1 октомври
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| << | Октомври | >> | |||||
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
| 40 | 1 | 2 | 3 | 4 | |||
| 41 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 42 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 43 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
| 44 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
| Календар за 2015 г. Всички дати |
|||||||
1 октомври е 274-ият ден в годината според григорианския календар (275-и през високосна). Остават 91 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 331 пр.н.е. — Големият пълководец Александър Македонски побеждава в Битка при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя.
- 1218 г. — Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи.
- 1791 г. — Провежда се първото заседание на Законодателното събрание на Франция.
- 1814 г. — Започва Виенският конгрес, който цели да преначертае политическата карта на Европа след победата над Наполеон по-рано.
- 1874 г. — Избухва голям пожар в Поморие — унищожени са над 550 сгради.
- 1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
- 1890 г. — Светият Синод на Българската православна църква окончателно се установява в София.
- 1890 г. — Създаден е Национален парк Йосемити в Калифорния, САЩ.
- 1899 г. — Съставено е 19 Правителство на България на Либералната партия начело с Тодор Иванчов.
- 1910 г. — Терористи взривяват сградата на вестник Лос Анджелис Таймс, загиват 21 души.
- 1934 г. — В испанския парламент влизат трима министри от Испанската конфедерация на независимата десница, което довежда до въстания на социалисти и анархисти в Астурия и Каталония.
- 1936 г. — Генерал Франциско Франко става генералисимус и държавен глава на националистическото правителство в Испания.
- 1938 г. — Германия анексира Судетската област.
- 1942 г. — Извършен е първият полет на първия американски реактивен самолет Bell XP-59 "Aircomet".
- 1946 г. — Приключват Нюрнбергските процеси, след като са издадени присъди срещу 24 от най-известните нацистки лидери.
- 1946 г. — Основана е организацията с нестопанска цел Менса.
- 1947 г. — Правителството на САЩ възстановява дипломатическите отношения с България след Втората световна война.
- 1948 г. — Основан е чешкият футболен тим Дукла в Прага.
- 1949 г. — Народна република България анулира договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със Социалистическа федеративна република Югославия, под натиска на СССР, и започва широка идеологическа кампания срещу правителството на Йосип Броз Тито.
- 1949 г. — Мао Дзъдун провъзгласява създаването на Китайската народна република.
- 1958 г. — Мароко и Тунис се присъединяват към Лигата на арабските държави.
- 1960 г. — Кипър извоюва свободата си от Великобритания
- 1960 г. — Открит е завод „Електроника“ в София; до 1972 г. е сред първите и най-големи производители на електронни калкулатори в Европа.
- 1967 г. — Групата Pink Floyd започва първото си турне в САЩ.
- 1970 г. — Състои се погребението на президента на Египет Гамал Абдел Насър, по време на което много хора са стъпкани от милионната тълпа.
- 1971 г. — В град Орландо, щата Флорида е открит увеселителния парк Disney World.
- 1977 г. — Бразилският футболист Пеле прекратява спортната си кариера.
- 1982 г. — Хелмут Шмит подава оставка от поста канцлер на ФРГ и е наследен на поста от Хелмут Кол.
- 1992 г. — Стартира Cartoon Network.
- 1992 г. — Създадена е Държавната агенция за българите в чужбина.
- 1992 г. — В Литва е въведена нова парична единица, наречена лит.
- 2004 г. — Открива се Тараклийският държавен университет.
- 2005 г. — По време на терористичен акт в индонезийския остров Бали загиват 26 души и стотици са ранени.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 208 г. — Александър Север, римски император († 235 г.)
- 1207 г. — Хенри III, английски крал († 1272 г.)
- 1685 г. — Карл VI, Свещен римски император, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия († 1740 г.)
- 1754 г. — Павел I (Русия), император на Русия († 1801 г.)
- 1791 г. — Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик († 1859 г.)
- 1855 г. — Анани Явашов, български просветен деец († 1934 г.)
- 1865 г. — Пол Дюка, френски композитор и музикален критик († 1935 г.)
- 1888 г. — Димо Сяров, български писател († 1965 г.)
- 1889 г. — Чавдар Мутафов, български писател († 1954 г.)
- 1890 г. — Любомир Золотович, български актьор († 1945 г.)
- 1893 г. — Ип Ман, майстор на бойното изкуство „винг чун“ († 1972 г.)
- 1898 г. — Коста Шулев, деец на БКП и БКМС († 1925 г.)
- 1898 г. — Марко Марчевски, български писател († 1962 г.)
- 1903 г. — Владимир Хоровиц, американски пианист от украински произход († 1989 г.)
- 1903 г. — Пиер Вейрон, френски автомобилен състезател († 1970 г.)
- 1907 г. — Георги Минчев, деец на БКП († 1942 г.)
- 1911 г. — Веселина Геновска, българска писателка († 1960 г.)
- 1911 г. — Захари Жандов, български кинорежисьор († 1998 г.)
- 1912 г. — Лев Гумильов, руски географ, историк и философ († 1992 г.)
- 1920 г. — Александър Попов, български футболист
- 1921 г. — Джеймс Уитмор, американски актьор († 2009 г.)
- 1922 г. — Чженин Янг, американски физик от китайски произход, Нобелов лауреат
- 1924 г. — Джими Картър, 39-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат
- 1925 г. — Мария Столарова, българска художничка
- 1927 г. — Олег Ефремов, руски актьор и режисьор († 2000 г.)
- 1928 г. — Лорънс Харви, британски актьор († 1973 г.)
- 1930 г. —
- Филип Ноаре, френски актьор († 2006 г.)
- Ричард Харис, ирландски актьор († 2002 г.)
- 1935 г. — Джули Андрюс, британска певица, актриса и автор
- 1937 г. — Райко Стойнов, български футболист
- 1943 г. — Хусто Хорхе Падрон, испански поет
- 1947 г. — Аарон Цихановер, израелски биолог Нобелов лауреат
- 1951 г. — Валентина Атанасова, българска поетеса
- 1954 г. — Владимир Уручев, български политик
- 1961 г. — Сумру Яврочук, турска актриса
- 1963 г. — Лъчезар Танев, български футболист
- 1966 г. — Джордж Уеа, либерийски футболист и политик
- 1971 г. — Драгомира Бонева, българска актриса
- 1981 г. — Жулио Баптища, бразилски футболист
- 1988 г. — Кариба Хайн, австралийска актриса и танцьорка
- 1990 г. — Хазал Кая, турска актриса
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 1499 г. — Марсилио Фичино, италиански хуманист и философ (* 1433 г.)
- 1578 г. — Хуан Австрийски, испански военачалник (* 1547 г.)
- 1684 г. — Пиер Корней, френски писател и драматург (* 1606 г.)
- 1911 г. — Вилхелм Дилтай, немски философ (* 1833 г.)
- 1933 г. — Руси Коджаманов, български композитор, диригент и музикален педагог († 1866 г.)
- 1964 г. — Стефан Ангелов, български лекар (* 1878 г.)
- 1968 г. — Романо Гуардини, германски писател и философ-теолог (* 1885 г.)
- 1972 г. — Луис Лики, археолог и биолог (* 1903 г.)
- 1974 г. — Петко Задгорски, български художник (* 1902 г.)
- 1977 г. — Лазар Парашкеванов, български архитект (* 1890 г.)
- 2006 г. — Атанас Михайлов, български футболист (* 1949 г.)
- 2013 г. — Том Кланси, американски писател (* 1947 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
- Световен ден за борба с хепатита — Определен от консорциум, в който влизат 15 организации от Европа и Близкия изток, за подкрепа на пациентите
- Международен ден на вегетарианството — Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците
- ЮНЕСКО — Световен ден на музиката (Отбелязва се от 1974 г. по решение на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО)
- ООН — Международен ден на възрастните хора (от 1991 г.)
- Австрия — Ден на кафето [1]
- Боливия — Народен ден на Библията
- България
-
- Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) — Обявен с Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г.
- Ден на Застрахователя — Обявен е за професионален празник през февруари 1996 г. с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи
- Професионален празник на зенитно-ракетните войски — Отбелязва се от 1 октомври 1960 година, когато в Казахстанската степ български дивизион за първи път осъществява боен пуск на зенитна ракета
- Празник на българските певци и музиканти — Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел
- Ден на поезията
- Камерун — Празник на обединението
- Кипър — Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
- Китай — Ден на Китайската народна република (1949 г., национален празник)
- Нигерия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
- Сан Марино — Инвеститура на Регента
- Сингапур — Ден на детето
- Тувалу — Ден на независимостта (от Кирибати, 1975 г., национален празник)
- Узбекистан — Ден на учителя
- Южна Корея — Ден на въоръжените сили
- Япония — Национален празник на кафето
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Österreichischer Kaffee- und Tee- Verband, посетен на 14 април 2012
|
|
|||||