2011
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| << | 21 век | >> | |||||||
| 01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
- Международна година на гората.
- Международна година на лицата от африкански произход.[1]
- Международна година на химията.
- Европейска година на доброволчеството
- Година на руската космонавтика, в чест на 50 години от първия пилотиран космически полет, осъществен от съветския космонавт Юрий Гагарин.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
Януари[редактиране | редактиране на кода]
- 1 януари — Унгария поема председателството на ЕС от Белгия
- 1 януари — Естония приема еврото.
- 9—15 януари — В Южен Судан се провежда референдум, в резултат на който 99% от гласувалите подкрепят независимост на Южен Судан.
- 11 януари — Наводнения в бразилския щат Рио де Жанейро причиняват смъртта на повече от 800 души.
- 14 януари — Тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али е свален от власт в резултат на продължилите повече от седмица протести.
- 24 януари — На московското летище „Домодедово“ е извършен атентат, при който загиват 35 души и над 130 са ранени.
- 25 януари — Започват кървавите протести в Египет срещу продължилото повече от 30 години автократично управление на Хосни Мубарак.
Февруари[редактиране | редактиране на кода]
- 1—28 февруари — 17-то преброяване на населението и жилищния фонд в България.
- 2 февруари — Световен ден на влажните зони и 40 години от подписването на Рамсарската конвенция.
- 11 февруари — Египетският президент Хосни Мубарак подава оставка след 18 дни на непрестанни протести.
- 19 февруари до 2 април — провеждане на световното първенство по крикет в Индия, Шри Ланка и Бангладеш.
- 22 февруари — Земетресение с магнитуд 6.3 по скалата на Рихтер разтърсва Нова Зеландия, разрушавайки големия град Крайстчърч. 166 души са загинали и повече от 100 са в неизвестност.
- 26 февруари — Избрани са талисманите на XXII-те Зимни олимпийски игри в Сочи - леопард, бяла мечка и заек.
Март[редактиране | редактиране на кода]
- 9 март — Совалката Дискавъри се завръща от последната си астрономическа мисия след 39 осъществени мисии през 27-годишната ѝ кариера.
- 11 март — Земетресение с магнитуд 8.9 по скалата на Рихтер разтърсва североизточното крайбрежие на Япония, предизвиквайки 10-метрови вълни-цунами. Много градове са разрушени и залети от природните стихии. Повече от 8 000 души са загинали и повече от 12 000 са в неизвестност.
- 17 март — Навършват се 150 години от създаването на Италия през 1861 г.
- 18 март — сондата МЕСИНДЖЪР е планирана да стигне в орбита на Меркурий.
- 18 март — сондата Нови хоризонти е планирана да стигне в орбита на Уран след петгодишно пътуване.
- 19 март — Въоръжените сили на Франция, Великобритания, САЩ и др. започват бойни полети над Либия, в изпълнение на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, с цел защита на цивилното население от силите на Муамар Кадафи. Поставя се началото на бомбардировките над единствената в света джамахирия.
- 23 март — Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.
Април[редактиране | редактиране на кода]
- 24 април — Великден
- Пакистан ще изпрати първия си изкуствен спътник да обикаля земята.
- 29 април — сватбата на принц Уилям, херцог на Кембридж, и Кейт Мидълтън
Юни[редактиране | редактиране на кода]
- 6 юни - Парламентарни избори в Португалия, победа на опозиционната Социалдемократическа партия.
- 6 юни - Български пилот извършва успешно приводняване на самолет край бреговете на Габон.
- 12 юни - Кървав атентат на пазара в пакистанския град Пешавар отнема живота на 70 души.
- 12 юни - Парламентарни избори в Турция.
Юли[редактиране | редактиране на кода]
- 1 юли — Полша поема председателството на ЕС от Унгария
- 6 юли — Международният олимпийски комитет ще реши града, който ще бъде домакин на Зимните олимпийски игри през 2018 година.
- 12 юли — Нептун завърши първата си орбитална обиколка от откриването ѝ през 1846 година.[2]
Ноември[редактиране | редактиране на кода]
- 6 ноември - Навършват се 25 години откакто сър Алекс Фъргюсън е начело на Манчестър Юнайтед.
Декември[редактиране | редактиране на кода]
- 23 декември — Земетресние с магнитуд от 5,8 по Рихтер в новозеландския град Крайстчърч.
- 23 декември — Руският спътник “Меридиан“ падна в Сибир.
- 31 декември — Американските войници напуснаха Ирак.
Неизвестни дати[редактиране | редактиране на кода]
- Калифорния ще отвори най-голямата слънчева електроцентрала в света.
- Северният поток — газопровод носещ природен газ — ще бъде завършен, свързващ Русия с Германия.
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Кънчо Аврамов, български скулптор
януари[редактиране | редактиране на кода]
- 2 януари
- Ан Франсис, американска актриса (* 1930 г.)
- Пийт Посълтуейт, британски актьор (* 1946 г.)
- 3 януари
- Ева Щритматер, немска поетеса, белетристка, есеистка и авторка на книги за деца (* 1930 г.)
- Надка Караджова, българска народна певица (* 1937 г.)
- 4 януари
- Джери Рафърти, шотландски певец (* 1947 г.)
- Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)
- Мохамед Буазизи, туниски бунтовник (* 1984 г.)
- 15 януари
- Нат Лофтхаус, английски футболист (* 1925 г.)
- Сузана Йорк, английска актриса (* 1939 г.)
- 24 януари — Бернд Айхингер, германски филмов продуцент и режисьор (* 1949 г.)
- 25 януари — Даниел Бел, американски социолог и есеист (* 1919 г.)
- 29 януари — Милтън Бабит, американски композитор (* 1916 г.)
- 30 януари — Джон Бари, английски композитор (* 1933 г.)
февруари[редактиране | редактиране на кода]
- 3 февруари — Мария Шнайдер, френска актриса (* 1952 г.)
- 6 февруари — Гери Мур, британски китарист (* 1952 г.)
- 11 февруари — Йозеф Пирунг, германски футболист (* 1949 г.)
- 12 февруари — Петер Александер, австрийски актьор и певец (* 1926 г.)
- 24 февруари — Сергей Ковальов, руски конструктор на подводници (* 1919 г.)
- 27 февруари — Неджметин Ербакан, турски политик (* 1926 г.)
- 28 февруари — Джейн Ръсел, американска актриса (* 1921 г.)
март[редактиране | редактиране на кода]
- 4 март — Симон ван дер Меер, холандски физик, носител на Нобелова награда (* 1925 г.)
- 5 март — Алберто Гранадо, аржентински и кубински доктор, писател и учен (* 1922 г.)
- 9 март — Давид Попов, български футболист (* 1927 г.)
- 17 март — Майкъл Гоф, английски актьор (* 1916 г.)
- 23 март — Елизабет Тейлър, британско-американска актриса (* 1932 г.)
- 29 март — Жузе Аленкар Гомес да Силва, бразилски политик (* 1931 г.)
- 30 март — Людмила Гурченко, съветска и руска кино и театрална актриса, естрадна певица (* 1935 г.)
април[редактиране | редактиране на кода]
- 1 април — Георги Русев, български театрален и кино актьор (* 1928 г.)
- 5 април — Барух Блумберг, американски лекар, носител на Нобелова награда (* 1925 г.)
- 9 април
- Сидни Лъмет, американски кинорежисьор (* 1924 г.)
- Катя Динева, българска актриса (* 1929 г.)
- 14 април — Уилям Липскъм, американски химик, носител на Нобелова награда (* 1919 г.)
- 21 април — Бевърли Бийвър, американска писателка (* 1946 г.)
- 24 април — Сатия Сай Баба, индийски гуру (* 1926 г.)
- 29 април — Джоана Ръс, американска писателка (* 1937 г.)
- 30 април — Ернесто Сабато, аржентински писател (* 1911 г.)
май[редактиране | редактиране на кода]
- 1 май — Иван Славков, български спортен деятел (* 1940 г.)
- 2 май — Осама бин Ладен, основател на терористичната организацията Ал Кайда (* 1957 г.)
- 7 май — Уилард Бойл, канадски физик, носител на Нобелова награда (* 1924 г.)
- 9 май — Лидия Гейлер Техада, боливийски политик, 67-и президент на Боливия (* 1921 г.)
- 19 май — Гарет Фицджералд, ирландски политик, седми министър-председател на Република Ирландия (* 1926 г.)
- 27 май
- Джеф Конауей, американски актьор (* 1950 г.)
- Гил Скот-Херон, американски поет и музикант (* 1949 г.)
- 29 май
- Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.)
- Ференц Мадъл, унгарски учен и политик (* 1931 г.)
юни[редактиране | редактиране на кода]
- 3 юни — Джак Кеворкян, американски патолог и активист в подкрепа на евтаназията (* 1928 г.)
- 7 юни — Хорхе Семпрун, испански писател (* 1923 г.)
- 18 юни — Кларънс Клемънс, американски музикант и актьор (* 1942 г.)
- 23 юни — Питър Фолк, американски актьор (* 1927 г.)
юли[редактиране | редактиране на кода]
- 1 юли — Васа Ганчева, български режисьор и телевизионна водеща (* 1946 г.)
- 2 юли — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия (* 1930 г.)
- 4 юли — Ото фон Хабсбург, германски политик (* 1912 г.)
- 8 юли — Бети Форд, американска първа дама (* 1918 г.)
- 15 юли — Владимир Голев, български поет и писател (* 1922 г.)
- 17 юни — Хуан Мария Бордабери, уругвайски политик, 36-и президент на Уругвай (* 1928 г.)
- 23 юли — Ейми Уайнхаус, английска певица (* 1983 г.)
- 31 юли — Бинка Желязкова, български режисъор (* 1923 г.)
август[редактиране | редактиране на кода]
- 2 август — Барух Бенасераф, американски имунолог, роден във Венецуела, носител на Нобелова награда (* 1920 г.)
- 6 август — Роман Опалка, полски художник (* 1931 г.)
- 7 август — Хари Холкери, финландски политик, 57-и министър-председател на Финландия (* 1937 г.)
- 16 август — Андрей Баюк, словенски политик, трети министър-председател на Република Словения (* 1943 г.)
- 31 август — Валерий Рождественски, съветски космонавт (* 1939 г.)
септември[редактиране | редактиране на кода]
- 6 септември — Майкъл Харт, американски писател и общественик (* 1947 г.)
- 11 септември — Клиф Робъртсън, американски актьор (* 1923 г.)
- 14 септември — Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.)
- 25 септември — Вангари Маатаи, кенийска еколожка, носителка на Нобелова награда за мир през 2004 г. (* 1940 г.)
- 30 септември — Ралф Стайнман, канадски имунолог и клетъчен биолог, носител на Нобелова награда (* 1943 г.)
октомври[редактиране | редактиране на кода]
- 5 октомври — Стив Джобс, американски компютърен предприемач и създател на Apple (* 1955 г.)
- 12 октомври — Денис Ричи, американски пионер в областта на компютърните науки (* 1941 г.)
- 16 октомври — Дан Уелдън, английски автомобилен състезател (* 1978 г.)
- 17 октомври — Петър Горанов, български историк, професор (* 1926 г.)
- 20 октомври — Муамар Кадафи, полковник и бивш диктатор на Либия (* 1942 г.)
- 24 октомври — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател (* 1927 г.)
- 25 октомври — Ливиу Чулей, румънски режисьор (* 1923 г.)
- 26 октомври — Уилям Нисканен, американски икономист (* 1933 г.)
- 27 октомври — Джеймс Хилман, американски психолог (* 1926 г.)
- 31 октомври — Флориан Алберт, унгарски футболист (* 1941 г.)
ноември[редактиране | редактиране на кода]
- 1 ноември — Атанаска Вихърова, българска актриса, нашумяла с комедийното шоу Тутурутка (* 1981 г.)
- 4 ноември
- Алфонсо Кано, колумбийски партизанин, член на секретариата на ФАРК (* 1948 г.)
- Норман Рамзи, американски учен, носител на Нобелова награда за физика през 1989 г. (* 1915 г.)
- 7 ноември
- Джо Фрейзър, американски боксьор (* 1944 г.)
- Томас Сеговия, мексикански поет и писател (* 1927 г.)
- 9 ноември
- Хар Гобинд Корана, американски биохимик, роден в Индия, носител на Нобелова награда (* 1922 г.)
- Йончо Арсов, български футболист и треньор (* 1929 г.)
- 19 ноември
- Джон Невил, английски актьор (* 1925 г.)
- Рут Стоун, американска поетеса (* 1915 г.)
- 21 ноември — Ан Макафри, американска писателка на научна фантастика (* 1926 г.)
- 22 ноември — Светлана Алилуева, дъщеря на Сталин от втория му брак с Надежда Алилуева (* 1926 г.)
- 27 ноември — Гари Спийд, уелски футболист и треньор на Уелс (* 1969 г.)
- 28 ноември — Анте Маркович, югославски политик, министър-председател на СФР Югославия (* 1924 г.)
- 30 ноември — Лека Зогу, претендент за албанския трон, син на последния албански крал Ахмед Зогу (* 1939 г.)
декември[редактиране | редактиране на кода]
- 1 декември
- Криста Волф, немска писателка, романистка и есеистка (* 1929 г.)
- Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)
- 4 декември — Сократес, бразилски футболист (* 1954 г.)
- 11 декември — Велко Кънев, български театрален и кино актьор (* 1948 г.)
- 13 декември — Георги Маринов, български писател (* 1937 г.)
- 15 декември
- Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист (* 1949 г.)
- Йордан Парушев, български художник (* 1958 г.)
- Пламен Ставрев, български музикант и продуцент (* 1953 г.)
- Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (* 1936 г.)
- 17 декември
- Сезария Евора, певица от остров Саo Висенте, Кабо Верде (* 1941 г.)
- Ким Чен Ир, генерален секретар на КРП и върховен ръководител на КНДР (* 1941 / 1942 г.)
- 18 декември — Вацлав Хавел, чешки драматург и политик (* 1936 г.)
- 24 декември
- Йоханес Хестерс, немски актьор и певец (* 1903 г.)
- Виталий Цешковски, руски шахматист (* 1944 г.)
- Юлий Стоянов, български кинорежисьор (*1930)
- 29 декември — Иван Андонов, български режисьор и живописец (* 1934 г.)
- 30 декември — Фео Мустакова-Генадиева, българска балерина (* 1909 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Резолюция № 64/169 на ООН
- ↑ Факти за Нептун