1984 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Белгия
Золдер
Дължина писта 4,262 km
Обиколки 70
Състезание 298,340 km
Дата 9 май 1984
Време Съхо, топло
Победител
Пилот
време
Микеле Алборето
1:36:32.048
Полпозишън
Пилот
време
Микеле Алборето
1:14.846
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рене Арну
1:19.294 (64)

1984 Голяма награда на Белгия е 31-то за Голямата награда на Белгия и трети кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 29 април 1984 година на пистата Золдер близо до Хьосден-Золдер, Белгия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Единствената промяна в стартовият списък бе завръщането на отбора на Спирит, заедно с техния пилот Мауро Балди. Ероуз пуснаха в употреба задвижваният с двигател БМВ болид A7 за техния лидер Тиери Бутсен. Пиеркарло Гинзани се възстанови от контузията, която получи в предишния уикенд в Киалами.

Ферари бяха доминиращият отбор в квалификацията като Микеле Алборето взе пола с време 1:14.846. На около пет десети е съотборника му Рене Арну. След това са Кеке Розберг с Уилямс, Дерек Уорик с Рено, Елио де Анджелис с Лотус-Рено и Манфред Винкелхок със задвижваният с двигател БМВ болид на АТС. Пилотите на Макларън имаха лоша квалификация като Ален Прост е 8-ми, а Ники Лауда 14-ти. Филип Алио бе единственият неквалифициран, след като двигателят на неговият РАМ изгоря, и след това турбото, когато той караше болида на съотборника си Джонатан Палмър.

Кеке Розберг имаше лош старт като едва болида му не загасна. Алборето поведе колоната, докато Уорик изпревари Арну за втора позиция. След края на първата обиколка класирането бе: Алборето, Уорик, Арну, Винкелхок, де Анджелис, Рикардо Патрезе с Алфа Ромео, Прост, Еди Чийвър, Нелсън Пикет и Патрик Тамбей. Джони Чекото отпадна след като съеденителят се повреди на неговият Толеман. След петата обиколка, Прост е вече на шеста позиция след като Патрезе бе втория отпаднал с повреда на запалителя на неговата Алфа. Малко по-късно Прост също трябваше да прекрати участието си. Винкелхок който имаше добра квалификация, се доближи до Ферари-то на Арну. Пикет който след отпадането на Прост се изкачи до шеста позиция, изпревари Лотуса на де Анджелис за пета. Новият болид на Ероуз задвижван с двигател БМВ, управляван от Тиери Бутсен стигна до 11-та позиция, преди да спре в бокса с проблеми по двигателя. Той се върна на трасето, последен преди той окончателно да напусне състезанието. Битката за шеста позиция се водеше между де Анджелис, Чийвър и Розберг, който си върна изгубените позиции. Финландецът мина пред американеца в края на 22-та обиколка. Междувременно Пикет също мина с позиция напред след като изпревари АТС на Винкелхок, преди да се отзове на трета позиция, със спирането на Рене Арну в бокса за смяна на гуми. Чийвър се намираше на пета позиция след пит-стопа на Арну и пред Винкелхок, преди повреда в двигателят на неговата Алфа да прекрати участието си. Розберг се доближи до Пикет, преди финландеца да го изпревари в 32-та обиколка след грешка на бразилеца. Ники Лауда се намираше в средата на колоната, но по всичко изглежда че Макларън няма да вземат точки, след като малко по-късно и той напусна напреварата със счупена водна помпа. Щефан Белоф който стартира на 21-ва позиция се придвижи до 8-ма позиция. Уорик спря в бокса в 34-та обиколка и се върна зад Уилямса на Кеке. Манфред Винкелхок се отзова 12-ти след неговия пит-стоп, но както винаги надежността на болида D7 го предава, и в 39-та обиколка повреда по ауспуха го принуди да напусне състезанието. Розберг спря в 43-та и се върна зад де Анджелис и Белоф. Алборето продъжи да води, макар грешка в началото на 37-ма обиколка да го прати за малко в зоната за сигурност. Но заради огромната разлика която има пред Уорик, той запази лидерството си дори и след като спря за смяна на гуми. Розберг и Арну бяха съответно 6-ти и 7-ми преди финландеца да направи грешка с едната гума излизайки извън трасето. Арну го изпревари в 55-та обиколка, след като французина мина и пред де Анджелис и Белоф. Малко по-късно Розберг направи двойно изпреварване и го прати на 5-та позиция. Белоф бе единственият Тирел в надпреварата след като Мартин Брандъл отпадна в 51-ва обиколка като преди отпадането се намираше на 8-мо място. Арну и Розберг изпревариха и Нелсън Пикет след като първо гумите на неговия Брабам са били износени а след това и повреда по двигателя. Въпреки това бразилеца бе класиран 9-ти. Алборето нямаше никакви проблеми, като това е трета победа за италианеца, и първа за новия си отбор. Уорик финишира на 42 секунди от Ферари-то, а Арну фниншира трети. Розберг финишира четвърти макар че болида му останал без гориво на последната обиколка. де Анджелис и Белоф финишираха съответно 5-ти и 6-ти.

Победата на Алборето бе първи случай в който италианец каращ за черните кончета да печели Гран При, след победата на Людовико Скарфиоти през далечната 1966, когато той спечели ГП на Италия. Също така това е най-доброто класиране на Дерек Уорик, като той ще повтори успеха си в Брандс Хеч по-късно през сезона. Щефан Белоф финишира 6-ти, но със дисквалификацията на Тирел по-късно през сезона, тази позиция е връчена на Аертон Сена който завърши 7-ми в състезанието.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 27 Италия Микеле Алборето Ферари 70 1:36:32.048 1 9
2 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Рено 70 + 42.386 4 6
3 28 Франция Рене Арну Ферари 70 + 1:09.803 2 4
4 6 Финландия Кеке Розберг Уилямс-Хонда 69 Без гориво 3 3
5 11 Италия Елио де Анджелис Лотус-Рено 69 + 1 Об. 5 2
6 19 Бразилия Айртон Сена Толеман-Харт 68 + 2 Об. 19 1
7 15 Франция Патрик Тамбе Рено 68 + 2 Об. 12  
8 17 Швейцария Марк Сюрер Ероуз-Форд 68 + 2 Об. 24  
9 1 Бразилия Нелсън Пикет Брабам-БМВ 66 Двигател 9  
10 10 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър РАМ-Харт 64 + 6 Об. 26  
ДКФ 4 Германия Щефан Белоф Тирел-Форд 69 Дисквалифициран 21  
Отп 21 Италия Мауро Балди Спирит-Харт 53 Окачване 25  
ДКФ 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Тирел-Форд 51 Дисквалифициран 22  
Отп 26 Италия Андреа де Чезарис Лижие-Рено 42 Инцидент 13  
Отп 2 Италия Тео Фаби Брабам-БМВ 42 Завъртане 18  
Отп 14 Германия Манфред Винкелхок АТС-БМВ 39 Ауспух 6  
Отп 8 Австрия Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше 35 Водна помпа 14  
Отп 23 Съединени американски щати Еди Чийвър Алфа Ромео 28 Двигател 11  
Отп 5 Франция Жак Лафит Уилямс-Хонда 15 Електро 15  
Отп 25 Франция Франсоа Есно Лижие-Рено 15 Радиатор 23  
Отп 18 Белгия Тиери Бутсен Ероуз-БМВ 15 Двигател 17  
Отп 24 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 14 Трансмисия 20  
Отп 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Лотус-Рено 14 Съединител 10  
Отп 7 Франция Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 5 Разпределител 8  
Отп 22 Италия Рикардо Патрезе Алфа Ромео 2 Запалване 7  
Отп 20 Венецуела Джони Чекото Толеман-Харт 1 Съединител 16  
НКв 9 Франция Филип Алио РАМ-Харт        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 15
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик 10
3 Италия Микеле Алборето 9
4 Австрия Ники Лауда 9
5 Финландия Кеке Розберг 9
6 Италия Елио де Анджелис 6
7 Франция Рене Арну 4
8 Италия Рикардо Патрезе 3
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-ТАГ-Порше 24
2 Италия Ферари 13
3 Франция Рено 11
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Хонда 9
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Рено 6
6 Италия Алфа Ромео 6
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Толеман-Харт 2
8 Франция Лижие-Рено 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1984 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1984
Следващо състезание:
1984 Сан Марино

Предходна година:
1983
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1985