1976 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Монако
Карта на пистата
Монте Карло
Дължина писта 3.303 km
Обиколки 78
Състезание 255.684 km
Дата 30 май 1976
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
1:59:51.47
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:29.65
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Клей Регацони
1:30.28 (60)

1976 Голяма награда на Монако е 23-то за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 30 май 1976 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети не се появи в Монако за отбора на Лотус заради ангажиментите си в Индианаполис, вместо това отборът реши да участва само с Гунар Нилсон. Съртис назначиха Анри Пескароло на мястото на Брет Лънгър, докато Фитипалди Аутомотив са само с Емерсон Фитипалди, вместо да участват с два болида. Самото трасе претърпя леки промени, най-вече при завоите Сен Дево и последния завой.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Доминацията на Ферари продължи и в Монако като Ники Лауда записа поредната си пол-позиция пред съотборника си Клей Регацони. От останалите най-добре се представи Рони Петерсон с Марч пред Тирел-ите на Патрик Депайе (чийто болид с шест колела получи проблем със скоростната кутия и трябваше да използва стария 007) и на Джоди Шектър, Ханс-Йоахим Щук, Фитипалди, Жак Лафит, Виторио Брамбила и Жан-Пиер Жарие. Макларън-ите на Йохен Мас и Джеймс Хънт останаха едва 11-ти и 14-ти, докато Джаки Икс за пореден път пропусна решетката с три десети от времето на 20-ия Карлос Ройтеман. Пескароло, Лънгър, Лари Пъркинс, Харалд Ертъл и Артуро Мерцарио са другите пилоти, които не успяха да се класират за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Лауда отново не даде шанс на конкуренцията да се доближат до него, докато Петерсон успя да се вмъкне между Ферари-тата като изпревари Регацони на Сен Дево. Трудният уикенд за Ройтеман завърши неблагоприятно за аржентинеца, след като се удари с Съртис-а на Алън Джоунс като с това той е елиминиран от състезанието, докато Джоунс продължи до боксовете в края на първата обиколка. Фитипалди задържа шестата позиция, но губейки от Тирел-ите. Хънт който се движеше 11-ти уцели зоната за сигурност и англичанина се върна на трасето последен в осмата обиколка, малко преди Брамбила да отпадне със счупено окачване.

В 15-та обиколка Шектър изпревари Депайе, който има проблем с една от задните гуми, а Лафит се справи с Фитипалди в 28-та обиколка. Следващата голяма жертва бе Хънт, който в опита си да изпревари Пенске-то на Джон Уотсън двигателя на неговия Макларън гръмна на шикана, докато Регацони трябваше да излезе от трасето заради разлятото масло. Швейцарецът се върна, но зад Тирел-ите на пета позиция. Три обиколки по-късно Петерсон не успя да избегне маслото залято от болида на Хънт и се завъртя към мантинелите на завоя Табак.

Това остави Лауда с 16 секундна преднина пред Тирел-ите, Регацони, Лафит, Фитипалди, Щук, Мас, Жарие, Карлос Паче, Крис Еймън, Том Прайс, Нилсон, Уотсън и затворения с обиколка Уилямс на Мишел Леклер. Щук и Мас успяха да минат пред Коперсукар-а на Емерсон, докато Еймън е принуден да намали драстично скоростта си, поради болките на дясната си китка. Уикендът за Лотус приключи безславно с отпадането на Нилсон от 13-та позиция заради повреден двигател.

Щук изпревари Лафит в 52-та обиколка за пета позиция, породено от факта че французина загуби първа предавка малко преди Лауда да ги затвори и двамата с обиколка. В 64-та обиколка съотборникът на Лауда, Регацони се справи с Депайе за трета позиция. Малко след това швейцарецът започна да преследва и втория Тирел на Шектър, преди да забие Ферари-то си в мантинелите близо до плувния комплекс. Две обиколки по-късно Лафит също бе елиминиран, след като първо загуби контрол върху Лижие-то си заради износена гума, след което удари гумата си в мантинелите в опит да си върне позицията си взета от Мас.

Лауда междувременно пресече финала по шампионски стил, което още повече увеличи преднината на австриеца от останалите претенденти за титлата с 36 точки. Тирел-ите на Шектър и Депайе завършиха съответно втори и трети пред затворените с обиколка Щук, Мас, Фитипалди и Прайс (който в последните обиколки изпревари Жарие като преди това изпревари оцелелия Брабам на Паче). Жарие, Паче, Уотсън, Леклер и Еймън са останалите финиширали, докато Лафит и Регацони са съответно класирани на 12-та и 14-та позиция.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 78 1:59:51.47 1 9
2 3 1928 Джоди Шектър Тирел-Форд 78 + 11.13 5 6
3 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 78 + 1:04.84 4 4
4 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 77 + 1 Об. 6 3
5 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 77 + 1 Об. 11 2
6 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 77 + 1 Об. 7 1
7 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 77 + 1 Об. 15  
8 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 76 + 2 Об. 10  
9 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 76 + 2 Об. 13  
10 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 76 + 2 Об. 17  
11 21 Flag of France.svg Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 76 + 2 Об. 18  
12 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 75 Инцидент 8  
13 22 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Инсайн-Форд 74 + 4 Об. 12  
14 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 73 Инцидент 2  
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 39 Двигател 16  
Отп 10 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 26 Инцидент 3  
Отп 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 24 Двигател 14  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 9 Окачване 9  
Отп 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 1 Сблъсък 19  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 0 Инцидент 20  
НКв 20 Flag of Belgium.svg Джаки Икс Волф-Уилямс-Форд        
НКв 38 Flag of France.svg Анри Пескароло Съртис-Форд        
НКв 37 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Боро-Форд        
НКв 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд        
НКв 35 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Точките са взети преди обжалването на Макларън в август относно дисквалификацията на Джеймс Хънт за ГП на Испания 1976.

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 51
2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 15
3 Flag of France.svg Патрик Депайе 14
4 Flag of South Africa.svg Джоди Шектър 14
5 Flag of Germany.svg Йохен Мас 10
6 Flag of France.svg Жак Лафит 7
7 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 6
8 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон 6
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 54
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 22
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 12
4 Flag of France.svg Лижие-Матра 7
5 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 6
6 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 6
7 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 4
8 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Белгия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Швеция

Предходна година:
1975
Голяма награда на Монако Следваща година:
1977