315 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 315 пр.н.е.)
<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

315 (триста и петнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция и елинистичния Изток[редактиране | редактиране на кода]

  • Антигон атакува изненадващо Вавилон и прогонва от него Селевк, който търси и намира убежище при Птолемей.[1]
  • Лизимах, Касандър и Птолемей поставят ултиматум пред Антигон, след като той навлиза с войска в Сирия, с който те изискват от него да върне Вавилония на Селевк, да предаде цяла Сирия на Птолемей, да предаде частта от Фригия с излаз към Хелеспонта на Лизимах и да предаде Кападокия и Ликия на Касандър.[1]
  • При град Тир Антигон прокламира, че събрание на неговите войници е осъдило Касандър за редица прегрешения като най-важното от което е убийството на Олимпия и задържането на Александър IV Македонски и майка му Роксана, след което го е обявило за регент на малолетния цар и че ако Касандър не се подчини ще бъде третиран като враг. В същата тази прокламация Антигон обявява бъдещето на гръцките градове като свободни, автономни и без гарнизони.[2]
  • По примера на Антигон и Птолемей прави подобна прокламация към гръцките градове.[2]
  • Антигон дава решителната си подкрепа за формирането на Несиотския съюз (кондеферация на Цикладските острови) и изпраща агенти, пари и войници в Гърция, за да вдигнат въстание срещу Касандър.[3]
  • Антигон сключва съюз със своя бивш противник генерал Полиперхон, когото назначава за стратег на Пелопонес.[2]

В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

  • Аркесилай, гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм (умрял 240 г. пр.н.е.)

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 46
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 47
  3. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 48
  4. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662