3"/50 Mark 33

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
76-мм/50 артилерийска установка Mark 33
Mark 33
3in50 Mk 33 mount on USS Wasp (CVA-18) c1954.jpg
АУ Mk 33 на самолетоносача CVA-18 „Уосп
Обща информация
На въоръжение в Съединени американски щати САЩ (1946 – 1990 г.)
Норвегия Норвегия
Испания Испания
Производител Съединени американски щати САЩ
Година на производство 1945 г.
Технически данни
Калибър, mm 76
Дължина на цевта, клб 3820/50
Тегло (бойно) 798
Зареждане Унитарно зареждане револверен тип
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) −15°
Хоризонтален 360°
Огневи възможности
Далекобойност, km 13,4
9,3 по височина
Скорострелност
изстр./мин.
45 – 50

76 мм артилерийска установка Mark 33 е американска двустволна корабна универсална артилерийска установка калибър 76 mm. Разработена е на основата на полуавтоматичното зенитно оръдие Mark 22 от времето на Втората световна война. Представлява две оръдия Mark 22, постановени на общ лафет.

На основата на оръдието Mark 22 е разработена също АУ Mark 27, модернизация на която е АУ Mark 33, и едностволната AУ Mark 34.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към края на Втората световна война става очевидно, че 20-мм автоматиЕрликон“ и 40-мм автомати „Бофорс“ имат слаба ефективност против масови атаки по въздух, каквито са периода 1944 – 45 г. атаките на камикадзе. Оръдията калибър 127 мм позволяват ефективно да се унищожават атакуващите самолети, обаче са прекалено тежки и големи, за да може да се поставят в достатъчен брой. За решаването на този проблем следва по спешност да се разработи зенитна установка междинен калибър. Най-малкия калибър оръдия, способни да стрелят със снаряди с дистанционен взривател, по онова време е 76 мм. Това са стандартните оръдия Mark 22, служили като главен калибър на ескортните разрушители и спомагателните кораби, строени в края на Втората световна война. Тези оръдия лесно се модернизират за воденето на автоматичен огън с помощта на автоматично зареждащо устройство. Прототипа на новата артилерийска установка е готов на 1 септември 1945 г.

Макар установката да не се използва през войната, тя е широко разпространена в американския флот от края на 1940-те до 1980-те години и се намира на въоръжение и до днес на корабите американска постройка, продадени на други страни, а също и на норвежките фрегати от типа „Осло“. Испанската фирма Fabrica de Artilleria, Sociedad Española de Construccion Naval произвежда тези установки по лиценз за испанския флот.

По размери новата сдвоена установка съответства на 40-мм автомат „Бофорс“, макар и да е по-тежка. При преоборудването на корабите една нова установка заменя три „Бофорса“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „3"/50 Mark 33“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.