на шансовете за нещо повече, докато Шектър усети нещо странно по спирачките около 45-та обиколка. Три обиколки по-късно спирачките му отказаха и той се удари в бариерите на завоя Мос. Това прати Регацони на трета позиция, но зад него Петерсон изпревари Жарие за пета позиция, след като французина напусна със счупена задвижвана полуоска. След това шведът фокусира вниманието си върху Хънт, въпреки наклонено предно крило от удар с Мас и в 60-та обиколка задмина и Хескет-а с лекота, след което намали преднината на Регацони. Денят на Шадоу стана още по-неприятен, след като и Прайс напусна с повреда по двигателя.

Следващата жертва бе Лауда в 69-та обиколка, след като отново лошият му късмет го посети. Пред него на трасето бе Уотсън, който бе забавен заради смяна на гума, преди окачването му да го предаде на завоя Квебек. Северно-ирландецът успя да удържи Брабам-а си, но остави по трасето парчета пръст. Маршалите не успяха навреме да развеят жълтите флагове и Лауда с бърза скорост загуби контрол върху Ферари-то и се удари челно в мантинелите, което остави Фитипалди начело.

Победата на бразилеца го постави на първа позиция в класирането при пилотите, заедно с Регацони, който успя да удържи на атаките на Петерсон, след като успя да постави Донъхю пред шведа. Хънт завърши на четвърта позиция пред Депайе, докато Хълм взе последната точка след оспорвана битка с Парнели-то на Андрети. Паче и Ройтеман финишираха след тях, докато Коиниг завърши девети в своето първо състезание. Щомелен, Донъхю, Икс, Греъм Хил, Лафит (който спря няколко обиколки до финала със спукана гума, като вероятна причина са отломките оставени от болида на Уотсън), и Мас. Еймън и Белтоаз все още се движеха на трасето, но много назад от останалите, за да бъдат класирани.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 80 1:40:26.136 1 9
2 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 80 + 13.034 6 6
3 1 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 80 + 14.494 10 4
4 24 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 80 + 15.669 8 3
5 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 80 + 55.322 7 2
6 6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 79 + 1 Об. 14 1
7 55 Flag of the United States.svg Марио Андрети Парнели-Форд 79 + 1 Об. 16  
8 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд 79 + 1 Об. 9  
9 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 79 + 1 Об. 4  
10 19 Flag of Austria.svg Хелмут Коиниг Съртис-Форд 78 + 2 Об. 22  
11 27 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Лола-Форд 78 + 2 Об. 11  
12 66 Flag of the United States.svg Марк Донъхю Пенске-Форд 78 + 2 Об. 24  
13 2 Flag of Belgium.svg Джаки Икс Лотус-Форд 78 + 2 Об. 21  
14 26 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Лола-Форд 77 + 3 Об. 20  
15 21 Flag of France.svg Жак Лафит Исо Малборо-Форд 74 Спукана гума 18  
16 33 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 72 + 8 Об. 12  
НКл 15 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън БРМ 70 Не е класиран 25  
Отп 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 67 Инцидент 2  
Отп 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шедоу-Форд 65 Двигател 13  
Отп 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Форд 61 Окачване 15  
НКл 14 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 60 Не е класиран 17  
Отп 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 48 Спирачки 3  
Отп 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 46 Полуоска 5  
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 40 Управление 19  
Отп 50 Flag of Canada.svg Епи Вицес Брабам-Форд 33 Двигател 26  
Отп 9 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 12 Горивна с-ма 23  
НКв 18 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Бел Съртис-Форд    
НКв 22 Flag of the United Kingdom.svg Майк Уайлдс Инсайн-Форд    
НКв 10 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд    
НКв 42 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Брабам-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 52
2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 52
3 ЮАР Джоди Шектър 45
4 Flag of Austria.svg Ники Лауда 38
5 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 35
6 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 23
7 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 19
8 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд 35
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 70 (72)
2 Flag of Italy.svg Ферари 65
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 51
4 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 42
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 26
6 Flag of the United Kingdom.svg Хескет-Форд 11
7 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 10
8 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Италия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 САЩ

Предходна година:
1973
Голяма награда на Канада Следваща година:
1976