45 mm автоматична установка 62-К
| 62-К | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител |  СССР |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 45 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 3150/70 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 1800 |
| Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 100 – 130 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Възвишение (max) | +90° |
| Снижение (min) | -10° |
| Ъгъл на завъртане, ° | + 200° / – 200° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 10,8 (8,98 по височина) |
45 mm автоматична установка 62-К е съветска корабна зенитна артилерийска установка калибър 45 mm.
История на проектирането[редактиране | редактиране на кода]
Проектирането на установката започва през 1938 г. в завода „Калинин“. При проектирането за образец е взет 45 mm полеви автомат 49-К (люлеещата се част на автомата 62-К почти не се отличава от прототипа). Първият опитен образец на установката е завършен от завод № 8 в края на 1938 г., а през януари-февруари 1939 г. преминава заводските изпитания на Софринския полигон. В периода от 22 март до 28 април 1939 г. установката 62-К преминава полигонни изпитания на НИМАП, а на 11 април на следващата година проекта е утвърден за разработка на работни чертежи и произвидство на опитен образец.[1]
В процеса на изпитанията е констатирана ниската живучест на ствола. Едновременно възниква спора между конструкторите и поръчителя – флота – за марката барут, тъй като заряда от 0,51 kg марка 7/7 не дава щатната начална скорост от 960 m/s. Моряците не са съгласни да използват друга марка барут, а изискват увеличаване на налягането в канала на ствола, за което последният трябва да се укрепи. Комисията препоръчва да се проведат корабни изпитания на установки и в случай на положителни резултати тя да се приеме на въоръжение.[1]
След края на полигонните изпитания на установката последва решението за прекратяване на последващите работи по нея: основната причина за това е решението на ГАУ за прекратяване на работите над полевите 45 mm зенитни автомати (в т.ч. и 49-К).[1]
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Автоматичната установка е монтирана на опора, закрепена към палубата, допълнително към установката е проектиран преходник, който позволява монтирането на установката към основата на 76 mm зенитно оръдие образец 1914/1915 година, система Лендер (при това линията на огъня на автомата 62-К нараства с 60 mm). Насочването на установката е ръчно, охлаждането на ствола е въздушно.[1]
Ствола представлява свободна тръба, монтирана в къс кожух. Казенника е навинтен, с вертикално клиновидно гнездо. Клина е вертикално падащ. Работата на автоматиката е за сметка на енергията на отката.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. ISBN 5-85817-009-9.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „45-мм автоматическая установка 62-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |