1975 Голяма награда на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Германия
Карта на пистата
Нюрбургринг
Дължина писта 22,835 km
Обиколки 14
Състезание 319,690 km
Дата 3 август 1975
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Карлос Ройтеман
1:41:14.1
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
6:58.6
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Клей Регацони
7:06.4 (7)

1975 Голяма награда на Германия е 23-то за Голямата награда на Германия и единадесети кръг от сезон 1975 във Формула 1, провежда се на 3 август 1975 година на пистата Нюрбургринг близо до град Нюрбург, Германия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Повечето отбори останаха заети по поправянето на болидите след инцидентите в предишното състезание в Силвърстоун. Единствено отбора на Съртис не успяха да поправят навреме болидите си, но тима разреши на Джон Уотсън да кара втория болид на Лотус, правейки компания на Рони Петерсон за това състезание. БРМ отново пропускат това състезание, чакайки за по-компетентен V12 двигател. Един V12 обаче присъстваше и това бе двигател на Матра, като Шадоу подписаха с френския производител да достави един от двигателите зад новия DN7, което е всъщност модифициран DN5 с цел да пасва на спортния двигател. Отборът обаче реши да не използва новата кола за състезанието.

Хескет отново пуснаха резервния си болид за уикенда, като този път австриеца Харалд Ертъл бе назначен да кара колата. Самият Ертъл носи със себе си подкрепата от спонсора Варщайнер, както и опит от състезания във Формула 3 и в туристически автомобилни състезания. Междувременно Уилямс назначиха Иън Ашли да кара втория болид, редом до Жак Лафит. В Инсайн, Гейс ван Ленеп отново се върна в тима, след разочороващото представяне на Роелоф Вундеринк. Маки също са с нов пилот като на мястото на Хироши Фушида бе назначен Тони Тримър, а причината е неопитността на японеца на Нюрбургринг.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Както винаги Ники Лауда отново доминира квалификациите, като не само бе по-бърз от втория Карлос Паче, но постигайки нов рекорд на трасето. Тирел-ите на Джоди Шектър и Патрик Депайе заеха местата на втора редица, следвани от Клей Регацони, Йохен Мас (който се опита да зарадва публиката, но прецени нещата и си унищожи Макларън-а си в събота), Ханс-Йоахим Щук, Емерсон Фитипалди, Джеймс Хънт (който кара новия 308C в тренировките) и Карлос Ройтеман. Само 25-ма се класираха за състезанието, след като организаторите смятаха Тримър като твърде бавен и имаше причина да са прави, докато Ашли разруши предната част на Уилямс-а в инцидент и той също стана зрител за състезанието в неделя.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Помогнато от двама германски състезатели в топ 10, гигантска публика от общо 400 хиляди души присъстваха на трасето. Лауда поведе колоната пред Паче и Депайе, но Шектър и Рони Петерсон имаха проблеми със съединителите на техните болиди и тръгнаха по-късно. Депайе скоро изпревари Паче за втората позиция, докато колоната пресече старт-финалната права за първи път. Мас отпадна с разкъсана гума, което го прати в мантинелите на завоя Фушрох, докато Марк Донъхю имаше същата участ, но успя да влезе в бокса, преди да отпадне в Аремберг след като още една от гумите му го предаде.

След първата обиколка Лауда води пред Депайе, Паче, Ройтеман, Регацони, Щук, Емерсон Фитипалди, Хънт, Жан-Пиер Жарие, Виторио Брамбила, Марио Андрети, Джон Уотсън, Том Прайс, Тони Брайз, Шектър, Алън Джоунс, Лафит, Ертъл, Уилсън Фитипалди, ван Ленеп и Лела Ломбарди. Петерсон влезе в бокса заради проблемите със съединителя, но това не му помогна особено за шведа, който напусна надпреварата малко по-късно на завоя Нордкер. Емерсон получи проблем с болида и спря в бокса, което обаче се отрази негативно на Макларън-а заради сериозните вибрации, докато предното окачване на Уотсън се счупи, а Брамбила отпадна с повреда в задното окачване.

Регацони зае четвъртата позиция от Ройтеман, докато Хънт се придвижи до шестата позиция зад Брабам-а. Щук бе следващата жертва, след като двигателя го предаде от седма позиция, докато Андрети спря за смяна на нова гума, след като удари мантинелата. Паче последва германеца с повреда по задното окачване, след като се свлече от шесто място.

Напред в класирането, Депайе все още притискаше Лауда правейки всичко възможно, за да изпревари Ферари-то. Двойката успя да се откъсне от Регацони и Ройтеман, докато двигателя на Хънт му създаваше проблеми. Шектър успя да се изкачи до шеста позиция, след лошия си старт, следван от Шадоу-ите на Жарие и Прайс. Лафит също спечели позиции и се намира девети пред Хил-овете на Брайз и Джоунс, Ертъл, ван Ленеп, Ломбарди и Андрети. Състезанието на Шектър завърши в осмата обиколка, след като усети нещо в задното окачване, което го прати в мантинелите. Жарие хвана части от Тирел-а които са се увили към задвижващия вал, докато се опитваше да влезе в бокса.

След това Депайе бе принуден да влезе в бокса, след като предното окачване се развали, което даде шанс на Регацони да мине напред, преди и той да получи проблем с горивното налягане, докато назад в колоната Брайз катастрофира, след като задното му окачване го предаде. Това остави Лауда без видим съперник за победата в това състезание, но малко по-късно и австриеца също получи проблем, оставяйки Ройтеман да се приближи до Ники и да поеме водачеството в 10-та обиколка. Хънт отпадна със счупен диференциал обиколка по-късно. Прайс който се изкачи до втора позиция имаше трудности след като получи изгаряния получени от горивото което се е впръска право в кокпита на уелсеца. Това означава че Ройтеман остана сам начело, докато Лафит и Лауда изпревариха Шадоу-а, което принуди Том да разкопчее коланите в опит да избегне още повече изгаряния.

Така Ройтеман записа първата си победа за сезона и общо четвърта в неговата кариера, което го прати отново на втора позиция в класирането при пилотите. Второто място на Лафит бе изненадата на деня, но това бе важна за тима най-вече заради ниския бюджет на тима. Лауда завърши трети пред Прайс, който с геройството си завърши четвърти. Петата позиция бе притежание на Андрети преди да остане без гориво две обиколки до финала, давайки позицията на Джоунс, а отпадането на американеца прати холандеца ван Ленеп да вземе последната точка за отбора на Инсайн. Единствените пилоти, които завършиха състезанието са Ломбарди, Ертъл (въпреки че загуби задните спирачки към края) и Депайе.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 14 1:41:14.1 10 9
2 21 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Форд 14 + 1:37.7 15 6
3 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 14 + 2:23.3 1 4
4 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 14 + 3:31.4 16 3
5 22 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Хил-Форд 14 + 3:50.3 21 2
6 19 Flag of the Netherlands.svg Гейс ван Ленеп Инсайн-Форд 14 + 5:05.5 24 1
7 29 Flag of Italy.svg Лела Ломбарди Марч-Форд 14 + 7:30.4 25  
8 25 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 14 + 7:40.9 23  
9 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 13 + 1 Об. 4  
10 27 Flag of the United States.svg Марио Андрети Парнели-Форд 12 Без гориво 13  
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 10 Колело 9  
Отп 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 9 Двигател 5  
Отп 23 Flag of the United Kingdom.svg Тони Брайз Хил-Форд 9 Катастрофа 17  
Отп 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 7 Катастрофа 3  
Отп 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 7 Гума 12  
Отп 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд 5 Окачване 2  
Отп 30 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Фитипалди-Форд 4 Двигател 22  
Отп 10 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 3 Двигател 7  
Отп 1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 3 Окачване 8  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 3 Окачване 11  
Отп 6 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Лотус-Форд 2 Окачване 14  
Отп 5 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 1 Съединител 18  
Отп 28 Flag of the United States.svg Марк Донъхю Марч-Форд 1 Гума 19  
Отп 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 0 Катастрофа 6  
Отк 20 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Уилямс-Форд Катастрофа 20  
НКв 35 Flag of the United Kingdom.svg Тони Тримър Маки-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 51
2 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 34
3 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 33
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 25
5 Flag of Brazil.svg Карлос Паче 24
6 ЮАР Джоди Шектър 19
7 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 16
8 Flag of Germany.svg Йохен Мас 14.5
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 54
2 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 51 (53)
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 39,5
4 Flag of the United Kingdom.svg Хескет-Форд 25
5 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 24
6 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 6.5
7 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Форд 6
8 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1975 Великобритания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1975
Следващо състезание:
1975 Австрия

Предходна година:
1974
Голяма награда на Германия Следваща година:
1976