29 септември
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| << | Септември | >> | |||||
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
| 36 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
| 37 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
| 38 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 39 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
| 40 | 28 | 29 | 30 | ||||
| Календар за 2015 г. Всички дати |
|||||||
29 септември е 272-ият ден в годината според григорианския календар (273-и през високосна). Остават 93 дни до края на годината.
Съдържание
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- 480 пр.н.е. — Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс I.
- 1515 г. — Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция
- 1829 г. — Създадена е първата съвременна полиция в света — Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл.
- 1911 г. — Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя.
- 1913 г. — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.
- 1913 г. — Френския авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.
- 1918 г. — Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата.
- 1930 г. — Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата „пер“.
- 1938 г. — Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия.
- 1941 г. — Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна.
- 1951 г. — Открит е нов естествен спътник на Юпитер — Ананке.
- 1954 г. — 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).
- 1960 г. — Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици.
- 1962 г. — Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 - първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.
- 1965 г. — Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия.
- 1970 г. — Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак.
- 1971 г. — Оман се присъединява към Арабската лига.
- 1984 г. — Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея.
- 1988 г. — НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър.
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- 106 пр.н.е. — Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.)
- 1518 г. — Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.)
- 1547 г. — Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.)
- 1632 г. — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.)
- 1703 г. — Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.)
- 1725 г. — Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.)
- 1743 г. — Робърт Якоб Гордън, холандски офицер († 1795 г.)
- 1747 г. — Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.)
- 1758 г. — Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.)
- 1765 г. — Карл Лудвиг Хардинг, немски астроном († 1834 г.)
- 1804 г. — Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.)
- 1820 г. — Анри V, крал на Франция († 1883 г.)
- 1843 г. — Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.)
- 1858 г. — Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.)
- 1864 г. — Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.)
- 1867 г. — Валтер Ратенау, немски индустриалец († 1922 г.)
- 1881 г. — Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.)
- 1882 г. — Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.)
- 1887 г. — Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.)
- 1888 г. — Янина Поражинска, полска писателка, поетса и предовачка († 1971 г.)
- 1898 г. — Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.)
- 1898 г. — Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.)
- 1899 г. — Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.)
- 1901 г. — Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.)
- 1904 г. — Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.)
- 1904 г. — Николай Островски, съветски писател († 1936 г.)
- 1908 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.)
- 1912 г. — Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.)
- 1913 г. —
- Силвио Пиола, италиански футболист († 1996 г.)
- Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент († 2001)
- 1930 г. — Ричард Боуниндж, австралийски диригент и пианист
- 1931 г. — Джеймс Кронин, американски физик Нобелов лауреат
- 1933 г. — Янаки Градев, български общественик
- 1934 г. — Джери Лий Люис, американски певец
- 1935 г. — Милен Дьомонжо, френска киноактриса
- 1936 г. — Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен
- 1941 г. — Любомир Бъчваров, български актьор
- 1943 г. — Волфганг Оверат, немски футболист
- 1943 г. — Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат
- 1944 г. — Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.)
- 1944 г. — Христо Кирчев, български политик
- 1945 г. — Милан Миланов, български лекар и политик
- 1949 г. — Евгени Ерменков, български шахматист
- 1949 г. — Йоргос Даларас, гръцки певец
- 1951 г. — Андрес Кайседо, колумбийски писател
- 1953 г. — Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.)
- 1956 г. — Себастиан Коу, британски лекоатлет
- 1968 г. — Алекс Сколник, американски китарист
- 1969 г. — Адалберт Зафиров, български футболист
- 1969 г. — Ивица Вастич, австрийски футболист
- 1976 г. — Андрий Шевченко, украински футболист
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- 855 г. — Лотар I, франкски крал (* 795 г.)
- 1186 г. — Гийом от Тир, Архиепископ на Тир (* 1130 г.)
- 1560 г. — Густав I, крал на Швеция (* 1496 г.)
- 1802 г. — Аугуст Бач, германски миколог (* 1761 г.)
- 1833 г. — Фернандо VII, крал на Испания (* 1784 г.)
- 1882 г. — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца (* 1849 г.)
- 1902 г. — Емил Зола, френски писател и критик (* 1840 г.)
- 1905 г. — Георги Миркович, български революционер (* 1826 г.)
- 1912 г. — Тодор Лазаров, български революционер (* 1869 г.)
- 1916 г. — Владимир Мусаков, български писател (* 1887 г.)
- 1925 г. — Леон Буржоа, френски политик (* 1851 г.)
- 1927 г. — Вилем Ейнтховен, нидерландски физиолог, Нобелов лауреат (* 1860 г.)
- 1930 г. — Иля Репин, руски художник (* 1844 г.)
- 1933 г. — Стоян Мандалов, български революционер (* 1897 г.)
- 1937 г. — Тодор Шикалев, български революционер (* ? г.)
- 1940 г. — Едуар Клапаред, швейцарски невролог (* 1873 г.)
- 1940 г. — Никола Начов, български писател и учен (* 1859 г.)
- 1944 г. — Иван Ингилизов, български революционер (* 1882 г.)
- 1944 г. — Коста Николов (офицер), български военен деец (* 1873 г.)
- 1973 г. — Уистън Хю Одън, англо-американски поет (* 1907 г.)
- 1981 г. — Бил Шанкли, шотландски футболен треньор (* 1913 г.)
- 2005 г. — Генади Сарафанов, съветски космонавт (* 1942 г.)
- 2008 г. — Константин Павлов, български поет и киносценарист (* 1933 г.)
- 2009 г. — Павел Попович, съветски космонавт (* 1930 г.)
- 2010 г. — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат (* 1924 г.)
- 2010 г. — Тони Къртис, американски актьор (* 1925 г.)
- 2012 г. — Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща (* 1929 г.)
- 2012 г. — Серги Йоцов, български футболист и треньор (* 1926 г.)
Празници[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|||||