1983 Голяма награда на САЩ-запад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран при на САЩ-Запад
Карта на пистата
Лонг Бийч Стрийт
Дължина писта 3,283 km
Обиколки 75
Състезание 246,230 km
Дата 27 март 1983
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Джон Уотсън
1:53:34.889
Полпозишън
Пилот
време
Патрик Тамбе
1:26.117
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:28.330 (42)

1983 Голяма награда на САЩ-запад е 8-то за Голямата награда на САЩ-запад и втори кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 27 март 1983 година на пистата Лонг Бийч в Калифорния, САЩ.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Трасето отново бе променено, този път да отвори Ошън Булевард, една от главните пътни артерии на града. Боксовете са преместени на Шорлайн Драйв, където старта и финалната права са отново обединени след 1977.

Световният шампион за 1980, Алън Джоунс се завърна само за тази Гран При. Причината от Ероуз да се договорят с австралиеца е липсата на достатъчно спонсори. Рено изместиха дебюта на RE40, с едно състезание назад след неубедителното представяне в Бразилия.

Новата конфигурация на трасето, причини проблеми за пилотите по време на тренировките, най-вече поради прекаленото пропадане на асфалта на няколко места. Отборите на Тирел, Теодор и Лижие нямаха подобни проблеми, като Кен Тирел намекна че това е нормално за улични трасета като Лонг Бийч. Патрик Тамбей с Ферари взе пол-позицията с време 1:26.117, пред втория Рене Арну, като черните кончета окупираха първата редица. След тях на втора редица са Кеке Розберг с Уилямс, на около секунда зад времето на Тамбей, и съотборника му Жак Лафит който се представи убедително, за да се класира четвърти. След тях в десетката са Елио де Анджелис с Лотус, Дерек Уорик с Толеман, Микеле Алборето с Тирел, Ален Прост с новия RE40, Дани Съливан и Жан-Пиер Жарие. Пилотите на Макларън, Джон Уотсън и Ники Лауда имаха сериозни трудности и се класираха съответно 22-ри и 23-ти, докато Нелсън Пикет, победителя от предишната надпревара е 20-ти със задвижвания от БМВ болид на Брабам.

Състезанието се проведе със слънчево време и добри температури. Розберг, който все още няма точки след дисквалификацията в Рио, се изстреля напред като дори докосна задна лява гума с предна дясна с болида управляван от Арну. Финландецът имаше дори и възможност да изпревари Тамбей, но този шанс се провали след завъртане, от което Розберг продължи без дори да има поражение. След първата обиколка Дани Съливан се намираше на шеста позиция в своето второ Гран При, преди да бъде изпреварен от Рикардо Патрезе във втората обиколка. В същото време съотборника на Съливан, Микеле Алборето изпревари Рене Арну за четвърта позиция. Французина след това се свлече до осма позиция, следствие от удара с Розберг на старта. Тамбей и Розберг се откъснаха от преследвачите водени от Лафит, Алборето, Патрезе и Жарие, докато Манфред Винкелхок с АТС отпадна за втора поредна година. Жарие изпревари Патрезе, преди да бъде изпреварен от Брабам-а, след контакт при опит за изпреварване срещу Тирел-а на Алборето.

В 25-та обиколка Розберг направи опит за изпреварване срещу Ферари-то на Тамбей, преди да се стигне до контакт от което Тамбей се завъртя, с двете десни гуми във въздуха. Розберг продължи но бе изпреварен от съотборника си Лафит, преди Жарие да удари отзад Уилямс-а на финландеца, елиминирайки и двамата от състезанието. Междувременно Макларън-ите на Уотсън и Лауда направиха голям прогрес като вече бяха трети и четвърти. Патрезе се доближи до Лафит, който имаше проблеми с гумите, след което се опита да изпревари французина в 44-та обиколка но отвори прекалено много завоя, което позволи на Уотсън и Лауда да го изпреварят. Скоро Макларън-ите поведоха след като Лафит се свлече назад до четвърто място. Джони Чекото се движеше пети със своя Теодор, преди Рене Арну и Еди Чийвър да го изпреварят. Скоро Чийвър трябваше да отпадне в 68-та обиколка с повреда по скоростната кутия, докато съотборника му Прост се движеше с три обиколки изоставане.

Лауда, който страдаше от схващане на десният си крак, изостана от Уотсън, въпреки че австриеца направи най-бърза обиколка. Северно-ирландеца финишира състезанието на около половин минута от Лауда, който завърши втори. След проблемите в първите няколко обиколки, Рене Арну се добра до третото място пред Лафит, Марк Сюрер и Чекото. Алън Джоунс не завърши в своето единствено състезание за Ероуз, както и Нелсън Пикет след повреда в газта след само навършен 51 обиколки.

Това бе и последното състезание на Формула 1 в Лонг Бийч, след като главният организатор Крис Пук, реши че Ф1 е твърде скъпа и рисковано. Вместо това Пук оповести, вероятността КАРТ сериите да се проведат по улиците на града от 1984, вместо Формула 1. Самите организатори определиха че, по-малко скъп и много по-популярен шампионат като КАРТ, доминиран от американски състезатели, ще помогне за по-доброто инвестиране.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]


Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Макларън-Форд 75 1:53:34.889 22 9
2 8 Австрия Ники Лауда Макларън-Форд 75 + 27.993 23 6
3 28 Франция Рене Арну Ферари 75 + 1:13.638 2 4
4 2 Франция Жак Лафит Уилямс-Косуърт 74 + 1 Об. 4 3
5 29 Швейцария Марк Сюрер Ероуз-Косуърт 74 + 1 Об. 16 2
6 34 Венецуела Джони Чекото Теодор-Косуърт 74 + 1 Об. 17 1
7 26 Бразилия Раул Боесел Лижие-Косуърт 73 + 2 Об. 26  
8 4 Съединени американски щати Дани Съливан Тирел-Косуърт 73 + 2 Об. 9  
9 3 Италия Микеле Алборето Тирел-Косуърт 73 + 2 Об. 7  
10 6 Италия Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 72 Разпределител 11  
11 15 Франция Ален Прост Рено 72 + 3 Об. 8  
12 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Лотус-Косуърт 72 + 3 Об. 13  
13 16 Съединени американски щати Еди Чийвър Рено 67 Ск.кутия 15  
Отп 30 Австралия Алън Джоунс Ероуз-Косуърт 58 Пилотска грешка 12  
Отп 5 Бразилия Нелсон Пикет Брабам-БМВ 51 Дросел 20  
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Алфа Ромео 48 Ск.кутия 19  
Отп 11 Италия Елио де Анджелис Лотус-Рено 29 Управление 5  
Отп 33 Колумбия Роберто Гереро Теодор-Косуърт 27 Ск.кутия 18  
Отп 25 Франция Жан-Пиер Жарие Лижие-Косуърт 26 Сблъсък 10  
Отп 36 Италия Бруно Джакомели Толеман-Харт 26 Акумулатор 14  
Отп 23 Италия Мауро Балди Алфа Ромео 26 Завъртане 21  
Отп 27 Франция Патрик Тамбе Ферари 25 Сблъсък 1  
Отп 1 Финландия Кеке Розберг Уилямс-Косуърт 25 Сблъсък 3  
Отп 17 Чили Елисео Салазар РАМ-Косуърт 25 Ск.кутия 25  
Отп 35 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Толеман-Харт 11 Завъртане 6  
Отп 9 Германия Манфред Винкелхок АТС-БМВ 3 Завъртане 24  
НКв 31 Италия Корадо Фаби Осела-Косуърт      
НКв 32 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Косуърт      

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Австрия Ники Лауда 10
2 Бразилия Нелсон Пикет 9
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън 9
4 Франция Жак Лафит 6
5 Франция Рене Арну 4
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 19
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-БМВ 9
3 Италия Ферари 6
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Форд 6
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Франция

Предходна година:
1982
Голяма награда на САЩ-запад Следваща година:
няма