1976 Голяма награда на Австрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Австрия
Карта на пистата
Йостерайхринг
Дължина писта 5.910 km
Обиколки 54
Състезание 319.140 km
Дата 15 август 1976
Време Дъждовно
Победител
Пилот
време
Джон Уотсън
1:30:07.86
Полпозишън
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:35.02
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:35.91

1976 Голяма награда на Австрия е 8-то за Голямата награда на Австрия и дванадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 15 август 1976 година на пистата Йостерайхринг близо до Шпийлберг, Австрия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След тежката катастрофа на Ники Лауда в Нюрбургринг последваха и още по-неприятни новини. Енцо Ферари реши да оттегли отбора на Скудерия Ферари за ГП на Австрия, поради намесата на британските отбори от ФОКА в защита на Джеймс Хънт. Макар Лауда вече да е вън от опасност за живота, той все още се възстановява от тежките контузии, докато Хънт ще се възползва максимално от отсъствието на прекия си съперник.

Организаторите решиха да компенсираха отсъствието на Лауда като повикаха местните пилоти да вземат участие в състезанието като само Ото Щупахер и Карл Опитцхаузер проявиха интерес. Въпреки че са записани в списъка с участниците, Щупахер и Опитцхаузер не бяха пуснати да вземат участие поради липса на състезателни километри. Гай Едуардс си контузи китката по време на първия старт в Германия, а болидът му е поет от Харалд Ертъл в отбора на Хескет. РАМ Рейсинг и Лорис Кесел се споразумяха накрая и швейцареца се върна в отбора като съотборник на Лела Ломбарди. Инсайн са без титулярния пилот Крис Еймън, който реши да прекрати състезателната си кариера и отбора повика състезателя от Формула 2, Ханс Биндер.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Хънт взе седмата си пол-позиция без никакви проблеми (като англичанина пръв изпробва новия Макларън M26, преди да остане с M23 за квалификацията), но зад него се класираха Джон Уотсън, Рони Петерсон, Гунар Нилсон, Жак Лафит и Том Прайс. Победителят от 1975 Виторио Брамбила остана седми пред Карлос Паче, Марио Андрети и Джоди Шектър.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Хънт запази позицията си до първия завой където Уотсън успя да изпревари Макларън-а за лидерството. Петерсон също мина пред Хънт за втора позиция пред Нилсон, Лафит, Прайс, Паче, Шектър и Андрети. Трудният сезон за Карлос Ройтеман продължи като този път аржентинеца остана без съединител и отпадна от надпреварата. Във втората обиколка Брамбила загуби контрола върху своя Марч, но успя да се върне на трасето с леко повредено предно крило, докато Шектър изпревари Паче за шеста позиция. Петерсон и Уотсън си размениха позициите си, преди шведа да се откъсне пред Пенске-то в третата обиколка като през това време Шектър изпревари северно-ирландеца, след като се справи с Прайс, Нилсон и Хънт. В 10-та обиколка Тирел-ът изпревари Петерсон, докато Уотсън, Нилсон, Хънт и Лафит се намират близо до тях.

Петерсон си върна водачеството в 11-та обиколка, докато Уотсън и Нилсон изпревариха Шектър. Обиколка по-късно северно-ирландеца отново излезе начело като този път не даде никакъв шанс на Петерсон да контра-атакува. Шектър напусна надпреварата в 14-та обиколка с повредено окачване, което го прати в мантинелите като болида му изхвърли кал пред Хънт и Лафит. Това даде шанс на Нилсон да изпревари и двамата, както и Петерсон в 19-та обиколка. През това време Уотсън отвори преднина от пет секунди пред преследвачите си. Артуро Мерцарио си заби Марч-а си, докато Прайс се прибра в бокса с проблеми в спирачките, а крахът на Тирел стана пълен с отпадането и на Патрик Депайе със същите проблеми каквито имаше Шектър.

Хънт загуби позиция от Лафит породено от разхлабен преден нос, докато французина погълна и Марч-а на Петерсон в 29-та обиколка. Шведът обаче си върна позицията си в 30-та, давайки шанс на Хънт да се доближи до тях преди Лижие-то и Макларън-а да минат напред в следващата обиколка. Ханс-Йоахим Щук отпадна от осма позиция с проблеми с горивната система, докато Алън Джоунс разруши Съртис-а си срещу огражденията като инцидента му бе копие на инцидента което отне живота на Марк Донъхю, но австралиеца излезе невредим.

В 36-та обиколка преднината на Уотсън стана 12 секунди пред втория Нилсон, който вече е преследван от Лижие-то на Лафит. В изцяло оспорвана борба французина надделя срещу Лотус-а на шведа в 45-та обиколка за втора позиция, въпреки опитите на Гунар да блокира атаките на Лафит. Хънт се намира на самотната четвърта позиция, докато Андрети стана следващия пилот изпреварвайки Петерсон в 46-та обиколка. Междувременно Брамбила все пак успя да влезе в бокса за смяна на ново предно крило, преди да изхвърли себе си и Емерсон Фитипалди извън състезанието след това. Дебютът на Биндер завърши с проблем с дросела, седем обиколки до финала.

Уотсън пресече финална комфортно пред втория Лафит за своята първа победа в неговата кариера, както и за Пенске (като северно-ирландеца се съгласи с Роджър Пенске преди състезанието да си обръсне брадата ако спечели). Нилсон записа втория си подиум, въпреки проблеми с двигателя да принуди шведа да паркира Лотус-а, след финала. Хънт завърши на разочарованата четвърта позиция пред Андрети и Петерсон, докато Йохен Мас бе последния пилот който финишира заедно с обиколката на победителя като дори бе благосклонен към Нилсон да го докара до боксовете. Ертъл, Анри Пескароло, Брет Лънгър, Алесандро Писенти-Роси и Лела Ломбарди са останалите финиширали, докато Кесел остана на 10 обиколки изоставане от победителя.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 54 1:30:07.86 2 9
2 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 54 + 10.79 5 6
3 6 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 54 + 11.98 4 4
4 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 54 + 12.44 1 3
5 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 54 + 21.49 9 2
6 10 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Марч-Форд 54 + 34.34 3 1
7 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 54 + 59.45 12  
8 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 53 +1 Об. 20  
9 38 Flag of France.svg Анри Пескароло Съртис-Форд 52 +2 Об. 22  
10 18 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Съртис-Форд 51 Инцидент 16  
11 39 Flag of Italy.svg Алесандро Писенти-Роси Тирел-Форд 51 +3 Об. 23  
12 33 Flag of Italy.svg Лела Ломбарди Брабам-Форд 50 +4 Об. 24  
Отп 22 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Инсайн-Форд 47 Дросел 19  
НКл 32 Flag of Switzerland.svg Лорис Кесел Брабам-Форд 44 Не е класиран 25  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 43 Инцидент 7  
Отп 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 43 Инцидент 17  
Отп 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 40 Инцидент 18  
Отп 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 40 Горивна помпа 8  
Отп 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 30 Инцидент 15  
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 26 Горивна система 11  
Отп 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 24 Окачване 13  
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Волф-Форд 17 Инцидент 21  
Отп 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 14 Спирачки 6  
Отп 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 14 Окачване 10  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 0 Съединител 14  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 61
2 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 38
3 ЮАР Джоди Шектър 36
4 Flag of France.svg Патрик Депайе 26
5 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 19
6 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 16
7 Flag of France.svg Жак Лафит 16
8 Flag of Germany.svg Йохен Мас 14
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 64
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 49
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 43 (44)
4 Flag of the United States.svg Пенске-Форд 19
5 Flag of France.svg Лижие-Матра 16
6 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 12
7 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 9
8 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Германия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Нидерландия

Предходна година:
1975
Голяма награда на Австрия Следваща година:
1977