1976 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Фуджи
Дължина писта 4.359 km
Обиколки 73
Състезание 319.690 km
Дата 24 октомври 1976
Време Мокро,мъгливо
Победител
Пилот
време
Марио Андрети
1:43:58.86
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:12.77
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Масахиро Хасеми
1:18.23 (25)

1976 Голяма награда на Япония е 1-то за Голямата награда на Япония и шестнадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 24 октомври 1976 година на пистата Фуджи в Ояма, Япония.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Япония домакинства на състезание от Формула 1 като също така уикенда ще определи и световния шампион. Четирима местни пилоти правят своя дебют както и дебюта на Коджима с техния пилот Масахиро Хасеми. Съртис наеха Норитаке Такахара, който преди това е участвал в няколко състезания в Европа като най-запомнящото е участието му за отбора на Марч в нешампионатно състезание на Силвърстоун през 1974. Волф-Уилямс назначиха Масами Кувашима като съотборник на Артуро Мерцарио, докато Хироус Рейсинг наеха Тирел 007 за Казуйоши Хошино с подкрепата от японската компания за гуми Бриджстоун. Накрая отборът на Маки се завърна в колоната, след два разочаровани сезона за тима като Тони Тримър отново е назначен да кара новия F103.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети показа завидна форма с постигането на първата си пол-позиция в неговата кариера, изпреварвайки претендента за титлата Джеймс Хънт. Действащият шампион Ники Лауда записа трето време пред Пенске-то на Джон Уотсън, Джоди Шектър, Карлос Паче, Клей Регацони, Виторио Брамбила, Рони Петерсон и Хасеми (който записа четвърто време в петък сутринта, преди в опита си за бърза обиколка да повреди болида си). За съжаление Кувашима остана без подкрепата на неговите спонсори и той напусна тима на Уилямс, който наеха австриеца Ханс Биндер за негов заместник. Биндер записа 25-то време, след като отборите приеха Ханс да участва. Тримър остана на 13 секунди от времето на Биндер и 18 секунди от времето на Андрети. Много от отборите обаче смятат, че болида е опасен за каране и всички решиха да откажат участието на Тримър в състезанието. Шадоу се опитаха да наемат англичанина да кара резервния болид като компенсация, но от Маки отказаха.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Хънт направи чудесен старт и пое водачеството към първия завой докато Уотсън мина на втора позиция пред Андрети. Марч-ът на Петерсон стана първата жертва след като електрозахранването се наводни пред да завърши първата обиколка, докато Лари Пъркинс влезе в бокса със съмнения за проблеми по управлението на болида. Джеймс увеличи преднината си в края на втората обиколка пред преследвачите си, докато голямата изненада бе влизането на Лауда в бокса на своя отбор. Механиците бяха готови за рутинния стоп, преди австриеца да излезе от болида. Лауда определи условията на трасето като прекалено опасни и че животът му е важен отколкото титлата. Няколко обиколки по-късно Емерсон Фитипалди и Паче също решиха да се откажат.

На трасето Хънт, който не е уведомен от тима че главния му конкурент за титлата се е отказал, вече има осем секунди преднина от Андрети. Брамбила се свлече до осмо място, след като Марч-а му унищожи една от гумите. Това даде шанс на Хошино да го изпревари, след което японеца се справи с Регацони и Шектър. Брамбила спря в бокса за смяна на нови гуми и италианеца успя да изпревари и тримата, докато японеца бе принуден да спре в 20-та обиколка за смяна на нови гуми. Прогресът на оранжевия Марч продължи като Виторио изпревари и Андрети за втора позиция в 16-та обиколка и в 21-та се доближи до Макларън-а на Хънт. За щастие на англичанина Брамбила не прецени добре точката за спиране и той излезе от трасето, връщайки се зад Йохен Мас и Патрик Депайе.

През това време дъждът спря и на трасето се образува сухи линии, което принуди Теди Мейър да сигнализира пилотите си да минат през мокрите участъци на трасето. Мас се приближи до Хънт, преди германеца да уцели локва която го прати в мантинелите. В същото време Мерцарио отпадна с повреда по скоростната кутия, докато тима на Хошино остана без гуми. Уотсън напусна надпреварата с гръмнат двигател, а Брамбила и Ханс-Йоахим Щук отпаднаха с един и същ проблем, който сполетя Петерсон в първата обиколка. Това изкачи Том Прайс до второто място, който печели на Хънт до 46-та обиколка когато двигателя на неговия Шадоу го предаде.

Андрети се изкачи обратно на втора позиция и бе следващия, който печелеи на Хънт и в 62-та обиколка американеца изпревари Макларън-а, за да поведе. Второто място на Хънт също бе достатъчно за да вземе титлата, преди да настъпи драма в 68-та обиколка със сериозна дефлация по предна лява гума. Англичанинът спря в бокса за смяна на гуми, но механиците за предна лява изпитаха трудности по изваждането на сериозно износената гума, като един от тях трябва да повдигне окачването. Накрая Хънт излезе на пета позиция и набързо изпревари Регацони и Съртис-а на Алън Джоунс, за да се върне на трета с две обиколки до финала.

Андрети пресече финалната права за своята първа победа от ГП на ЮАР 1971, и първа за Лотус от 1974 насам пред Депайе. На секунда зад французина финишира Хънт, смятайки че е загубил титлата. Прибирайки се в бокса тима му е в екстаз като Мейър успокои англичанина, за да обясни че той всъщност печели титлата. Джоунс финишира четвърти за най-добрия си резултат пред Регацони и Гунар Нилсон, който взе последната точка пред Жак Лафит, Харалд Ертъл, Такахара, Жан-Пиер Жарие и Хасеми. Японеца постигна най-бързата обиколка в 25-та, но организаторите определиха това за грешка и няколко дни по-късно обявиха че Лафит е с най-бързата обиколка с време 1:19.97 в 70-та обиколка. Това обаче не бе потвърдено извън Япония и така Хасеми бе определен като държател за най-бърза обиколка в състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 73 1:43:58.86 1 9
2 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 72 + 1 Об. 13 6
3 11 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 72 + 1 Об. 2 4
4 19 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Съртис-Форд 72 + 1 Об. 20 3
5 2 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 72 + 1 Об. 7 2
6 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 72 + 1 Об. 16 1
7 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 72 + 1 Об. 11  
8 24 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 72 + 1 Об. 22  
9 18 Flag of Japan.svg Норитаке Такахара Съртис-Форд 70 + 3 Об. 24  
10 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 69 + 4 Об. 15  
11 51 Flag of Japan.svg Масахиро Хасеми Коджима-Форд 66 + 7 Об. 10  
Отп 3 1928 Джоди Шектър Тирел-Форд 58 Прегряване 5  
Отп 21 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Волф-Уилямс-Форд 49 Колело 25  
Отп 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 46 Енергия 14  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 38 Електро 8  
Отп 34 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 37 Електро 18  
Отп 12 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 35 Инцидент 12  
Отп 28 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Пенске-Форд 33 Двигател 4  
Отп 52 Flag of Japan.svg Казуйоши Хошино Тирел-Форд 27 Гума 21  
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Волф-Уилямс-Форд 23 Ск.кутия 19  
Отп 30 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 9 Оттегляне 23  
Отп 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 7 Оттегляне 6  
Отп 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 2 Оттегляне 3  
Отп 7 Flag of Australia.svg Лари Пъркинс Брабам-Алфа Ромео 1 Оттегляне 17  
Отп 10 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 0 Двигател 9  
НКв 21 Flag of Japan.svg Масами Кувашима Волф-Уилямс-Форд        
НКв 54 Flag of the United Kingdom.svg Тони Тримър Маки-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 69
2 Flag of Austria.svg Ники Лауда 68
3 1928 Джоди Шектър 49
4 Flag of France.svg Патрик Депайе 39
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 31
6 Flag of the United States.svg Марио Андрети 22
7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 20
8 Flag of France.svg Жак Лафит 20
9 Flag of Germany.svg Йохен Мас 19
10 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон 11
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 83
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 74 (75)
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 71
4 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 29
5 Flag of the United States.svg Пенске-Форд 20
6 Flag of France.svg Лижие-Матра 20
7 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 19
8 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 11
9 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 10
10 Flag of the United Kingdom.svg Съртис-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 САЩ
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1977 Аржентина

Предходно състезание:
няма
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1977