45 mm полуавтоматично универсално оръдие 21-К

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
45 mm полуавтоматично корабно оръдие 21-К
21-K-KrasnyyKavkaz1.jpg
45 mm АУ 21-К на крайцера „Красний Кавказ
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Производител Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 19341947 г.
Произведени 4009
Технически данни
Калибър, mm 45
Дължина на цевта, клб 2072/46,1
Тегло (бойно) 507
Зареждане Унитарно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) -10°
Хоризонтален 360°
Огневи възможности
Далекобойност, km 9,2
Скорострелност
изстр./мин.
25
45 mm полуавтоматично корабно оръдие 21-К в Общомедия

45 mm полуавтоматично универсално оръдие 21-Кполуавтоматично оръдие калибър 45 mm, на въоръжение във Военноморския флот на СССР през 1930-те – 1950-те години.

История на проектирането[редактиране | редактиране на кода]

След провала в разработката и предсерийното производства от завод № 8 на автоматичните оръдия 2-К (20 mm) и 4-К (37 mm), корабите и подводниците на Военноморския Флот на СССР е решено да се въоръжат с полуавтоматичното 45 mm универсално оръдие 21-К. По своите балистически характеристики то в пъти превъзхожда руското 47 mm оръдие „Хочкис“ образец 1888 г. (производство на Обуховския завод).

Оръдието 21-К е проектирано в КБ на завод № 8 през 1932 г. (с помощта на инженерите от „Спецбюро ЕКУ ОГПУ“ от селището Подлипки[Бел. 1]). Заводските изпитания на полуавтоматичното оръдие са проведени от 27 юни до 3 юли 1933 г., полигонните изпитания са проведени на НИАП от 21 юли до 1 август същата година. Първите морски изпитания на оръдието 21-К са проведени на подводна лодка от типа „М“ VI серия в Черно море от 21 март до 26 март 1934 г.

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийската система 21-К, съгласно проектната документация, представлява приспособяване на 45 mm противотанково оръдие образец 1932 г. към морски лафет. Тялото на оръдието е изцяло заимствано от оръдието 19-К и се състои от скрепен ствол и кожух. Тъй като до 1935 г. полуавтоматиката при завод № 8 не е освоена, всички оръдия, произведени от него към 1935 г. нямат полуавтоматичния затвор. Затварянето на затвора става при досилката на поредния патрон, а отварянето е ръчно. В артилерийските системи 21-К, произведени след 1935 г., е въведена полуавтоматика инерционен тип.

Ствола на артилерийското оръдие се състои от тръба и кожух, наденат на нея в горещо състояние и съставляващ с казенника на оръдието едно цяло. Оръдията по-къно производство вече имат ствол-моноблок. Лафета на оръдието е обикновена подставка, без щитово прикритие.

Тактико-технически характеристики на артилерийската установка[редактиране | редактиране на кода]

21-К в музея-резерват „Малая земля“, Новоросийск
21-К (в различни варианти) в музея-резерват „Малая земля“, Новоросийск
  • Брой оръдия в АУ – 1
  • Дължина на ствола пълна, mm/калибра – 2072/46,1
  • Дължина на нарезната част – 1650
  • Обем на камерата – 0,5 dm³
  • Брой нареза – 16
  • Дължина на хода на нарезите – 25 клб
  • Дълбочина на нарезите – 0,5 mm
  • Маса на затвора – 10,5 kg
  • Маса на ствола със затвора – 107 – 115 kg
  • Скорост на вертикална наводка – 10 – 20 градуса/секунда
  • Скорост на хоризонталната наводка – 10 – 18 °/s
  • Дължина на отката – 270 – 300 mm
  • Височина на линията на огъня – 1215 mm
  • Радиус на обмитане, по дулния срез/казенна част – 1097/975 mm
  • Тегло на люлеещата се част – 203 – 222 kg
  • Тегло на откатните части на ствола – 123 kg
  • тегло на въртящата се част – 362 kg
  • Обща маса на АУ – 507 kg
  • Разчет – 3 души
  • Далечина на стрелбата балистична с фугасен снаряд Ф73, бронебоен Б-240 и осколочно-трасиращ ОР-73А с тегло 1,41 kg – 9200 m
  • Далечина на стрелбата балистична с фугасен снаряд О-240, с тегло 2,14 kg – 5000 m

История на производството и експлоатацията[редактиране | редактиране на кода]

Серийното производство на 45 mm оръдия 21-К започва в завод № 8 през 1934 г. Поради липсата на други зенитни оръдия, оръдията 21-К се поставят на всички класове кораби в съветския флот – от стражеви катери и подводници до крайцери и линейни кораби. През 1934 г. са произведени 213 оръдия (в т.ч. 137 за корабите на ВМФ и 76 за съдовете на НКВД). През следващата, 1935 г. завода произвежда 357 оръдия.

Към началото на 1941 г. във ВМФ на СССР има 1617 оръдия 21-К (от тях 322 – в Балтийския, 290 – в Тихоокеанския, 284 – в Черноморския, 194 – в Северния флот, 83 оръдия – в Каспийската, 25 – в Амурската и 14 – на Пинската флотилии). Към 22 юни 1941 г. във флота има 2156 оръдия от този тип. Независимо от това, че оръдието съвършено не отговаря на изискванията на зенитната отбрана, поради прекратяването на работите по по-съвършено оръдие, работещо на автоматичен принцип, производството на оръдията 21-К се води и през годините на Великата Отечествена война, а също и след нейния край. Така например през 1942 г. са произведени 388 оръдия 21-К, през 1943 г. – 345, 1944 г. (вече от модификацията 21-КМ) – 486, в 1945 г. – 373, 1946 г. – 140 и през 1947 г. – 50. През 1947 г. производството на оръдията е прекратено.

Модернизация[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 г. в производство е пусната модификацията на оръдието 21-КМ. Работите по модернизация на оръдията 21-К са започнати в ОКБ-172 през 1942 г. под индекса ВМ-42. Главната серия от 25 ствола минава успешни изпитания през септември 1943 г., с края на които оръдието 21-КМ влиза в масово производство.

Модернизацията на оръдията се изразява в увеличение до 1010 mm на нарезната част на ствола, замяна на инерционната автоматика с копирна, заздравяване на ствола и противооткатните устройства, поставяне на щит (щитово прикритие).

Оръдията 21-КМ и понастоящем (2000-те години) се използват на корабите от руския ВМФ в качеството на салютни оръдия.

Оценка на оръдието[редактиране | редактиране на кода]

Сериозен недостатък на оръдията (в т.ч. и неговата модификация 21-КМ) е ниската скорострелност (25 изстрела в минута) и липсата в снарядите на дистанционен взривател, така че целта може да бъде поразена само с пряко попадение, което при нарасналите скорости на самолетите през 1930-те години става трудно достижимо. Следствие от изброените недостатъци на оръдията е неговата крайно ниска зенитна ефективност[Бел. 2]. По тази причина още в хода на Великата Отечествена война с постъпването във войската на 37 mm автомати 70-К собствено производство, а също и оръдията „Ерликон“ (20 mm) и „Бофорс“ (40 mm) – по ленд-лийза, – започва повсеместната замяна на корабите на оръдията 21-К.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Коментари
  1. В 1930 – 1950 години в СССР съществува системата на конструкторски бюра затворнически тип, т. нар. „шарашки“. В шарашките работят затворници, инженери и учени, осъдени, като правило, по изфабрикувани обвинения.
  2. По време на войната немската авиация нанася тежки загуби на ВМФ на СССР

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б.. Советская корабельная артиллерия. ISBN 5-85817-009-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „45-мм полуавтоматическая универсальная пушка 21-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.