1978 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Харама
Дължина писта 3.404 km
Обиколки 75
Състезание 255.3 km
Дата 4 юни 1978
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Марио Андрети
1:41:47.06
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:16.39
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Марио Андрети
1:20.06 (5)

1978 Голяма награда на Испания е 13-то за Голямата награда на Испания и седми кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 4 юни 1978 година на пистата Харама в Мадрид, Испания.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Лотус пристигат на пистата Харама с втори 79 за Рони Петерсон редом до Марио Андрети, както са и спонсорирани допълнително от компания за камери, Олимпус. За сметка на това отбора Хескет пропускат уикенда заедно с Мартини и Дани Онгъс със своя Шадоу. Другата промяна е завръщането на Емилио де Вильота със частния си Макларън M23.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

С отсъствието на Хескет, Мартини и Шадоу-а на Онгъс и Интерскоуп Рейсинг единствено Кеке Розберг бе елиминиран от по-нататъшно участие в квалификацията, за сметка на Артуро Мерцарио, Хектор Ребак, Брет Лънгър и де Вильота които продължават. В самата квалификация Лотус отново са над всички като Андрети постави най-доброто време с три десети по-добро от резултата на Петерсон. Карлос Ройтеман остана трети на секунда от времето на американеца следван от Джеймс Хънт, Жил Вилньов, Ники Лауда, Джон Уотсън и Рикардо Патрезе. Мерцарио остана на четири десети от участие в състезанието и той заедно с Лънгър, де Вильота и Алберто Коломбо пропускат надпреварата в неделя.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Няколко пилота не успяват да реагират на бързата процедура на светлините, от което се възползва Хънт. Англичанинът успя да изпревари Петерсон и Ройтеман на старта, след което и Андрети преди първия завой. Хънт остана на лидерската позиция до шестата обиколка, когато Андрети си върна позицията и се отдалечи от преследвачите. Патрик Тамбей стана първия отпаднал в 17-та обиколка, след като завъртя Макларън-а си извън трасето, докато Емерсон Фитипалди спря в бокса за смяна на гуми. Скоро Ребак също преустанови участието си със счупена изпускателна тръба, както и Патрезе с повреда в двигателя от пета позиция. Ферари-тата на Ройтеман и Вилньов са повикани за смяна на нови гуми в 28-та обиколка, като канадеца се върна на обиколка зад лидера.

Уотсън успя да се изкачи на трета позиция след стопа на Ройтеман, пред Жак Лафит, Петерсон и Лауда. Шведа успя да изпревари Лижие-то и Брабам-а в 36-та обиколка, докато Уотсън изостана заради проблеми по скоростната кутия. Останалите трима се доближават до Хънт, чийто гуми бавно се предават. Патрик Депайе изпревари Джоди Шектър за седмата позиция, докато Ройтеман се справи с втория Тирел на Дидие Пирони за девето място. Съотборникът на Карлос, Вилньов спря за втори път в бокса след като новите гуми не дават резултат.

В 50-та обиколка Петерсон вече се приближи до скоростната кутия на Хънт, докато шансовете на Депайе за точки се изпариха с проблем в запалителя след като влезе в бокса. През това време Пирони също влезе в бокса на Тирел със същия проблем, но механиците успяват да върнат новобранеца обратно на трасето. Петерсон изпревари Хънт за второто място в 53-та обиколка, докато Лафит също мина пред Макларън-а три обиколки по-късно, както и Лауда. Обиколка по-късно обаче, австриеца отпада след като двигателя Алфа Ромео експлодира. Малко по-късно Ройтеман излезе от трасето и право в огражденията. Хънт спря в бокса в 60-та обиколка за нови гуми и се върна доста зад петия Уотсън, който пък бе изпреварен от Шектър.

Андрети пресича финала на почти 20 секудни пред Петерсон, за да донесе третата победа за сезона и втора двойна за Лотус. Лафит успя да се възползва от проблемите на останалите за да финишира трети пред Шектър, който регистрира първите точки за новия Волф WR5. Уотсън и изтощения Хънт запълват топ 6 пред Виторио Брамбила, Алън Джоунс, Йохен Мас, Вилньов, Рупърт Кийгън, Пирони, Жан-Пиер Жабуй и Ролф Щомелен.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд-Косуърт 75 1:41:47.06 1 9
2 6 Швеция Рони Петерсон Лотус-Форд-Косуърт 75 +19.56 s 2 6
3 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 75 +37.24 s 10 4
4 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд-Косуърт 75 +1:00.06 9 3
5 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 75 +1:05.93 7 2
6 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Макларън-Форд-Косуърт 74 +1 Об. 4 1
7 19 Италия Виторио Брамбила Съртис-Форд-Косуърт 74 +1 Об. 16
8 27 Австралия Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт 74 +1 Об. 18
9 9 Германия Йохен Мас АТС-Форд-Косуърт 74 +1 Об. 17
10 12 Канада Жил Вилньов Ферари 74 +1 Об. 5
11 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Рупърт Кийгън Съртис-Форд-Косуърт 73 +2 Об. 23
12 3 Франция Дидие Пирони Тирел-Форд-Косуърт 71 +4 Об. 13
13 15 Франция Жан-Пиер Жабуй Рено 71 +4 Об. 11
14 36 Германия Ролф Щомелен Ероуз-Форд-Косуърт 71 +4 Об. 19
15 17 Швейцария Клей Регацони Шадоу-Форд-Косуърт 67 Горивопровод 22
Отп 22 Белгия Джеки Икс Инсайн-Форд-Косуърт 64 Двигател 21
Отп 14 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд-Косуърт 62 Загуба на мощност 15
Отп 11 Аржентина Карлос Ройтеман Ферари 57 Инцидент 3
Отп 1 Австрия Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 56 Двигател 6
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд-Косуърт 51 Двигател 12
Отп 16 Германия Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд-Косуърт 45 Окачване 24
Отп 35 Италия Рикардо Патрезе Ероуз-Форд-Косуърт 21 Двигател 8
Отп 25 Мексико Ектор Ребаке Лотус-Форд-Косуърт 21 Ауспух 20
Отп 8 Франция Патрик Тамбе Макларън-Форд-Косуърт 16 Завъртане 14
НКв 37 Италия Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд-Косуърт
НКв 30 Съединени американски щати Брет Лънгър Макларън-Форд-Косуърт
НКв 28 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд-Косуърт
НКв 10 Италия Алберто Коломбо АТС-Форд-Косуърт
DNPQ 32 Финландия Кеке Розберг Теодор-Форд-Косуърт

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Съединени американски щати Марио Андрети 36
2 Швейцария Рони Петерсон 26
3 Франция Патрик Депайе 23
4 Аржентина Карлос Ройтеман 22
5 Австрия Ники Лауда 16
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд-Косуърт 45
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд-Косуърт 25
3 Италия Ферари 22
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Алфа Ромео 22
5 Франция Лижие-Матра 10
  • Бележка: И в двете класирания са показани само първите пет отбора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1978 Белгия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1978 Швеция

Предходна година:
1977
Голяма награда на Испания Следваща година:
1979