1976 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Фуджи
Дължина писта 4.359 km
Обиколки 73
Състезание 319.690 km
Дата 24 октомври 1976
Време Мокро,мъгливо
Победител
Пилот
време
Марио Андрети
1:43:58.86
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:12.77
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Масахиро Хасеми
1:18.23 (25)

1976 Голяма награда на Япония е 1-то за Голямата награда на Япония и шестнадесети кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 24 октомври 1976 година на пистата Фуджи в Ояма, Япония.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Япония домакинства на състезание от Формула 1 като също така уикенда ще определи и световния шампион. Четирима местни пилоти правят своя дебют както и дебюта на Коджима с техния пилот Масахиро Хасеми. Съртис наеха Норитаке Такахара, който преди това е участвал в няколко състезания в Европа като най-запомнящото е участието му за отбора на Марч в нешампионатно състезание на Силвърстоун през 1974. Волф-Уилямс назначиха Масами Кувашима като съотборник на Артуро Мерцарио, докато Хироус Рейсинг наеха Тирел 007 за Казуйоши Хошино с подкрепата от японската компания за гуми Бриджстоун. Накрая отборът на Маки се завърна в колоната, след два разочаровани сезона за тима като Тони Тримър отново е назначен да кара новия F103.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети показа завидна форма с постигането на първата си пол-позиция в неговата кариера, изпреварвайки претендента за титлата Джеймс Хънт. Действащият шампион Ники Лауда записа трето време пред Пенске-то на Джон Уотсън, Джоди Шектър, Карлос Паче, Клей Регацони, Виторио Брамбила, Рони Петерсон и Хасеми (който записа четвърто време в петък сутринта, преди в опита си за бърза обиколка да повреди болида си). За съжаление Кувашима остана без подкрепата на неговите спонсори и той напусна тима на Уилямс, който наеха австриеца Ханс Биндер за негов заместник. Биндер записа 25-то време, след като отборите приеха Ханс да участва. Тримър остана на 13 секунди от времето на Биндер и 18 секунди от времето на Андрети. Много от отборите обаче смятат, че болида е опасен за каране и всички решиха да откажат участието на Тримър в състезанието. Шадоу се опитаха да наемат англичанина да кара резервния болид като компенсация, но от Маки отказаха.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Хънт направи добър старт и пое водачеството към първия завой докато Уотсън мина на втора позиция пред Андрети. Марч-ът на Петерсон стана първата жертва след като електрозахранването се наводни пред да завърши първата обиколка, докато Лари Пъркинс влезе в бокса със съмнения за проблеми по управлението на болида. Джеймс увеличи преднината си в края на втората обиколка пред преследвачите си, докато голямата изненада бе влизането на Лауда в бокса на своя отбор. Механиците бяха готови за рутинния стоп, преди австриеца да излезе от болида. Лауда определи условията на трасето като прекалено опасни и че животът му е важен отколкото титлата. Няколко обиколки по-късно Емерсон Фитипалди и Паче също решиха да се откажат.

На трасето Хънт, който не е уведомен от тима че главния му конкурент за титлата се е отказал, вече има осем секунди преднина от Андрети. Брамбила се свлече до осмо място, след като Марч-а му унищожи една от гумите. Това даде шанс на Хошино да го изпревари, след което японеца се справи с Регацони и Шектър. Брамбила спря в бокса за смяна на нови гуми и италианеца успя да изпревари и тримата, докато японеца бе принуден да спре в 20-та обиколка за смяна на нови гуми. Прогресът на оранжевия Марч продължи като Виторио изпревари и Андрети за втора позиция в 16-та обиколка и в 21-та се доближи до Макларън-а на Хънт. За щастие на англичанина Брамбила не прецени добре точката за спиране и той излезе от трасето, връщайки се зад Йохен Мас и Патрик Депайе.

През това време дъждът спря и на трасето се образува сухи линии, което принуди Теди Мейър да сигнализира пилотите си да минат през мокрите участъци на трасето. Мас се приближи до Хънт, преди германеца да уцели локва която го прати в мантинелите. В същото време Мерцарио отпадна с повреда по скоростната кутия, докато тима на Хошино остана без гуми. Уотсън напусна надпреварата с гръмнат двигател, а Брамбила и Ханс-Йоахим Щук отпаднаха с един и същ проблем, който сполетя Петерсон в първата обиколка. Това изкачи Том Прайс до второто място, който печели на Хънт до 46-та обиколка когато двигателя на неговия Шадоу го предаде.

Андрети се изкачи обратно на втора позиция и бе следващия, който печелеи на Хънт и в 62-та обиколка американеца изпревари Макларън-а, за да поведе. Второто място на Хънт също бе достатъчно за да вземе титлата, преди да настъпи драма в 68-та обиколка със сериозна дефлация по предна лява гума. Англичанинът спря в бокса за смяна на гуми, но механиците за предна лява изпитаха трудности по изваждането на сериозно износената гума, като един от тях трябва да повдигне окачването. Накрая Хънт излезе на пета позиция и набързо изпревари Регацони и Съртис-а на Алън Джоунс, за да се върне на трета с две обиколки до финала.

Андрети пресече финалната права за своята първа победа от ГП на ЮАР 1971, и първа за Лотус от 1974 насам пред Депайе. На секунда зад французина финишира Хънт, смятайки че е загубил титлата. Прибирайки се в бокса тима му е в екстаз като Мейър успокои англичанина, за да обясни че той всъщност печели титлата. Джоунс финишира четвърти за най-добрия си резултат пред Регацони и Гунар Нилсон, който взе последната точка пред Жак Лафит, Харалд Ертъл, Такахара, Жан-Пиер Жарие и Хасеми. Японеца постигна най-бързата обиколка в 25-та, но организаторите определиха това за грешка и няколко дни по-късно обявиха че Лафит е с най-бързата обиколка с време 1:19.97 в 70-та обиколка. Това обаче не бе потвърдено извън Япония и така Хасеми бе определен като държател за най-бърза обиколка в състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд 73 1:43:58.86 1 9
2 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 72 + 1 Об. 13 6
3 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Макларън-Форд 72 + 1 Об. 2 4
4 19 Австралия Алън Джоунс Съртис-Форд 72 + 1 Об. 20 3
5 2 Швейцария Клей Регацони Ферари 72 + 1 Об. 7 2
6 6 Швеция Гунар Нилсон Лотус-Форд 72 + 1 Об. 16 1
7 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 72 + 1 Об. 11  
8 24 Австрия Харалд Ертъл Хескет-Форд 72 + 1 Об. 22  
9 18 Япония Норитаке Такахара Съртис-Форд 70 + 3 Об. 24  
10 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 69 + 4 Об. 15  
11 51 Япония Масахиро Хасеми Коджима-Форд 66 + 7 Об. 10  
Отп 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 58 Прегряване 5  
Отп 21 Австрия Ханс Биндер Волф-Уилямс-Форд 49 Колело 25  
Отп 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шадоу-Форд 46 Енергия 14  
Отп 9 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 38 Електро 8  
Отп 34 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 37 Електро 18  
Отп 12 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 35 Инцидент 12  
Отп 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Пенске-Форд 33 Двигател 4  
Отп 52 Япония Казуйоши Хошино Тирел-Форд 27 Гума 21  
Отп 20 Италия Артуро Мерцарио Волф-Уилямс-Форд 23 Ск.кутия 19  
Отп 30 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 9 Оттегляне 23  
Отп 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 7 Оттегляне 6  
Отп 1 Австрия Ники Лауда Ферари 2 Оттегляне 3  
Отп 7 Австралия Лари Пъркинс Брабам-Алфа Ромео 1 Оттегляне 17  
Отп 10 Швеция Рони Петерсон Марч-Форд 0 Двигател 9  
НКв 21 Япония Масами Кувашима Волф-Уилямс-Форд        
НКв 54 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тони Тримър Маки-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 69
2 Австрия Ники Лауда 68
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 49
4 Франция Патрик Депайе 39
5 Швейцария Клей Регацони 31
6 Съединени американски щати Марио Андрети 22
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън 20
8 Франция Жак Лафит 20
9 Германия Йохен Мас 19
10 Швейцария Гунар Нилсон 11
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 83
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 74 (75)
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 71
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 29
5 Съединени американски щати Пенске-Форд 20
6 Франция Лижие-Матра 20
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 19
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Алфа Ромео 11
9 Съединени американски щати Шадоу-Форд 10
10 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1976 САЩ
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1977 Аржентина

Предходно състезание:
няма
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1977