1976 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта 5.793 km
Обиколки 52
Състезание 301.240 km
Дата 12 септември 1976
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Рони Петерсон
1:30:35.6
Полпозишън
Пилот
време
Жак Лафит
1:41.35
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рони Петерсон
1:41.3 (50)
[[:commons:Category:1976 Italian Grand Prix|Гран При на Италия]] в Общомедия

1976 Голяма награда на Италия е 27-то за Голямата награда на Италия и 13-ти кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 12 септември 1976 година на пистата Монца в Монца, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Голямата новина свързана за Голямата награда на Италия е завръщането на Ники Лауда в колоната. Ферари също така решиха да участват в състезанието с трети пилот редом с Лауда и Клей Регацони. Карлос Ройтеман напусна отбора на Брабам видимо недоволен от резултатите, които постигна с тях и Енцо Ферари му предложи място в Скудерията в случай че Лауда не успее да се възстанови навреме. Мястото му в Брабам е заето от Ролф Щомелен, след доброто си представяне на Нюрбургринг. Гай Едуардс и Брет Лънгър се завръщат в колоната, докато Ото Щупахер направи официално своя дебют във Формула 1. Също в колоната е Лари Пъркинс, който участва като частен пилот поради финансовите проблеми на Боро.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Жак Лафит постигна своята първа пол-позиция, както и за отбора на Лижие с три десети от секундата по-бърз от втория Джоди Шектър. Патрик Депайе се класира зад съотборника си в Тирел пред Карлос Паче. Лауда, който е с превръзка около главата успя да задоволи местните фенове с пето време. Ханс-Йоахим Щук, Ройтеман, Джон Уотсън, Джеймс Хънт и Рони Петерсон (който бе номиниран като за съотборник на Депайе в Тирел за сезон 1977) окупираха останалите места в топ 10. Лънгър, Артуро Мерцарио и Щупахер останаха извън 26-те места, даващи право за участие в състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Часове преди началото на състезанието времената на Хънт, Йохен Мас и Уотсън от събота бяха премахнати заради неравности с максималното количество гориво. Така времената от петък ги пратиха зад Лънгър, Мерцарио и Щупахер. Австриецът обаче напусна трасето, което прати Хънт на 26-ра позиция. Отборът на Уилямс също напусна трасето, което остави Мерцарио без кола и Мас също бе изпратен да участва в състезанието. Последната промяна дойде при Едуардс, който реши да се откаже за да може и Уотсън да участва.

Както бе и в ГП на Нидерландия, пилотите трябваха да направят загрявъчна обиколка преди да заемат местата си за самия старт. Лафит и Шектър потеглиха отлично преди Тирел-а да поеме лидерството след първия завой. Лауда потегли бавно и бе изпреварен от Петерсон, Регацони, Ройтеман и Щук. Видимо ядосания Мас успя набързо да задмине три или четири болида, преди края на първата обиколка. Германецът се прибира в бокса две обиколки по-късно с проблем в разпределителя. По това време Депайе изпревари Лафит за второ място, докато Уотсън се изкачи до 14-та позиция следван от Хънт. Гунар Нилсон влезе в бокса за смяна на носа, докато Паче отпадна с проблем в двигателя.

Регацони успя да се залепи до водещата група от Шектър, Петерсон, Депайе и Лафит в шестата обиколка, докато Ройтеман води следващата група заедно с Щук, Виторио Брамбила и Лауда. Няколко обиколки по-късно Лафит изостана от трите Тирел-а и Марч-а, а състезанието на Пъркинс приключи с повреда в двигателя. В 11-та обиколка Петерсон излезе начело в състезанието, а в същата обиколка Регацони изпревари Лафит за четвъртата позиция. Хънт стигна до 11-та позиция зад Инсайн-а на Джаки Икс, преди да загуби контрол върху Макларън-а след контра-атака на Том Прайс, пращайки англичанина извън трасето и до отпадане за радост на местните тифози.

Лауда успя да намери увереност в себе си и в 13-та обиколка изпревари Брамбила за шеста позиция. Шектър загуби контакт с Петерсон заради проблем в двигателя, което принуди Депайе да го изпревари. Марио Андрети и Щук се бореха за девета позиция, преди двамата да се ударят и отпадайки от надпреварата. Регацони мина пред бавния Тирел в 23-та, преди и Лафит да стори същото в 38-та. Три обиколки по-късно южно-африканеца също загуби позиция от Лауда, докато Депайе също получи проблем в двигателя и той загуби позиции от Регацони и от Лафит. Щомелен приключи надпреварата от последна позиция с проблем в горивната система.

Петерсон успя да удържи на атаката на Регацони и шведа финишира на две секунди и три десети преднина за своята първа победа през сезона и трета на това трасе. Регацони и Лафит завършиха втори и трети пред Лауда, който обра погледите на всички след разумно и добро каране. Тирел-ите останаха на разочароващите 5-та и 6-та позиция, след като водеха състезанието в първите няколко обиколки пред Брамбила, Прайс, Ройтеман, Икс и Уотсън като и четиримата завършиха заедно с обиколката на победителя. Останалите финиширали са Алън Джоунс, Нилсон, Лънгър, Емерсон Фитипалди, Харалд Ертъл, Анри Пескароло, Алесандро Писенти-Роси и Жан-Пиер Жарие.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 10 Швейцария Рони Петерсон Марч-Форд 52 1:30:35.6 8 9
2 2 Швейцария Клей Регацони Ферари 52 + 2.3 9 6
3 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 52 + 3.0 1 4
4 1 Австрия Ники Лауда Ферари 52 + 19.4 5 3
5 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 52 + 19.5 2 2
6 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 52 + 35.7 4 1
7 9 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 52 + 43.9 16  
8 16 Великобритания Том Прайс Шадоу-Форд 52 + 52.9 15  
9 35 Аржентина Карлос Ройтеман Ферари 52 + 57.5 7  
10 22 Белгия Джеки Икс Инсайн-Форд 52 + 1:12.4 10  
11 28 Великобритания Джон Уотсън Пенске-Форд 52 + 1:42.2 26  
12 19 Австралия Алън Джоунс Съртис-Форд 51 + 1 Об. 18  
13 6 Швейцария Гунар Нилсон Лотус-Форд 51 + 1 Об. 12  
14 18 САЩ Брет Лънгър Съртис-Форд 50 + 2 Об. 24  
15 30 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 50 + 2 Об. 20  
16 24 Австрия Харалд Ертъл Хескет-Форд 49 Полуоска 19  
17 38 Франция Анри Пескароло Съртис-Форд 49 + 3 Об. 22  
18 37 Италия Алесандро Писенти-Роси Тирел-Форд 49 + 3 Об. 21  
19 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 47 + 5 Об. 17  
Отп 7 Германия Ролф Щомелен Брабам-Алфа Ромео 41 Горивна с-ма 11  
Отп 34 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 23 Инцидент 6  
Отп 5 САЩ Марио Андрети Лотус-Форд 23 Инцидент 14  
Отп 11 Великобритания Джеймс Хънт Макларън-Форд 11 Завъртане 24  
Отп 40 Австралия Лари Пъркинс Боро-Форд 8 Двигател 13  
Отп 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 4 Двигател 3  
Отп 12 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 2 Запалване 25  
НСт 25 Великобритания Гай Едуардс Хескет-Форд Отказва се  
НСт 20 Италия Артуро Мерцарио Волф-Форд   Отказва се  
НСт 39 Австрия Ото Щупахер Тирел-Форд Не присъства    

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Австрия Ники Лауда 61
2 Великобритания Джеймс Хънт 56
3 ЮАР Джоди Шектър 38
4 Швейцария Клей Регацони 28
5 Франция Патрик Депайе 27
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 73
2 Великобритания Макларън-Форд 61 (62)
3 Великобритания Тирел-Форд 51
4 Грешка в Lua: not enough memory. Лижие-Матра 20
5 Грешка в Lua: not enough memory. Пенске-Форд 19

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Канада

Предходна година:
1975
Голяма награда на Италия Следваща година:
1977