1988 Голяма награда на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Германия
Карта на пистата
Хокенхаймринг
Дължина писта 6.797 km
Обиколки 44
Състезание 299.068 km
Дата 24 юли 1988
Време Добро
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:32:54.188
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:44.596
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Алесандро Нанини
2:03.032 (40)

1988 Голяма награда на Германия е 36-то за Голямата награда на Германия и девети кръг от сезон 1988 във Формула 1, провежда се на 24 юли 1988 година на пистата Хокенхаймринг близо до град Хокенхайм, Германия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

С първата част на сезона преустановена Андреа де Чезарис и неговия Риал отбор успяха да минат през пре-квалификация без дори да участват в нея след 4-та позиция в Детройт. Никола Ларини и неговия Осела пък трябваше да се борят в преквалификациите. Макар тяхното изпадане Ларини успя да се класира на 18-та позиция около 7.5 секунди от пол-позицията.

Аертон Сена за седми път е на пол-позиция, следван от Ален Прост, формирайки още една отборна формация на първата редица за Макларън, Герхард Бергер, който е на секунда и половина от пол-ситера. Всъщност австриеца можеше да постигне и по-добър резултат ако не бе инцидента в който той, Еди Чийвър и Оскар Лараури бяха въвлечени. При опита си на задмине и двамата, Чийвър реши да мине пред Лараури, неусещайки че е на траекторията на Бергер. Така пилота на Ферари изгуби контрол върху болида, завъртейки се без да удари нито предпазните огради нито прииждашщите пилоти. Той по-късно обясни че това бе едно от най-сериозните инциденти през целия си живот. След Бергер са Микеле Алборето (формирайки още една отборна формация на втора редица), Нелсън Пикет, Алесандро Нанини, Иван Капели, Сатору Накаджима, Тиери Бутсен и Маурисио Гужелмин.

По време на състезанието никой не знаеше дали трасето ще си остане мокро или сухо. Никола Ларини имаше проблем със своята Осела по време на загрявачната обиколка и влезе в бокса, като стартира състезанието оттам. Сена направи добър старт и излезе първи към подхода на първия завой следван от Бергер и Нанини, които изпревариха Прост. Пикет който залагаше трасето да изсъхне със сухи гуми, иронично бе първия отпаднал след като се завъртя на Осткърв. След края на втората обиколка класирането бе: Сена, Бергер, Нанини, Прост, Алборето, Капели, Бутсен, Найджъл Менсъл (стартирайки 11-ти), Дерек Уорик (стартирайки 12-ти), Рикардо Патрезе, Накаджима и Чийвър. Малко по-късно Прост изпревари Нанини и Бергер, за да си върне втората позиция. Филип Алио реши да пробва стратегията на Пикет, като спря в бокса за смяна от мокри на сухи гуми. Както случаят с Пикет, това сполетява и французина, като отпадна в 9-та обиколка завъртейки се на същото място, където Пикет имаше инцидент в началото на състезанието. Алекс Кафи спука задна дясна гума на своята Далара по време на 16-та обиколка. В същата обиколка Менсъл загуби контрола на своя Уилямс в секцията около стадиона, макар че имаше проблем със своя болид преди това. На същото място малко по-късно Андреа де Чезарис завъртя своя Риал, връщейки се на трасето. Ален Прост започна на предследва съотборника си Аертон Сена до края на състезанието намалявайки разликата на всяка обиколка. При опита си да затвори с обиколка пилота на Закспийд, Бернд Шнайдер, Герхард Бергер стъпи дясната част от Ферари-то в тревата, но успявайки с маневрата. Прост завъртя Макларън-а си след преминаването на Осткърв но връщайки се на състезанието. Уилямс преустановиха участието си след като Патрезе заби предницата в предпазните гуми на стадиона. Макар завъртането на Прост да му коства време той продължи да намаля преднината на Сена. Бергер продължи да е трети, но Алборето мина пред Нанини за четвърта позиция. Алесандро завърши 18-ти след проблеми с неговия Бенетон. Това даде шанс на Капели и Бутсен да минат напред като позициите не са променени до края на състезанието. С още една двойна победа Макларън със сигурност печелят титлата при конструкторите докато при пилотите битката е вече между Сена и Прост.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 12 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 44 1:32:54.188 1 9
2 11 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 44 + 13.609 2 6
3 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 44 + 52.095 3 4
4 27 Италия Микеле Алборето Ферари 44 + 1:40.912 4 3
5 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 44 + 1:49.606 7 2
6 20 Белгия Тиери Бутсен Бенетон-Форд 43 + 1 Об. 9 1
7 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Мегатрон 43 + 1 Об. 12  
8 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 43 + 1 Об. 10  
9 2 Япония Сатору Накаджима Лотус-Хонда 43 + 1 Об. 8  
10 18 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Мегатрон 43 + 1 Об. 15  
11 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 43 + 1 Об. 24  
12 10 Германия Бернд Шнайдер Закспийд 43 + 1 Об. 22  
13 22 Италия Андреа де Чезарис Риал-Форд 42 + 2 Об. 14  
14 9 Италия Пиеркарло Гинзани Закспийд 42 + 2 Об. 23  
15 36 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 42 + 2 Об. 19  
16 32 Аржентина Оскар Лараури Еуро Брун-Форд 42 + 2 Об. 26  
17 25 Франция Рене Арну Лижие-Джъд 41 + 3 Об. 17  
18 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 40 + 4 Об. 6  
19 29 Франция Яник Далмас Ларус-Форд 39 Съеденител 21  
Отп 14 Франция Филип Стрейф АГС-Форд 38 Газ 16  
Отп 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Джъд 34 Завъртане 13  
Отп 21 Италия Никола Ларини Осела 27 Двигател 18  
Отп 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Джъд 16 Завъртане 11  
Отп 33 Италия Стефано Модена Еуро Брун-Форд 15 Двигател 25  
Отп 30 Франция Филип Алио Ларус-Форд 8 Завъртане 20  
Отп 1 Бразилия Нелсън Пикет Лотус-Хонда 1 Завъртане 5  
НКв 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд    
НКв 26 Швейцария Стефан Йохансон Лижие-Джъд    
НКв 4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джулиън Бейли Тирел-Форд    
НКв 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд    
DNPQ 31 Италия Габриеле Таркини Колони-Форд      

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 60
2 Бразилия Айртон Сена 57
3 Австрия Герхард Бергер 25
4 Италия Микеле Алборето 16
5 Бразилия Нелсон Пикет 15
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 117
2 Италия Ферари-Муген-Хонда 41
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 18
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Хонда 16
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Мегатрон 10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1988 Великобритания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1988
Следващо състезание:
1988 Унгария

Предходно състезание:
1987
Голяма награда на Германия Следващо състезание:
1989