37 mm оръдие Максим
| Еднофунтово скорострелно оръдие QF 1 pounder Mark I & II pom-pom | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Maxim Nordenfelt; Vickers, Sons & Maxim; Deutsche Waffen und Munitionsfabriken  Великобритания и  Германска империя |
| История на службата | |
| На въоръжение в | 1890 г. – 1918 г., Великобритания Германска империя Белгия САЩ Трансваал |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 37 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 1850/50 |
| Дължина на канала на ствола, mm | 1090 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 186 |
| Маса на снаряда, kg | 0,450 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 550 |
| Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане с патронна лента |
| Скорострелност, изстрела/минута | 300 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 4100 |
| Еднофунтово скорострелно оръдие в Общомедия | |
37-милиметровото оръдие Максим, наричано и QF еднофунтово оръдие (на английски: QF 1 pounder pom-pom) е скорострелно автоматично оръдие с калибър 37 mm, създадено от Хайръм Стивънс Максим. Това е първото в света оръдие от своя клас и е широко използвано до края на Първата световна война. Заради характерния си звук при презареждане получава прякора „пом-пом“, също както и последващите оръдия QF 2 pounder Mark II и Mark VIII. Използвано е като пехотно оръдие и за противовъздушна отбрана в испано-американската, втората англо-бурска и Първата световна войни.
История[редактиране | редактиране на кода]
Оръдието е разработено в края на 1880-те като увеличена версия на картечницата Максим. Водно охлаждане на ствола. Лентово подаване по 25 изстрела. Произвеждано е от немската фирма „Maxim Nordenfelt“ и след поглъщането на последната през 1897 г. от „Викерс“.
Първоначално отхвърлените от британското правителство оръдия германско производство са закупени от Южноафриканската република (Трансваал). По време на втората англо-бурска война оръдията спешно купуват и британците.
По време на Първата световна война еднофунтовите автоматични оръдия се използват основно само за локална противовъздушна отбрана, техният огън не може да повреди високо летящите цепелини. Първият аероплан е свален със 75 изстрела от батарея за ПВО на 23 септември 1914 г. във Франция.
Оръдието е поставяно на експерименталния прототип изтребител Vickers E.F.B.7 1915 г.
На британска служба е сменено от 1,5- и двуфунтовите оръдия QF 2 pounder Mark II.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- «Handbook of the 1-PR. Q.F. Gun (Mounted on Field Carriage)» War Office, UK, 1902 Архив на оригинала от 2020-08-06 в Wayback Machine.
- General Sir Martin Farndale, History of the Royal Regiment of Artillery. The Forgotten Fronts and the Home Base, 1914 – 18. London: Royal Artillery Institution, 1988. ISBN 1-870114-05-1
- I.V. Hogg & L.F. Thurston, British Artillery Weapons & Ammunition 1914 – 1918. London: Ian Allan, 1972. ISBN 978-0-7110-0381-1
- Brigadier N.W. Routledge, History of the Royal Regiment of Artillery. Anti-Aircraft Artillery, 1914 – 55. London: Brassey’s, 1994. ISBN 1-85753-099-3
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- DiGiulian, Tony Navweaps.com US Navy 1 pounder ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 37 mm оръдие Максим
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „37-мм пушка Максима“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |