1976 Голяма награда на Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
 Гран При на Монако
Карта на пистата
Монте Карло
Дължина писта 3.303 km
Обиколки 78
Състезание 255.684 km
Дата 30 май 1976
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
1:59:51.47
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:29.65
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Клей Регацони
1:30.28 (60)

1976 Голяма награда на Монако е 23-то за Голямата награда на Монако и шести кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 30 май 1976 година по улиците на Монте Карло, Монако.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети не се появи в Монако за отбора на Лотус заради ангажиментите си в Индианаполис, вместо това отборът реши да участва само с Гунар Нилсон. Съртис назначиха Анри Пескароло на мястото на Брет Лънгър, докато Фитипалди Аутомотив са само с Емерсон Фитипалди, вместо да участват с два болида. Самото трасе претърпя леки промени, най-вече при завоите Сен Дево и последния завой.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Доминацията на Ферари продължи и в Монако като Ники Лауда записа поредната си пол-позиция пред съотборника си Клей Регацони. От останалите най-добре се представи Рони Петерсон с Марч пред Тирел-ите на Патрик Депайе (чийто болид с шест колела получи проблем със скоростната кутия и трябваше да използва стария 007) и на Джоди Шектър, Ханс-Йоахим Щук, Фитипалди, Жак Лафит, Виторио Брамбила и Жан-Пиер Жарие. Макларън-ите на Йохен Мас и Джеймс Хънт останаха едва 11-ти и 14-ти, докато Джаки Икс за пореден път пропусна решетката с три десети от времето на 20-ия Карлос Ройтеман. Пескароло, Лънгър, Лари Пъркинс, Харалд Ертъл и Артуро Мерцарио са другите пилоти, които не успяха да се класират за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Лауда отново не даде шанс на конкуренцията да се доближат до него, докато Петерсон успя да се вмъкне между Ферари-тата като изпревари Регацони на Сен Дево. Трудният уикенд за Ройтеман завърши неблагоприятно за аржентинеца, след като се удари с Съртис-а на Алън Джоунс като с това той е елиминиран от състезанието, докато Джоунс продължи до боксовете в края на първата обиколка. Фитипалди задържа шестата позиция, но губейки от Тирел-ите. Хънт който се движеше 11-ти уцели зоната за сигурност и англичанина се върна на трасето последен в осмата обиколка, малко преди Брамбила да отпадне със счупено окачване.

В 15-та обиколка Шектър изпревари Депайе, който има проблем с една от задните гуми, а Лафит се справи с Фитипалди в 28-та обиколка. Следващата голяма жертва бе Хънт, който в опита си да изпревари Пенске-то на Джон Уотсън двигателя на неговия Макларън гръмна на шикана, докато Регацони трябваше да излезе от трасето заради разлятото масло. Швейцарецът се върна, но зад Тирел-ите на пета позиция. Три обиколки по-късно Петерсон не успя да избегне маслото залято от болида на Хънт и се завъртя към мантинелите на завоя Табак.

Това остави Лауда с 16-секундна преднина пред Тирел-ите, Регацони, Лафит, Фитипалди, Щук, Мас, Жарие, Карлос Паче, Крис Еймън, Том Прайс, Нилсон, Уотсън и затворения с обиколка Уилямс на Мишел Леклер. Щук и Мас успяха да минат пред Коперсукар-а на Емерсон, докато Еймън е принуден да намали драстично скоростта си, поради болките на дясната си китка. Уикендът за Лотус приключи безславно с отпадането на Нилсон от 13-та позиция заради повреден двигател.

Щук изпревари Лафит в 52-та обиколка за пета позиция, породено от факта че французина загуби първа предавка малко преди Лауда да ги затвори и двамата с обиколка. В 64-та обиколка съотборникът на Лауда, Регацони се справи с Депайе за трета позиция. Малко след това швейцарецът започна да преследва и втория Тирел на Шектър, преди да забие Ферари-то си в мантинелите близо до плувния комплекс. Две обиколки по-късно Лафит също бе елиминиран, след като първо загуби контрол върху Лижие-то си заради износена гума, след което удари гумата си в мантинелите в опит да си върне позицията си взета от Мас.

Лауда междувременно пресече финала по шампионски стил, което още повече увеличи преднината на австриеца от останалите претенденти за титлата с 36 точки. Тирел-ите на Шектър и Депайе завършиха съответно втори и трети пред затворените с обиколка Щук, Мас, Фитипалди и Прайс (който в последните обиколки изпревари Жарие като преди това изпревари оцелелия Брабам на Паче). Жарие, Паче, Уотсън, Леклер и Еймън са останалите финиширали, докато Лафит и Регацони са съответно класирани на 12-та и 14-та позиция.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 78 1:59:51.47 1 9
2 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 78 + 11.13 5 6
3 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 78 + 1:04.84 4 4
4 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 77 + 1 Об. 6 3
5 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 77 + 1 Об. 11 2
6 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 77 + 1 Об. 7 1
7 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 77 + 1 Об. 15  
8 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 76 + 2 Об. 10  
9 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 76 + 2 Об. 13  
10 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 76 + 2 Об. 17  
11 21 Flag of France.svg Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 76 + 2 Об. 18  
12 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 75 Инцидент 8  
13 22 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Инсайн-Форд 74 + 4 Об. 12  
14 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 73 Инцидент 2  
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 39 Двигател 16  
Отп 10 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 26 Инцидент 3  
Отп 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 24 Двигател 14  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 9 Окачване 9  
Отп 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 1 Сблъсък 19  
Отп 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 0 Инцидент 20  
НКв 20 Flag of Belgium.svg Джаки Икс Волф-Уилямс-Форд        
НКв 38 Flag of France.svg Анри Пескароло Съртис-Форд        
НКв 37 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Боро-Форд        
НКв 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд        
НКв 35 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Марч-Форд        

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Точките са взети преди обжалването на Макларън в август относно дисквалификацията на Джеймс Хънт за ГП на Испания 1976.

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 51
2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 15
3 Flag of France.svg Патрик Депайе 14
4 Flag of South Africa.svg Джоди Шектър 14
5 Flag of Germany.svg Йохен Мас 10
6 Flag of France.svg Жак Лафит 7
7 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 6
8 Flag of Switzerland.svg Гунар Нилсон 6
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 54
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 22
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 12
4 Flag of France.svg Лижие-Матра 7
5 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 6
6 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 6
7 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 4
8 Flag of the United Kingdom.svg Шадоу-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 Белгия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Швеция

Предходна година:
1975
Голяма награда на Монако Следваща година:
1977