3753 Круитни
| 3753 Cruithne | |
 Снимка на астероида 3753 Cruithne, 31 юли 2001 | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Duncan Waldron |
| Дата | 10 октомври 1986 |
| Предварително означение | 1983 UH; 1986 TO B |
| Орбитални параметри C Епоха 18 юни 2009 | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,515 |
| Перихелий (q) | (0,484 АЕ) |
| Афелий (Q) | (1,51 АЕ) |
| Орбитален период (P) | 1 (364,01 дена) |
| Средна орбитална скорост | 27,73 km/s |
| Инклинация (i) | 19,81° |
| Дължина на възходящия възел (Ω) | 126,28° |
| Параметър на перихелия (ω) | 43,74° |
| Средна аномалия (M) | 170,36° |
| Физически характеристики | |
| Размери | ~5 km |
| Маса | 1,3×1014 kg |
| Плътност | 2 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,0014 m/s² |
| Втора космическа скорост | 2,6 m/s |
| Период на въртене | 27,44 часа[1] |
| Средна повърхностна температура | ~273 K |
| 3753 Круитни в Общомедия | |
3753 Круитни (3753 Cruithne) е околоземен астероид от групата на атените, обикалящ по елиптична орбита около Слънцето, открит на 10 октомври 1986 г. от шотландския астроном Дънкън Уолдрън (Duncan Waldron). Орбиталният му период около Слънцето е около 364 дни, т.е. почти еднакъв с този на Земята.[1] Поради тази причина дълго време се смяташе, че Круитни и Земята се движат по близки орбити около Слънцето. Ето защо Круитни понякога е наричан „втора луна на Земята“.[2] Въпреки че орбитата на Круитни зависи от нашата планета, той не обикаля около нея и не е неин спътник, а квазиспътник. Поради високия си ексцентрицитет Круитни пресича орбитите на три планети - Венера, Земята и Марс.
 |  |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 JPL Small-Body Database Browser: 3753 Cruithne (1986 TO) // 20 октомври 2007 last obs. Посетен на 23 юли 2008.
- ↑ Lloyd, Robin. More Moons Around Earth? // Space.com. Архивиран от оригинала на 8 декември 2012. Посетен на 8 септември 2012.
