3"/50 Mark 33
76-мм/50 артилерийска установка Mark 33 Mark 33 Mark 33 | |
АУ Mk 33 на самолетоносача CVA-18 „Уосп“ | |
История на производството | |
---|---|
Производител | САЩ |
Година на производство | 1945 г. |
История на службата | |
На въоръжение в | САЩ (1946 – 1990 г.) Норвегия Испания |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 76 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 3820/50 |
Маса на оръдието със затвора, kg | 798 |
Принцип на зареждане | Унитарно зареждане револверен тип |
Скорострелност, изстрела/минута | 45 – 50 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Възвишение (max) | +85° |
Снижение (min) | −15° |
Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 13,4 9,3 по височина |
76 мм артилерийска установка Mark 33 е американска двустволна корабна универсална артилерийска установка калибър 76 mm. Разработена е на основата на полуавтоматичното зенитно оръдие Mark 22 от времето на Втората световна война. Представлява две оръдия Mark 22, постановени на общ лафет.
На основата на оръдието Mark 22 е разработена също АУ Mark 27, модернизация на която е АУ Mark 33, и едностволната AУ Mark 34.
История[редактиране | редактиране на кода]
Към края на Втората световна война става очевидно, че 20-мм автомати „Ерликон“ и 40-мм автомати „Бофорс“ имат слаба ефективност против масови атаки по въздух, каквито са периода 1944 – 45 г. атаките на камикадзе. Оръдията калибър 127 мм позволяват ефективно да се унищожават атакуващите самолети, обаче са прекалено тежки и големи, за да може да се поставят в достатъчен брой. За решаването на този проблем следва по спешност да се разработи зенитна установка междинен калибър. Най-малкия калибър оръдия, способни да стрелят със снаряди с дистанционен взривател, по онова време е 76 мм. Това са стандартните оръдия Mark 22, служили като главен калибър на ескортните разрушители и спомагателните кораби, строени в края на Втората световна война. Тези оръдия лесно се модернизират за воденето на автоматичен огън с помощта на автоматично зареждащо устройство. Прототипа на новата артилерийска установка е готов на 1 септември 1945 г.
Макар установката да не се използва през войната, тя е широко разпространена в американския флот от края на 1940-те до 1980-те години и се намира на въоръжение и до днес на корабите американска постройка, продадени на други страни, а също и на норвежките фрегати от типа „Осло“. Испанската фирма Fabrica de Artilleria, Sociedad Española de Construccion Naval произвежда тези установки по лиценз за испанския флот.
По размери новата сдвоена установка съответства на 40-мм автомат „Бофорс“, макар и да е по-тежка. При преоборудването на корабите една нова установка заменя три „Бофорса“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 3"/50 Mark 33
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 3"/50 Mark 33 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |