1974 Голяма награда на ЮАР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на ЮАР
Карта на пистата
Киалами
Дължина писта 4,104 km
Обиколки 78
Състезание 320.112 km
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:42:40.96
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:16.58
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:18.16 (58)

1974 Голяма награда на ЮАР е 11-то за Голямата награда на Южна Африка и трети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 30 март 1974 година на пистата Киалами, ЮАР.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Състезанието бе преместено четири седмици напред, заради спор между организаторите и правителството относно премахването на помпено гориво. Накрая се стигна до компромис от което състезанието може да се проведе. След като датите за състезателния уикенд станаха ясни, трасето бе отворено за тестове преди началото на първите тренировки. Но на 22-ри март, по-малко от седмица до самото ѝ начало, се случи трагедия. Шадоу-ът на Питър Ревсън получи повреда в окачването на завоя Барбекю Бенд и удари с висока скорост удари мантинелата, от която болида се възпламени. Маршалите както и няколко пилота бързо извадиха състезателя, преди да видят че той е мъртъв от самия удар. 35-годишния американски пилот подписа с Шадоу, след два успешни сезона с Макларън показвайки завидна скорост в първите няколко състезания. Самото поставяне на бариерата на това място бе сериозно критикувана като някои смятат, че поставянето му е било ненужно. Мантинелата е сменена с мрежови огради, преди самото начало на квалификациите. Загубата на Ревсън принуди Шадоу да не вземат участие като знак на почит към американеца.

От тези, които се появиха Тирел, Макларън, Брабам и Съртис са с болидите които са участвали в южно-американските кръгове. Лотус пуснаха в употреба новия си болид 76, с цел да замени предшественика си Лотус 72. Характерно за 76 е наличието на двойно задно крило, електроен съединител и променена аеродинамика. Два модела от този тип са изпратени за Рони Петерсон и Джаки Икс. Хоудън Гънли напусна Марч, след като договорът му изтече като на негово място бе 36-годишния италианец Виторио Брамбила, чийто единствен опит с Формула 1 бе тестове за отбора на Текно. Роденият в Монца носи със себе си спонсора Бета - предприятие за инструменти. БРМ дебютираха с новия P201 за лидера на отбора Жан-Пиер Белтоаз, докато Анри Пескароло и Франсоа Миго са с P160E. Исо Марлборо увеличиха местата си с наличието на втори болид за датчанина Том Белсьо, който направи тестове за ГП на Швеция миналата година. Хескет 308 направи дългоочаквания си дебют за Джеймс Хънт, докато Гай Едуардс имаше ангажименти в Формула 5000, което остави Греъм Хил да участва за това състезание.

Макар местните серии да бъдат преустановени, обичайните отбори от Южна Африка също участват редом до редовните пилоти. Дейв Чарлтън и неговия Лъки Страйк Скрибанте отбор, участват с Макларън М23, докато планираното участие на Джон Макникол бе отхвърлено от тима. Тийм Гънстън са с два Лотус-а 72 за Пади Драйвър и Иън Шектър, по-големия брат на Джоди Шектър, както и водещия пилот в местните серии. Тирел 004 на Алекс Блигно, реконструиран, за да бъде с правилата също е сред стартиралите с Еди Кейзан.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Файърстоун работиха усилено за този уикенд, след разочороващия сезон 1973. Това помогна на Карлос Паче, чийто Съртис както и този на неговия му съотборник Йохен Мас са с нова разцветка на болидите да постигне второ най-добро време, зад Ники Лауда който отне шанса на бразилеца да постигне първата си пол-позиция и вместо това, постигайки своя първа. Зад тях Артуро Мерцарио изненада всички с трето най-добро време, следван от Карлос Ройтеман. Емерсон Фитипалди и Клей Регацони окупираха третата редица, пред представилия на ниво Марч на Ханс-Йоахим Щук и Джоди Шектър, бавно намирайки своята скорост зад волана на миналогодишния Тирел. Новият Лотус 76 се оказа проблематичен като Икс постигна десето време зад Дени Хълм. Белтоаз записа 11-то време с новия P201, докато Петерсон успя да запише 16-ти резултат, изпитвайки проблеми с новия съединител.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

С отмяната засега на местните серии, това е първото състезание за всякакви видове мото-спорт за годината провело се в Южна Африка. Близо 92 хиляди зрители пристигнаха в Киалами за самото състезанието. Колоната бе задържана, което изнервничи Лауда и Фитипалди, но не и Ройтеман. Концентрацията на аржентинеца му помогна да направи добър старт, но недостатъчен да му гарантира лидерството. Зад Лауда и Ройтеман са Регацони и Джоди Шектър, докато отзад Паче оцеля след завъртане, след което бе задържан от Хълм, а Петерсон и Икс се удариха в мрежовите прегради. Пескароло откачи предното крило на Мас, а Белсьо не успя дори да завърши обиколката си, заради повреда в съединителя.

След края на първата обиколка Лауда поведе пред Ройтеман и Регацони, с Шектър четвърти пред Хънт, Фитипалди, Майк Хейлууд, Мерцарио, Патрик Депайе, Паче и останалите. Въпреки инцидента Икс се опиташе да намали загубите си, въпреки загубата на предното крило, докато Петерсон напусна след втората обиколка с повредено управление. Ройтеман продължи да бъде плътно зад Ферари-то на Лауда, преди да направи изпреварване срещу австриеца в деветата обиколка, преди да направи секунда пред преследвача.

Регацони нямаше скоростта, която да ги държи зад двамата пилоти но все още се намираше пред Тирел-а на Джоди, който пък бе преследван от Хескет-а на Хънт, Фитипалди и Хейлууд. Мерцарио и Паче се свлякоха в класирането, докато Драйвър напусна с повредено съединение. След това Хънт отпадна с повреда по трансмисията, оставяйки Фитипалди да се справи с местния герой в 21-та обиколка. Тирел-ът на Шектър страдаше от вибрации по задното окачване, и той пропадна до седма позиция. Мас също напусна със счупено окачване, а Уотсън спря в бокса за проверка на една от носачите за предните гуми. Брамбила успя да изпревари Иън Шектър, преди да мине пред Чарлтън и Хил едновременно. Икс прибра болида си в 31-та обиколка с прегрели спирачки.

Повече от изненада бе представянето на Белтоаз, който успя да изпревари Макларън-а на Хълм в 40-та обиколка, след което го стори и с двата Тирел-а. Следващата жертва на французина бе Хейлууд, чиято битка поднесе и намиращия се пред тях Фитипалди, който имаше вибрации в едното колело на неговия Макларън, преди БРМ да го изпревари в 58-та обиколка.

В 66-та обиколка горивното налягане на Ферари-то на Регацони изчезна и швейцареца паркира болида си, докато Ройтеман и Лауда спореха за лидерството. Разликата между двамата бе около секунда, преди да се увеличи чувствително след като Лауда получи проблем със запалителната система. Четири обиколки до финала и второто Ферари преустанови своето участие, докато Фитипалди бе лесна плячка за останалите зад бразилеца, заради вибрациите.

След като поведе първите две състезания от старта, преди да получи проблеми които да попречат на Ройтеман да запише победа, аржентинеца успя да го направи в третия си опит като също така това е първа победа за Брабам, след тази на неговия създател Джак Брабам на същото трасе, четири години по-рано. Зад него блестящото каране на Белтоаз му донесе второ място, което бе окуражаващо начало за БРМ, докато Хейлууд завърши трети. Депайе зае четвъртата позиция пред Щук, записвайки първите си точки за сезона, а Мерцарио успя да изпревари Фитипалди, две обиколки преди финала. Зад Фитипалди завърши Джоди Шектър (преполовявайки последен пълната дистанция), Хълм (със същия проблем както този на съотборника си), Брамбила, Паче, Хил, Иън Шектър, Кейзан, Миго, Ричард Робартс (който бе ударен от Чарлтън), Пескароло и Чарлтън (който загуби шест обиколки, след като трябваше болида му да бъде оправен след контакта с Робартс).

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 78 1:42:40.96 4 9
2 14 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 78 + 33.94 11 6
3 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Макларън-Форд 78 + 42.16 12 4
4 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 78 + 44.19 15 3
5 9 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 78 + 46.23 7 2
6 20 Италия Артуро Мерцарио Исо Марлборо-Форд 78 + 56.04 3 1
7 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 78 + 1:08.39 5  
8 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 78 + 1:10.54 8  
9 6 Нова Зеландия Денис Хълм Макларън-Форд 77 + 1 Об. 9  
10 10 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 77 + 1 Об. 19  
11 18 Бразилия Карлос Паче Съртис-Форд 77 + 1 Об. 2  
12 26 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Лола-Форд 77 + 1 Об. 18  
13 29 Република Южна Африка Иън Шектър Лотус-Форд 76 + 2 Об. 22  
14 32 Република Южна Африка Еди Кейзан Тирел-Форд 76 + 2 Об. 24  
15 37 Франция Франсоа Миго БРМ 75 + 3 Об. 25  
16 12 Австрия Ники Лауда Ферари 74 Запалване 1  
17 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ричард Робартс Брабам-Форд 74 + 4 Об. 23  
18 15 Франция Анри Пескароло БРМ 72 + 6 Об. 21  
19 23 Република Южна Африка Дейв Чарлтън Макларън-Форд 71 + 7 Об. 20  
Отп 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 65 Налягане-масло 6  
Отп 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 54 Горивна с-ма 13  
Отп 2 Белгия Джеки Икс Лотус-Форд 31 Спирачки 10  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 13 Трансмисия 14  
Отп 19 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 11 Окачване 17  
Отп 30 Република Южна Африка Пади Драйвър Лотус-Форд 6 Съеденител 26  
Отп 1 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 2 Инцидент 16  
Отп 21 Дания Том Белсьо Исо Марлборо-Форд 0 Съеденител 27  
Отк. 16 Съединени американски щати Питър Ревсън Шадоу-Форд Фатален инцидент
Отк. 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд Оттеглено участие  


Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Швейцария Клей Регацони 10
2 Аржентина Карлос Ройтеман 9
3 Бразилия Емерсон Фитипалди 9
4 Нова Зеландия Денис Хълм 9
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 9
6 Франция Жан-Пиер Белтоаз 8
7 Австрия Ники Лауда 6
8 Белгия Джеки Икс 4
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 22
2 Италия Ферари 12
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 9
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 8
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 5
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 4
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 3
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Испания

Предходна година:
1973
Голяма награда на ЮАР Следваща година:
1975