1982 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Золдер
Дължина писта 4,262 km
Обиколки 70
Състезание 298,340 km
Дата 9 май 1982
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Джон Уотсън
1:35:41.995
Полпозишън
Пилот
време
Ален Прост
1:15.701
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джон Уотсън
1:20.214 (67)

1982 Голяма награда на Белгия е 29-то за Голямата награда на Белгия и пети кръг от сезон 1982 във Формула 1, провежда се на 9 май 1982 година на пистата Золдер близо до Хьосден-Золдер, Белгия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс намериха редовен заместник за напусналия Карлос Ройтеман в лицето на ирландеца Дерек Дейли, докато шефът на Инсайн, Теди Юп назначи Ян Ламерс като заместник на Дейли. Гран При дебют прави и новия болид на Уилямс FW08, както и Алфа Ромео 182. Испанският пилот Емилио де Вильота бе повикан от Марч да кара третата кола, заедно с Йохен Мас и Раул Боесел. Болидът на де Вилота е различен от останалите си колеги в отбора в това че спонсор е LBT Марч.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Квалификацията бе за сълажение отбелязана с трагедия. Пилотът на Ферари, Жил Вилньов, все още бесен от случилото се в предишната ГП бе в летяща обиколка в опит да подобри времето, което го урежда на седма позиция. В опита си канадеца настигна пилота на Ротманс Марч, Йохен Мас на завоя Брут като опитния германец се отмести надясно за да даде път на Ферари-то. През това време Вилньов също се отмести надясно, което предизвика Мас отново да се отмести, този път наляво. Рефлексите на Жил обаче го предадоха и предната лява гума на Ферари-то уцели задната дясна гума на управлявания от германеца Марч с близо 160 мили в час, което прати канадеца във въздуха. Болидът се приземи на предния си нос, което унищожи предната част на болида, хвърляйки Вилньов от болида заедно със седалката си, тъй като коланите му бяха закопчени към другата страна на завоя Терламенбох. От приземяването каската на канадеца бе изхвърлена. Мас заедно с Найджъл Менсъл, Дерек Уорик и Джон Уотсън бяха на мястото на събитието, спирайки на мястото където Вилньов бе изхвърлен. Жил бе изпратен в най-близката болница със счупен врат и в безсъзнание като бе поддържан в животоподдържаща система, където в 21:12 часа бе обявен мъртъв.

Като резултат на това целият отбор на Скудерията, включително и Дидие Пирони решиха да не вземат участие в състезанието в неделя, в знак на почит към вече починалия канадец. Ален Прост взе пола с време 1:15.701, с около три десети по-добро от това на съотборника си Рене Арну. На десета зад Арну се класира Кеке Розберг, първият от пилотите задвижвани с Косуърт DFV, следван от Макларън-а на Ники Лауда. Първоначално времената на пилотите на Ферари, Пирони и Вилньов ги уредиха съответно 5-ти и 7-ми, но след отказването на отбора от по-нататъчно участие, всички останали пилоти минаха с две места напред. Това уреди Микеле Алборето на пета позиция, следван от Андреа де Чезарис, Менсъл, Нелсън Пикет, Рикардо Патрезе и Уотсън. Мас и Мауро Балди намериха място за участие в състезанието след отказването на Ферари.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Арну поведе колоната след чудесен старт пред Розберг, който изпревари Прост за второ място, следвани от Лауда, де Чезарис, Алборето, Патрезе, Пикет, Уотсън, Елио де Анджелис, Дейли, Манфред Винкелхок и Жан-Пиер Жарие. След доброто седмо място в квалификацията, Менсъл я загуби, след като не успя да потегли. Повечето от пилотите избегнаха удар с Лотус-а на британеца, но не и Бруно Джакомели, който в опита си да избегне Менсъл се вряза в Лижие-то на Жак Лафит, който от своя страна уцели АТС-а на Елисео Салазар. Лижие-то се отърва без поражение, за разлика на Салазар който после загуби контрол и удари Алфа-та на Джакомели, пращайки и двамата аут от състезанието. Менсъл успя все пак да потегли, с помощта на маршалите които също помогнаха на Толеман-а на Уорик. Крахът на АТС стана пълен, след като Винкелхок също преустанови своето участие още в загрявачната обиколка.

Скоро Розберг стана новия лидер в състезанието след като Арну отпадна с повреда по турбото на неговото Рено в седмата обиколка. Две обиколки по-късно опитите на Менсъл да пробие напред в колоната се оказаха напразни след повреда по газта на неговия Лотус. Второто Рено, управлявано от Прост бе задминат от Лауда и де Чезарис, а в края на 10-та обиколка франузина се намира зад Патрезе, Уотсън и Алборето.

Промени в класирането не настъпиха до 29-та обиколка, където де Чезарис успя да изпревари Лауда, благодарение на затворения с обиколка Чико Сера който загуби контрол, докато Алборето отпадна с повреден двигател (същият проблем сполетя и съотборникът му Брайън Хентън няколко обиколки по-късно). Шест обиколки по-късно де Чезарис записа третото поредно механично отпадане, докато Уотсън бе изпреварен от Брабам-а на Патрезе за трето място и скоро започна да притиска австриеца.

Гумите на Розберг, скоро се износиха чувствително заради своя начин на каране, което принуди Лауда да се приближи до финландеца. Ники се отърва от присъствието на Патрезе, който напусна състезанието след като се вряза в предпазните гуми в 53-та обиколка. Прост се намираше на 8-ма позиция след три спирания в бокса за смяна на гума. Това не дойде в голяма полза и той също загуби контрол върху болида си в 60-та обиколка. Вторият Макларън управляван от Уотсън изпревари Лауда, за да поведе атаката срещу Уилямс-а на Розберг. Две обиколки преди финала Розберг все още водеше, но грешка на финландеца на шикана Клейне, направи Уотсън новия лидер на състезанието.

Уотсън финишира последните две обиколки с лекота, пристигайки на седем секунди от Розберг, който завърши втори. Лауда пресече финала трети, преди да бъде дисквалифициран, заради разлика от 2 кг от нормалното тегло за един болид, което прати Еди Чийвър на трето място (като за американеца това бе първи подиум в неговата кариера). Елио де Анджелис, Нелсън Пикет и Чико Сера са останалите пилоти, завършвайки в зоната на точките.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Макларън-Форд 70 1:35:41.995 10 9
2 6 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Уилямс-Форд 70 + 7.268 3 6
3 25 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Лижие-Матра 69 + 1 Об. 14 4
4 11 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис Лотус-Форд 68 + 2 Об. 11 3
5 1 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ 67 + 3 Об. 8 2
6 20 Flag of Brazil.svg Чико Сера Фитипалди-Форд 67 + 3 Об. 23 1
7 29 Flag of Switzerland.svg Марк Сюрер Ероуз-Форд 66 + 4 Об. 22  
8 18 Flag of Brazil.svg Раул Боесел Марч-Форд 66 + 4 Об. 24  
9 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 66 + 4 Об. 17  
ДКФ 8 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-Форд 70 Дисквалифициран 4  
Отп 5 Flag of Ireland.svg Дерек Дейли Уилямс-Форд 60 Завъртане 13  
Отп 17 Flag of Germany.svg Йохен Мас Марч-Форд 60 Двигател 25  
Отп 15 Flag of France.svg Ален Прост Рено 59 Завъртане 1  
Отп 2 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Брабам-Форд 52 Завъртане 9  
Отп 30 Flag of Italy.svg Мауро Балди Ероуз-Форд 51 Дросел 26  
Отп 31 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Осела-Форд 37 Счупено крило 16  
Отп 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Алфа Ромео 34 Ск.кутия 6  
Отп 4 Flag of the United Kingdom.svg Брайън Хентън Тирел-Форд 33 Двигател 20  
Отп 3 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Тирел-Форд 29 Двигател 5  
Отп 35 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Толеман-Харт 29 Трансмисия 19  
Отп 36 Flag of Italy.svg Тео Фаби Толеман-Харт 13 Спирачки 21  
Отп 12 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Лотус-Форд 9 Съединител 7  
Отп 16 Flag of France.svg Рене Арну Рено 7 Турбо 2  
Отп 9 Flag of Germany.svg Манфред Винкелхок АТС-Форд 0 Съединител 12  
Отп 23 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Алфа Ромео 0 Сблъсък 15  
Отп 10 Flag of Chile.svg Елисео Салазар АТС-Форд 0 Сблъсък 18  
НСт 28 Flag of France.svg Дидие Пирони Ферари   Оттегля се  
НСт 27 Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ферари   Фатален инцидент  
НКв 14 Flag of Colombia.svg Роберто Гереро Инсайн-Форд    
НКв 33 Flag of the Netherlands.svg Ян Ламерс Теодор-Форд    
DNPQ 32 Flag of Italy.svg Рикардо Палети Осела-Форд    
DNPQ 19 Flag of Spain.svg Емилио де Вильота Марч-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of France.svg Ален Прост 18
2 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 17
3 Flag of Finland.svg Кеке Розберг 14
4 Flag of Austria.svg Ники Лауда 12
5 Flag of France.svg Дидие Пирони 10
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 29
2 Flag of France.svg Рено 22
3 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Форд 20
4 Flag of Italy.svg Ферари 16
5 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1982 Сан Марино
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1982
Следващо състезание:
1982 Монако

Предходна година:
1981
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1983