243 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 243 пр.н.е.)
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 3 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

243 (двеста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • Арат Сикионски е избран втори път за стратег на Ахейския съюз.[2]
  • През лятото Арат превзема с изненада Коринт от македонците, след което към Ахейския съюз се присъединяват Мегара, Трезен и Епидавър.[2]
  • След тези придобивки Ахейският съюз контролира около 5500 кв. км. територии, което го превръща в значима сила в Южна Гърция.[3] Ахейците назначават Птолемей III за хегемон на съюза, което остава вероятно единствено почетна титла, но и такава изразяваща благодарност за минала помощ и очакване за бъдеща парична подкрепа.[3]
  • Македонският цар Антигон II Гонат сключва съюзен договор с етолийците срещу ахейците и за подялба на териториите им.[3]
  • Етолийците сключват споразумение за подялба на Акарнания с царя на Епир Александър II.[3]
  • Лисандър става ефор в Спарта.[2] Той се опитва да помогне на цар Агис IV да прокара реформите си.

В Египет[редактиране | редактиране на кода]

  • Птолемей III се завръща от Сирия, което позволява на селекидския цар Селевк II Калиник да овладее отново властта над своето царство. Тъй като той се завръща от походите си с голямо съкровище включително с египетски статуи и произведения на изкуството, отнесени преди близо два века от персийския цар Камбис II, които поставя по старите им места, Птолемей получава прозвището Евригет (Благодетел).

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 89
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 504
  3. а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 251