1990 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.040 km
Обиколки 61
Състезание 307.440 km
Дата 13 май 1990
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:30:55.478
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:23.220
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Алесандро Нанини
1:27.156 (60)

1990 Голяма награда на Сан Марино е 10-то за Голямата награда на Сан Марино и трети кръг от сезон 1990 във Формула 1, провежда се на 13 май 1990 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Това състезание е спечелено от пилота на Уилямс, Рикардо Патрезе за когото това е 3-та победа в неговата кариера и първа след ГП на ЮАР през 1983, както и за Уилямс. Той финишира на 5 секунди след втория Герхард Бергер от Макларън. Трети остана Алесандро Нанини със своя Бенетон.

Гран при на Сан Марино е истинското начало на сезона, въпреки че са се провели 2 старта преди Имола. Почти всички отбори са с нови или подобрени версии на свойте болиди. Тирел са със своя нов 019, конструиран от Харви Постелтуейд. Това е първият болид с висок нос с две части закрепени за предното крило, което ще се превърне в основна част за всеки болид във Формула 1 за в бъдеще. С новата кола Жан Алези се класира на 7-ма позиция, макар да изостава с около 2 секунди от пол ситера Сена. Бенетон също са с нов болид B190, което ще бъде на разположение за оставащите кръгове. За разлика от предсесора B190 e с обичайният въздухозаборник над кокпита на пилота. Стартът не е добър за новия болид, след като Алесандро Нанини има контакт с пилота на Далара Андреа де Чезарис. Междувременно Пиерлуиджи Мартини от Минарди имаше ужасен удар с предпазната ограда. Той ще пропусне уикенда с напукана пета. Първите 3 редици са в отборен формат: Сена, Бергер, Патрезе, Тиери Бутсен, Найджъл Менсъл и Ален Прост. След това са Алези и Нелсън Пикет на 4-та редица, на 5-та са Нанини и Дерек Уорик който се класира успешно на 10-та позиция. Съотборникът му от Лотус, Мартин Донъли дели редицата си заедно с пилота на Лейтън Хаус, Маурисио Гужелмин.

Айртон Сена както обикновено повежда колоната към първия завой. Докато той води, в средата на колоната Иван Капели е ударен от Сатору Накаджима като и двамата отпаднаха от състезанието. Причината те да се ударят, е че задната лява дясна гума на Найджъл Менсъл, който бе около 5 – 6-та позиция влезе в зоната за сигурност като изкара прах по трасето. Малко след това Мартин Донъли се завъртя на 180 градуса, без да имал контакт с никой от задминаващите пилоти. След този хаос Бутсен мина на втора позиция пред Бергер. Класирането не се променило до 3-та обиколка като Сена излезе от трасето със спучена джанта, което е рядък механически проблем за Макларън. Това даде шанс на белгиецът да поведе в състезанието в 4-та обиколка, с Бергер близко до него. След това са Патрезе, Менсъл, Прост, Алези, Нанини, Уорик, Ерик Бернард, Агури Сузуки, Филип Алио и Пикет. Причината Пикет да се свлече надолу до 12-та позиция, е контакта с Алези в битка за шеста позиция. В средата на колоната Паоло Барила имаше контакт с Оливие Груяр на шикана преди старт-финалната права. Барила е единственият пилот на Минарди след като Мартини имаше контузия, като Барила завършил 27-ми в квалификацията, но бе допуснат за участие, за да замени съотборника си. Бутсен продължи да води до 17-та обиколка където двигателят му изгърмя. Бергер излезе начело от атакуващия Патрезе, който пък е атакуван и от Найджъл Менсъл със задната част на болида започвайки да пуши слабо. Той изпревари италианеца въпреки малкия проблем за радост на феновете на Ферари. Британецът продължава да атакува макар инцидента му със затвореният с обиколка де Чезарис да е повлияло на темпото. Съотборникът му Прост също имаше проблем да затвори де Чезарис макар пилота на Далара успя да отвори вратата на французина лесно. По-късно той спря в бокса за смяна на гуми. На правата към завоя Вилньов Менсъл се завъртя при опита си да изпревари Бергер, което този път се отрази на двигателя и трябваше да отпадне няколко обиколки по-късно. С опасността премината Герхард продължи да води, преди Патрезе да го изпревари в началото на 50-та обиколка. Това даде шанс на италианецът да отвори разлика и за своята трета победа. Нанини и Прост пристигнаха заедно на 3-та и 4-та позиция. В зоната на точките са Пикет и Алези, а близо до зоната са двата Лотуса на Уорик и Донъли. От 2010 година насам рекорда на Патрезе от 98 състезания между които са и победите все още не е подобрено.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 61 1:30:55.478 3 9
2 28 Австрия Герхард Бергер Макларън-Хонда 61 +5.117 2 6
3 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 61 +6.240 9 4
4 1 Франция Ален Прост Ферари 61 +6.843 6 3
5 20 Бразилия Нелсън Пикет Бенетон-Форд 61 +53.112 8 2
6 4 Франция Жан Алези Тирел-Форд 60 +1 Об. 7 1
7 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 10
8 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Донели Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 11
9 26 Франция Филип Алио Лижие-Форд 60 +1 Об. 16
10 25 Италия Никола Ларини Лижие-Форд 59 +2 Об. 20
11 24 Италия Паоло Барила Минарди-Форд 59 +2 Об. 26
12 36 Финландия Джей Джей Лехто Оникс-Форд 59 +2 Об. 25
13 29 Франция Ерик Бернар Лола-Ламборгини 56 Съединител 13
Отп 14 Франция Оливие Груяр Осела-Форд 52 Колело 22
Отп 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Ферари 38 Двигател 5
Отп 35 Швейцария Грегор Фойтек Оникс-Джъд 35 Двигател 23
Отп 8 Италия Стефано Модена Брабам-Джъд 31 Спирачки 14
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Далара-Форд 29 Колело 17
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Джъд 24 Електро 12
Отп 5 Белгия Тиери Бутсен Уилямс-Рено 17 Двигател 4
Отп 30 Япония Агури Сузуки Лола-Ламборгини 17 Съединител 15
Отп 27 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 3 Колело 1
Отп 21 Италия Емануеле Пиро Далара-Форд 2 Завъртане 21
Отп 16 Италия Иван Капели Лейтън Хаус-Джъд 0 Сблъсък 18
Отп 3 Япония Сатору Накаджима Тирел-Форд 0 Сблъсък 19
Отп 33 Бразилия Роберто Морено Еуро Брун-Джъд 0 Дросел 24
НСт 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд Инцидент
НКв 10 Италия Алекс Кафи Ероуз-Форд
НКв 9 Италия Микеле Алборето Ероуз-Форд
НКв 7 Австралия Дейвид Брабам Брабам-Джъд
DNPQ 31 Белгия Бертран Гашо Колони-Субару
DNPQ 34 Италия Клаудио Ланджес Еуро Брун-Джъд
DNPQ 39 Италия Бруно Джакомели Лийф
DNPQ 17 Италия Габриеле Таркини АГС-Форд
DNPQ 18 Франция Яник Далмас АГС-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 13
2 Франция Ален Прост 12
3 Австрия Герхард Бергер 12
4 Италия Рикардо Патрезе 9
5 Франция Жан Алези 7
6 Бразилия Нелсън Пикет 6
7 Белгия Тиери Бутсен 6
8 Италия Алесандро Нанини 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 25
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Рено 15
3 Италия Ферари 15
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 10
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 8
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Джъд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1990 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1990
Следващо състезание:
1990 Монако

Предходно състезание:
1989
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1991