1976 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Брандс Хач
Дължина писта4.207 km
Обиколки76
Състезание319.732 km
Дата18 юли 1976
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Ники Лауда
1:44:19.66
Полпозишън
Пилот
– време
Ники Лауда
1:19.35
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ники Лауда
1:19.91 (41)
1976 Голяма награда на Великобритания в Общомедия

1976 Голяма награда на Великобритания е 27-ото за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 18 юли 1976 година на пистата Брандс Хач в Кент, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Конфигурацията на Брандс Хетч е променена като долната права и завой номер четири са преименувани съответно на Джон Купър и Джон Съртис. Крис Еймън се завърна в колоната за отбора на Инсайн вече напълно излекуван от контузията получена от ГП на Швеция, докато Уилямс участват без Мишел Леклер, който прецени че няма смисъл да кара за тях заради слабите резултати и реши да се концентрира върху участието във Формула 2. Боб Еванс и Лела Ломбарди са новите пилоти за отбора на РАМ Рейсинг, след като редовния им пилот Лорис Кесел напусна.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Ники Лауда взе пола за трети път този сезон, побеждавайки местния герой Джеймс Хънт с шест десети от секундата. Марио Андрети се класира трети, продължавайки умереното представяне на Лотус пред Клей Регацони и Патрик Депайе. Краткото отсъствие на Еймън във Формула 1 не се отрази негативно върху скоростта, класирайки се шести пред Рони Петерсон, Джоди Шектър (който претърпя тежък инцидент в петък на завоя Дингъл Дел), Артуро Мерцарио и Виторио Брамбила. Пилотите които не намериха място за състезанието са Джаки Икс, Дивина Галиция, Майк Уайлдс и Ломбарди.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Около 77 хиляди зрители запълниха трибуните в Брандс Хетч като голяма част от тях са в подкрепа на Хънт (макар че Регацони и Лафит също са приветствани добродушно от местната публика). Лауда отново направи добър старт за разлика от Хънт, който е изпреварен от Регацони. Двамата пилоти на Ферари пристигнаха заедно на първия завой преди двамата да се ударят. От контакта най-много пострада швейцарския пилот, който се завъртя на 180 градуса с разкъсан радиатор. Хънт нямаше откъде да мине и докосна една от гумите на Ферари-то без да повреди сериозно своя Макларън. Докато Лауда премина без никакви проблеми, Ханс-Йоахим Щук удари Лижие-то на Хънт в опита да избегне болида на Регацони. Хънт, Регацони и Лафит са елиминирани от този карамбоул, преди състезанието да бъде спряно в края на първата обиколка.

Тридесет минути по-късно организаторите решиха да бъде рестартирано наново състезанието без Хънт, Регацони и Лафит. Това разгневи 77 хилядната публика преди и тримата пилоти да се наредят на стартовите си позиции. От Британската автомобилна федерация решиха че най-удобно за феновете е да рестартират състезанието с всичките 26-има пилоти. Вторият старт премина без абсолютно никакви проблеми за лидерите, докато Гай Едуардс от предпоследна позиция отпадна от контакт с друг болид. Малко по-късно Щук го последва, след като се удари с Тирел-а на Депайе. В края на първата обиколка Андрети влезе в бокса на своя отбор с проблем в инжектираната система (като самия американец направи няколко обиколки, преди окончателно да напусне състезанието окончателно), докато Мас се прибра в бокса на Макларън с повреда в съединителя.

Еймън също отпадна с повреда в двигателя в деветата обиколка, докато нещата в пит-лейна не изглеждаха доста розови. Зад водещото трио на Лауда, Хънт и Регацони са Шектър, Брамбила, Петерсон, Мерцарио, Гунар Нилсон, Карлос Паче, Том Прайс, Алън Джоунс, Брет Лънгър, Жан-Пиер Жарие, Карлос Ройтеман, Емерсон Фитипалди, Депайе (който спря в бокса след контакта с Щук) и Лафит. Прогресът на Лауда е забавен с проблеми по скоростната кутия, след което е забавен от трафика на по-бавните болиди пред него. През това време Анри Пескароло (в 16-а обиколка), Брамбила (в 22-рата), Еванс (в 24-та) и Лафит (в 31-вата) отпаднаха от надпреварата като с отпадането на Виторио придвижи Нилсон и Прайс в точките. Тогава в 36-а обиколка Регацони напусна със загуба на налягане в горивото.

С преполовяването на половината дистанция интересът стана още-повече, след като Хънт се доближи до Лауда в 44-та обиколка. Малко по-късно англичанинът изпревари австриеца за радост на местните фенове, докато Шектър се намира на самотната трета позиция без опасност за Лауда или на другите пилоти зад южно-африканеца. Мерцарио се движеше четвърти до 39-а обиколка, когато двигателя му го предаде. Нилсон и Прайс, които водят оспорвана борба помежду си се изкачиха с позиция напред, преди Джон Уотсън (стартирайки от 11-а позиция) да изпревари и двамата. Състезанието на Нилсон приключи в 67-ата, след като част от двигателя Косуърт на неговия Лотус се откъсна, давайки четвъртото място на британеца. Преди това сънародникът му Петерсон отпадна с проблем в горивната система, както и Депайе с повреден двигател.

Хънт пресече финала с 48 секунди пред Лауда за своята трета победа за сезона. Шектър завърши трети пред Уотсън, Прайс (постигайки първите точки след подиума в Бразилия през януари) и Джоунс. Фитипалди, Харалд Ертъл, Паче и Жарие са останалите пилоти, които също видяха карирания флаг. Малко след края на състезанието Ферари, Тирел и Фитипалди Аутомотив протестираха крайното класиране най-вече заради нелегалното пускане на Хънт, Регацони и Лафит на рестарта на състезанието. Час след края на ГП-то стюардите обявиха че Хънт печели това състезание, защото още в самия инцидент с Регацони в първия старт британеца се движеше и така участието му в рестарта е легално. Накрая протестът отстрана на Ферари се стигна до трибунала в Париж на 25 септември, което завърши с официалната дисквалификация на Хънт и присъждането на Лауда като победител пред Шектър и Уотсън.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 76 1:44:19.66 1 9
2 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 76 + 16.18 8 6
3 28 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Уотсън Пенске-Форд 75 + 1 Об. 11 4
4 16 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Том Прайс Шадоу-Форд 75 + 1 Об. 20 3
5 19 Flag of Australia (converted).svg Алън Джоунс Съртис-Форд 75 + 1 Об. 19 2
6 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 74 + 2 Об. 21 1
7 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 73 + 3 Об. 23
8 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 73 + 3 Об. 16
9 17 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 70 + 6 Об. 24
ДКФ 11 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 76 Дисквалифициран 2
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 67 Двигател 14
Отп 10 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 60 Горивна система 7
Отп 18 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Съртис-Форд 55 Ск. кутия 18
Отп 4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Патрик Депайе Тирел-Форд 47 Двигател 5
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 46 Налягане-горивно 15
Отп 35 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд 39 Двигател 9
ДКФ 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 36 Налягане-горивно 4
ДКФ 26 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жак Лафит Лижие-Матра 31 Окачване 13
Отп 32 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Боб Еванс Брабам-Форд 24 Ск. кутия 22
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 22 Катастрофа 10
Отп 38 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Анри Пескароло Съртис-Форд 16 Горивна система 26
Отп 22 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Инсайн-Форд 8 Теч-вода 6
Отп 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 4 Възпламеняване 3
Отп 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 1 Съединител 12
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 0 Катастрофа 17
Отп 25 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Гай Едуардс Хескет-Форд 0 Катастрофа 25
НКв 20 Flag of Belgium (civil).svg Джаки Икс Волф-Уилямс-Форд
НКв 13 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Дивина Галица Съртис-Форд
НКв 40 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Майк Уайлдс Шадоу-Форд
НКв 33 Flag of Italy.svg Лела Ломбарди Брабам-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

  • Класирането е взето преди дисквалификацията на Хънт на 25 септември.
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 58
2 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеймс Хънт 35
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 28
4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Патрик Депайе 26
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 16
6 Flag of Germany.svg Йохен Мас 10
7 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жак Лафит 10
8 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Уотсън 9
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 61
2 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Тирел-Форд 41
3 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Макларън-Форд 40 (41)
4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Лижие-Матра 10
5 Flag of the United States.svg Пенске-Форд 9
6 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Шадоу-Форд 6
7 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Брабам-Алфа Ромео 6
8 Flag of the United States.svg Марч-Форд 6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Германия

Предходна година:
1975
Голяма награда на Великобритания Следваща година:
1977