38628 Хуя
| 38628 Хуя | |
| транснептунов обект | |
 | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Игнасио Ферин Рамон Васкес |
| Дата | 10 март 2000 |
| Категория | транснептунов обект |
| Орбитални параметри C | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,28068 |
| Голяма полуос (a) | 39.694 AU |
| Перихелий (q) | 28.552 AU |
| Афелий (Q) | 50.835 AU |
| Орбитален период (P) | 250.09 години |
| Инклинация (i) | 15,474° |
| Средна аномалия (M) | 8,038° |
| Физически характеристики | |
| Размери | 411.0±7.3 км диаметър |
| Плътност | >1.43 g/cm³ |
| Албедо | 0,079±0,004 |
| 38628 Хуя в Общомедия | |
38628 Хуя̀ (на испански: Juyá; на английски: Huya, предварително означение 2000 EB173) е небесно тяло, смятано за планета джудже, най-вероятно от вътрешните части на Пояса на Кайпер. Кръстено е на бога на дъжда в митологията на индианците вайю от Венецуела и Колумбия. Класифицира се като плутино, транснептунов обект, обикалящ Слънцето в резонанс 2:3 с орбитата на Нептун.
Небесното тяло е открито през март 2000 година от Игнасио Ферин по данни от обсерваторията във Венецуела (CIDA).[1][2] Намира се на 14 милиарда километра от Слънцето и го обикаля за 265 години. Температурата на Хуя е -180 °C. Диаметърът ѝ, измерен през 2007 г. с телескопа Спицър, възлиза на 532±25 km.[3] Резултатите от изследванията на Хуя с помощта на космическата обсерватория Хершел, публикувани през 2012 г., дават оценка на диаметъра ѝ от 438,7(+26,5; −25,2) km.[4]
За епоха J2000.5, Хуя е в противостоене през месец май, като тогава видимата ѝ звездна величина достига 19,2.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хуя е 10-ата планета в Слънчевата система[неработеща препратка]
- ↑ Astronomers claim discovery of solar system's 10th planet (CNN)
- ↑ John Stansberry, Will Grundy, Mike Brown, Dale Cruikshank, John Spencer, David Trilling, Jean-Luc Margot. Physical Properties of Kuiper Belt and Centaur Objects: Constraints from Spitzer Space Telescope // 2007. Посетен на 2008-07-24.
- ↑ M. Mommert et al. TNOs are cool: A survey of the trans-Neptunian region V. Physical characterization of 18 Plutinos using Herschel-PACS observations // 2012. (на английски), EDP Sciences
| ||||||||
| |||||||||||||||||
