203 mm/50 Тип 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
203 mm/50 корабно оръдие Тип 3
五十口径三年式二〇糎砲
Оръдията 203 mm/50 Тип 3 на тежкия крайцерКако
История на производството
Страна на производство Япония
ПроизводителМорски арсенал в Куре
Година на производство1931 г.
История на службата
На въоръжение в Япония
 Тайланд
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоТип 3 № 2
Калибър, mm203,2
Дължина на ствола, mm/калибра10 310/50
Дължина на канала на ствола, mm10 000
Обем на камерата, dm³68
Тип затворбутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg19 000
Маса на снаряда, kg125,85
Начална скорост на снаряда, m/s840
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута4
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg166 000 – 175 000
Разстояние между осите на оръдията, mm1900
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-5°/+55°
Ъгъл на завъртане, °+120°/-120°
Максимална скорост на ВН, °/s6 – 12
Максимална скорост на ХН, °/s4
Максимална далечина на стрелбата, m29 400
(при +45°)
Брониране25[1]
203 mm/50 корабно оръдие Тип 3 в Общомедия

203 mm/50 Тип 3 е корабно оръдие с калибър 203 mm и дължина на ствола 50 калибра, разработено в Япония. Състои на въоръжение в Императорските ВМС на Япония. Използва се в годините на Втората световна война, явява се основното оръжие на японските тежки крайцери. С тези оръдия са въоръжени тежките крайцери от типовете „Фурутака“, „Аоба“, „Миоко“, „Такао“, „Могами“, „Тоне“, а също така и на тайските броненосци за брегова отбрана от типа „Шри Аютхаи“. Отличава се с висока ефективност, принадлежи към числото на най-добрите оръдия от своя клас.

История на създаването и конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Японския флот не е напълно удовлетворен от оръдията 200 mm/50 Тип 3 №1, които носят крайцерите от типовете „Фурутака“, „Аоба“ и „Миоко“. Те са с по-малък от максимално разрешения според Вашингтонския договор калибър и отстъпват по тегло на снаряда на аналогичните оръдия в другите страни. С оглед постоянният стремеж на ръководството на японския флот да има качествено превъзходство над потенциалните противници, такова положение на нещата е просто нетърпимо. Още един тласък за разработката на ново оръдие за тежките крайцери става създаването в периода 1923 – 1924 г. във Великобритания на 203-мм оръдия Mk.VIII, които имат ъгъл на възвишение до 70° и трябва да се използват като универсални. Тези артсистеми са предназначени за тежките крайцери от типа „Кент“. Фактически британската програма напълно се провалява и използването на толкова тежки оръдия за подсигуряване на ПВО се оказва невъзможно, но през втората половина на 1920-те години това все още не е известно и японските адмирали пожелават да получат оръдие със същите характеристики[2].

Оръдието е разработено в периода 1930 – 1931 г. под ръководството на инженер С. Хада, който по-рано създава оръдието Тип 3 № 1. Първоначално то има ъгъл на възвишение от 70°, но достатъчно скоро става ясно, че зенитният огън на тези оръдия няма да бъде ефективен, а за сметка на това конструкцията на кулите се усложнява прекомерно[3]. На последващите модели ъгълът на възвишение е едва 55°. Най-голяма далечина на стрелбата се достига при ъгъл на възвишение от 45°[2].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни ТТХ на 203-мм корабни оръдия от Втората световна война
Характеристики 203 mm/50 Тип 3 № 2[4][5] 203 mm/55 Mk.9[6][7] 203 mm/50 Mk.VIII[8][9] 203 mm/50 Model 1924[10] 203 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929[11] 20,3 cm SKC/34[12]
Държава  Япония  САЩ  Великобритания  Франция  Италия Германска империя (1933 – 1945) Германия
Калибър, мм 203,2 203,2 203,2 203,2 203,2 203,2
Дължина на ствола, калибри 50 55 50 50 53 60
Маса на оръдието, кг 19 000 30 300 17 476 20 716 27 216 20 700
Скорострелност, изстрела/минута 4 4 4 – 5 4 3 – 4 4
Далечина на стрелбата, м 29 400 29 600 26 800 31 000 31 500 33 540
Маса на снаряда, кг 125,85 118 116,2 123 125 124
Начална скорост на снаряда, м/с 840 910 846 850 940 925

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 185—186.
  2. а б Lacroix E., Linton W. Japanese cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 1-86176-058-2. с. 133.
  3. Сулига 1996, с. 38.
  4. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 185.
  5. Tony DiGiulian, Japanese 20 cm/50 (8") 3rd Year Type No. 2 Архив на оригинала от 2013-09-18 в Wayback Machine.
  6. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 127.
  7. DiGiulian, Tony. United States of America 8"/55 (20.3 cm) Marks 9, 10, 11, 13 and 14 // Navweaps.com, 27 April 2011. Архивиран от оригинала на 30 June 2011. Посетен на 2011-07-21.
  8. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 31.
  9. Tony DiGiulian, Britain 8"/50 (20.3 cm) Mark VIII Архив на оригинала от 2010-05-04 в Wayback Machine.
  10. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 290.
  11. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 327.
  12. Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 235.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
  • Lacroix E., Linton W. Japanese cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 1-86176-058-2.
  • Сулига, С. В. Японские тяжелые крейсера. Т. 1. М., Галея Принт, 1996, 96+36 с. ISBN 5-7559-0020-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „203-мм/50 Тип 3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​