30-а гренадирска СС дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
30-а гренадирска СС дивизия
30. Waffen-Grenadier-Division der SS
30th Waffen Grenadier Division of the SS.svg
Символ на 30-а гренадирска СС дивизия
Информация
Активна 1 август 1944 – 15 април 1945 г.
Държава Германия Германия
Клон пехота
Тип гренадирска дивизия

30-а гренадирска СС дивизия (руска №2)[1] (на немски: 30. Waffen-Grenadier-Division der SS (russische Nr. 2)) е пехотна дивизия от Вафен-СС, сформирана до голяма степен от белоруски, руски и украински персонал от охранителна бригада „Зиглинг“ през август 1944 г. във Варшава в Генералното губернаторство.[2] До средата на август 1944 г. дивизията е прехвърлена в югоизточна Франция за борба с френската съпротива. Бойната ефективността на дивизията е лоша. Два батальона се разбунтуват, убиват германските офицери и се присъединяват към съпротивата. Други части от дивизията преминават швейцарската граница и са интернирани. Впоследствие част от личния състав на дивизията е прехвърлен в Руската освободителна армия, а останалите са използвани за сформиране на гренадирска СС бригада (белоруска №1) през януари 1945 г.[3] На 9 март 1945 г. тя преименувана на 30-а гренадирска СС дивизия (белоруска №1) (на немски: Waffen-Grenadier-Division der SS (weissruthenische Nr. 1)), а през април е окончателно разформирована.[3]

Формиране и първоначална организация[редактиране | редактиране на кода]

На 31 юли 1944 г. са издадени заповеди за формиране на дивизия от персонала на охранителна бригада „Зиглинг“, който е организиран в четири пехотни полка (номерирани от 1 до 4). Първоначалната организация на дивизията включва артилерийски, кавалерийски и учебен батальон.[4] По това време пълното име на дивизията е 30-a гренадирска СС дивизия (руска №2).

В края на август 1944 г. съставът на дивизията се наброява 11 600 души като по-голямата част са от Беларус. Ръководният състав на дивизията е предимно германски.

В средата на август 1944 г. дивизията е преместена в североизточна Франция в района на Белфор и Мюлуз. До октомври организацията на дивизията е променена на три пехотни полка от по три батальона, мотоциклетен (разузнавателен) батальон, артилерийски батальон и полеви резервен батальон.[4] Артилерийският батальон се състои от две батареи от пленени 122-mm съветски артилерийски оръдия.[2]

Бунт и дезертьорство[редактиране | редактиране на кода]

Елементи от дивизията пристигат във Везул на 20 август 1944 г. и са натоварени с отбраната на прохода Белфорт, най-вече от операции провеждани от сили на френската съпротива. Същия ден други елементи на дивизията заемат района около лагер Валдахон, на около тридесет километра югоизточно от Безансон.[5]

На 27 август 1944 г. под ръководството на майор Лев (Леон) Хлоба, украински батальон от дивизията във Везул застрелва германския ръководен състав и дезертира към френската съпротива в гората Конракур. Те наброяват 818 души,[5] 45-mm противотанкови оръдия, 82-mm и 50-mm миномети, 21 тежки картечници, както и големи количества стрелково оръжие и малокалибрени боеприпаси. Същият ден близо до лагер Валдахон дезертират над сто мъже с въоръжение от един противотанков пистолет, осем тежки картечници, четири минохвъргачки, леко стрелково оръжие и боеприпаси. Впоследствие дезертьорите са включени в състава на френската съпротива като 1-ви и 2-ри украински батальон, а много от тях по-късно са обединени в 13-а демибригада на чуждестранния легион, подчинена на 1-ва свободна френска дивизия.

На 29 август 1944 г. първи и трети батальон от 4-ти полк на дивизията дезертират и преминават границата с Швейцария.

На 2 септември две роти от кавалерийския батальон на дивизията са обкръжени и унищожени при изненадваща атака край Мелин от украинците, които дезертират при гората Конракур.[5]

Последвалото разследване на тези събития от германските власти довежда до това, че около 2300 мъже в дивизията са считани за „ненадеждни“.[3] За наказание те са прехвърлени в два строителни окопни полка подчинени на командващия транспорта в Карлсруе, което оставя около 5500 души в дивизията. В допълнение тя е поставена в резерв от група армии „Г“[3] и е разглеждана от висшето германско ръководство в Елзас като ненадеждна формация.[6]

На 24 октомври 1944 г. дивизията е реорганизирана в три полка, номерирани от 75 до 77, всеки с по два пехотни батальона. Тази организация се съгласува със заповедите за формиране на дивизията, издадени през август 1944 г. от главното оперативно управление на СС. Поради претърпени загуби 77-и полк е разформирован на 2 ноември.[3]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Успехът на френския пробив при прохода Белфорт, започнал на 13 ноември 1944 г., създава криза в германската отбрана от Белфорт до Мюлуз. Защитаващите германски формации са под тежък натиск от френското настъпление и на 30-а СС дивизия е наредено да проведе контраатака срещу френските войски при Сепоа. На 19 ноември настъплението на дивизията достига на около миля северно от Сепоа, но е задържано и отблъснато от френските контраатаки.[7] След това дивизията преминава в отбрана в района на Алткирх.

Германската обстановка в Долен Елзас се превръща в това, което ще стане известно като Колмарски джоб. 30-а СС дивизия остава част от германската фронтова линия на север от Хюнинге и на запад от река Рейн.[8] В края на декември 1944 г. дивизията е изтеглена от фронта и е разположена в тренировъчната зона Графенвер дълбоко в Германия.[3]

Разформироване и второ формиране[редактиране | редактиране на кода]

Заповед за разпускане на дивизията е издадена на 1 януари 1945 г. Дивизията пристига в Графенвер на 11 януари. Руският персонал е прехвърлен в 600-тна пехотна дивизия, принадлежаща към Руската освободителна армия.[3]

На 15 януари 1945 г. неруският личен състав от дивизията е организиран в гренадирска СС бригада (белоруска №1), която има само един пехотен полк (75-и) с три батальона, артилерийски и кавалерийски батальон. Бригадата е преименувана на 30-а гренадирска СС дивизия (белоруска №1) на 9 март 1945 г., но в състава и има само един пехотен полк. През април 1945 г. дивизията е разформирована, като германските кадри са прехвърлени в 25-а и 38-а СС гренадирска дивизия Нибелунген.[3]

Военни престъпления[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември 1944 г. войници от дивизията, заедно с неуточнена италианска част, убиват 39 цивилни в Етобон, Франция. Убийствата са извършени като отмъщение за подкрепата, оказана от селяните на френските партизани. Допълнително 27 души са отведени от селото в Германия, от тях седем са застреляни десет дни по-късно.[9]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • Оберщурмбанфюрер Ханс Зиглинг – 8 август 1944 – 31 декември 1944 г.[1]
  • Оберщурмбанфюрер Ханс Зиглинг – 9 март 1945 – април 1945 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Хаусер 2019, с. 430.
  2. а б Nafziger 2001, с. 131.
  3. а б в г д е ж з Tessin 1970, с. 291.
  4. а б Tessin 2000, с. 105.
  5. а б в Sorobey, Ron. Ukrainians in France. // The UPA History Forum (Форум дослідів історії УПА). Посетен на 23 May 2011.
  6. Clarke 1993, с. 411.
  7. Clarke 1993, с. 421.
  8. Clarke 1993, с. 485.
  9. 30 waffen grenadier division der ss russische nr 2. // Посетен на 27 януари 2021. (на английски)
Цитирани източници
  • Nafziger, George. Waffen SS and Other Units in World War II: The German Order of Battle. Combined Publishing, 2001. ISBN 1580970583. p. 320. (на английски)
  • Tessin, Georg. Verbande und Truppen der deutschen Wehrmacht und Waffen SS im Zweiten Weltkrieg 1939 – 1945 Vierter Band: Die Landstreitkrafte 15 – 30. Frankfurt/Main, Verlag E. S. Mittler & Sohn GmbH, 1970. (на немски)
  • Tessin, Georg et al. Waffen-SS und Ordnungspolizei im Kriegseinsatz 1939 – 1945. Biblio-Verlag, 2000. ISBN 3764824719. (на немски)
  • Clarke, Jeffrey и др. Riviera to the Rhine. 1993.
  • Хаусер, Паул. СС войските в бой. „Прозорец“ ЕООД, 2019. ISBN 978-619-243-001-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]