460 mm оръдие Тип 94

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
460 mm оръдие Тип 94
九四式艦炮
Yamato's main battery guns 18.1”L45 Type 94.jpg
460-мм оръдия Тип 94 на линкораЯмато
История на производството
РазработеноС. Хада
Страна на производство Япония
ПроизводителАрсенал на флота в Куре
Година на производство1939 г.
Произведени27
История на службата
Години на експлоатация1941 – 1945 г.
На въоръжение в Япония
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието40-SK Mod. 94
Калибър, mm460
Дължина на ствола, mm/калибра20 700/45
Дължина на канала на ствола, mm20 480
Обем на камерата, dm³480
Маса на оръдието със затвора, kg165 000
Маса на снаряда, kgЗенитен, Тип 3 – 1330 Бронебоен, Тип 91 – 1460
Начална скорост на снаряда, m/s780 – 805
Принцип на зарежданеРазделно зареждане, картузно
Скорострелност, изстрела/минута1,5 – 2
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg2774
Маса на въртящата се част, t2510
Разстояние между осите на оръдията, mm3050
Дължина на отката, mm1430
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-5°/+45°
Ъгъл на завъртане, °+150°/-150°
Максимална скорост на ВН, °/s10
Максимална скорост на ХН, °/s2
Максимална далечина на стрелбата, m42 030
Досегаемост по височина, m11 000
Брониранечело на кулите – 650 мм;
страни – 250 мм;
покрив – 270 мм
Боекомплект на ствол, изстрела100 – 120
460 mm оръдие Тип 94 в Общомедия

460 mm оръдие Тип 94 e корабно оръдие с калибър 460 mm разработено и произвеждано в Япония. На въоръжение е в Императорския флот на Япония през Втората световна война. Състои на въоръжение на линкорите от типа „Ямато“ – „Ямато“ и „Мусаши“, също се предполага да бъде поставено на линкора „Шинано“, който впоследствие е достроен като самолетоносач. За да се запази секретността около това оръдие то официално се нарича „40 см/45 Тип 94 морско оръдие“. То става най-голямото и най-мощно корабно оръдие, използвано във Втората световна война.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Към разработването на корабни оръдия свръхголям калибър японският флот пристъпва през 1920-те години, в рамките на проекта за линкор „№13“.[1] Специално за него е конструирано оръдие с калибър 480 мм, произведено в два екземпляра. Един от тях се разрушава при изстрел по време на изпитание, а вторият се съхранява до края на Втората световна война и попада в ръцете на американците. Оръдието има дължина на ствола 45 калибра и може да стреля със снаряди с маса 1750 кг. Обаче когато през 1934 г. е повдигнат въпросът за въоръжението на перспективните линкори, 480-мм оръдия са счетени за прекомерно тежки и грамадни.[2] Въпреки това, японският флот иска да има оръдия по-мощни, отколкото 410-мм оръдия на линкорите от типа „Нагато“, стремейки се към постигането на огнево превъзходство над американските линкори, които се предполага да бъдат въоръжени с 406-мм оръдия.[3]

Работите над оръдието се води в периода 1934 – 1939 година под ръководството на инженера С. Хада.[4] Японският флот предприема безпрецедентни мерки за съхраняване на секретността и за истинския калибър на артилерията на линкорите от типа „Ямато“ американците узнават едва след края на войната.[3] Дотогава те предполагат, че най-новите японски линкори са въоръжени с 406-мм оръдия.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

При създаването на оръдията Тип 94 са използвани както напредничави, така и вече стари артилерийски технологии. Стволът се състои от четири скрепни тръби-цилиндри, като вътрешните са направени по метода на центробежното отливане. Заедно с това, външните слоеве представляват конструкция, подражаваща на британските оръдия от времената на Първата световна война, и представляват стоманени тръби, на които е навита стоманена жица. Този метод се счита за стар в края на 1930-те години, но като цяло конструкцията на стволовете се оказва достатъчно здрава. Стволът има 72 равномерни нареза, с дълбочина 4,6 мм.[5]

Скорострелността на оръдията се колебае от 1,5 до 2 изстрела в минута. Това е свързано със зареждането на оръдията се осъществява при фиксиран ъгъл от +3° и е необходимо време за връщането на оръдията в позиция за зареждане. Насочването на оръдията се осъществява с помощта на хидравлични механизми.[2] Готовите за бой боеприпаси са разположени вътре в основата на кулите и се доставят към оръдията чрез три елеватора. В конструкцията са предвидени само ограничен брой мерки за безопасност, но добре обученият персонал се справя със своите задачи практически без забележки.[5] Като цяло, като артилерийска система, оръдието Тип 94 се показва като много надеждно и не страда от характерните за новата техника „детски болести“.[5]

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

В периода преди Втората световна война специалистите на японския флот упорито търсят нови, често необикновени способи да постигнат качествено преимущество на своите въоръжения пред лицето на численото превъзходство на потенциалните си противници. Към такива мерки се отнасят и боеприпасите за оръдията Тип 94. Особено това се отнася към бронебойния снаряд Тип 91. Именно на него японските моряци възлагат големи надежди в предполагаемото генерално сражение с линейните сили на американския флот.

Бронебойният снаряд Тип 91[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за разработване на бронебоен снаряд с принципно нова конструкция се появява у японските специалисти след проведените през 1923 г. опити по обстрел на недостроения линкор „Тоса“. В хода на стрелбите с най-новите 410-мм снаряди един от тях пада във водата примерно на двадесет метра от борда „Тоса“ и преминавайки под водата уцелва незащитения борд на 3,5 метра под водолинията, пробива го и се взривява в снаряден погреб. Тъй като погребът е празен, линкорът не загива, но поема около 3000 тона вода. Обаче в бойни условия подобно попадение би станало гибелно за кораба.[6] Считайки подобни попадения за достатъчно вероятни, японските артилеристи пристъпват към разработката на специални снаряди, които са способни да поразяват корабите на противника при недолет. Един от тези образци става Тип 91.[7]

Конструктивна схема на бронебойния снаряд Тип 91.

Масата на снаряда Тип 91 съставлява 1460 кг и той се оказва най-тежкия снаряд, реално използван в морските битки през Втората световна война. Съдържанието на взривно вещество – тринитроанизол – съставлява 1,5 % от теглото на снаряда – около 22 кг.[8] Следва да се отбележи, че това далеч не е пределът на възможната маса за боеприпас с калибър 460 мм. Американските специалисти отбелязват, че ако този снаряд бе проектиран според приетия от тях образец, неговото тегло би съставлявало около 1780 кг.[5] Може също да се отбележи, че 457-мм снаряд за проектираните след Втората световна война в СССР линкори, би трябвало да тежи 1720 кг.[9] Но основната особеност на Типа 91 не е неговото тегло.

Снаряд Тип 91 мод 3.

Снарядът е специално проектиран като гмуркащ се и трябва да запазва траекторията на движението си под водата. За тази цел той получава особена конструкция. Бронебойният наконечник на снаряда се състои от две части. Външната е с обичайната за бронебойните снаряди форма и е закрепена към вътрешната с тънки пръчици, които се чупят при навлизане във водата, след което външният накрайник пада, откривайки вътрешния. Последният е със специална плоска форма, което позволява на снаряда да измине под водата до 50 метра, преди той да започне да потъва. Цялата тази двойна конструкция е покрита отгоре с тънко балистично калпаче.[8]

Още една важна особеност на снаряда е много голямото забавяне на взривателя – 0,4 секунди. Предполага се, че това ще позволи на снаряда успешно да пробие борда и да се взриви даже след 50-метров път във водата. Обаче при попадение не във водата, а направо в кораба, снарядът се взривява едва след като успее да измине 120 – 150 метра, вече пробивайки слабозащитената цел напълно и отдалечавайки се на безопасно разстояние от нея. Като цяло, снарядът Тип 91 е много добър за стрелба с недолети, добре пробива дебела броня за сметка на огромната си маса и добри балистични характеристики, но е много неефективен против слабобронираните и небронираните части на кораба.[8]

Осколъчно-запалителният снаряд Тип 91 мод. 3[редактиране | редактиране на кода]

Действието на осколъчно-запалителния снаряд Тип 91 мод. 3.

С доста необикновена конструкция се отличава и другият 460-мм снаряд, известен като „обикновен“ (на английски: common) тип 91 мод. 3. Фактически той представлява зенитен шрапнелен снаряд с маса 1360 кг. Той представлява кух тънкостенен цилиндър, запълнен с осем слоя цилиндрични поразяващи елемента. Осколочните елементи представляват стоманени шишове, а запалителните – кухи тръбички със запалителна смес. Общо в снаряда се съдържат 900 запалителни и 600 осколъчни елемента. Челният дистанционен взривател има време на настойване от 0 до 55 секунди. При сработването на взривателя се активира заряд, намиращ се в задната част на снаряда, взривът на който разхвърля поразяващите елементи на значително разстояние. Запалителните елементи се запалват примерно след 0,5 секунди и дават език от пламък до 5 метра, с температура около 3000°. Разривът на снаряда тип 91 мод. 3 е много зрелищен, но реалното му поразяващо действие е скромно.[10] Японският флот има цяла поредица снаряди такъв тип от различни калибри, но американските пилоти, срещу които тези снаряди се използват, ги характеризират като „ефектни, но неефективни“.[11]

Система за управление на огъня[редактиране | редактиране на кода]

Огънят на главния калибър се управлява от най-сложната и, възможно, най-съвършената система от доелектронната ера „тип 98“. Тя включва в себе си следните компоненти:

  1. пет далекомера, от тях четири с рекордна база – 15 метра. Качеството на японската оптика съответства на световните стандарти;
  2. два директора, даващи данните за ъглите на вертикално и хоризонтално насочване;
  3. прибор за следене на целта;
  4. устройство за произвеждане на стрелбата;
  5. електромеханичен изчислител, явяващ се „черешката“ на системата. Влизащите в неговия състав три блока не само позволяват да се изчисляват данни за курс на целта и ъглите на насочване на собствените оръдия, но и позволяват да се въвеждат всевъзможни поправки, включая даже географската ширина и зависимост от деня на календара.

Като цяло системата е доста ефективна и в условията на добра видимост с нищо не отстъпва на аналогичните американски, основани на използването на радари. Обаче при лоша видимост, и още повече през нощта японците се оказват в крайно неизгодно положение, особено към края на войната. След войната американските специалисти внимателно изучават тази система.

Според техните заключения, изучените прибори са далеч от съвършенството, неоправдано сложни са, имат многобройни недостатъци, но… обладават високи потенциални възможности. Започвайки „с опело“, артилерийските специалисти завършват с „да живее!“, препоръчвайки тяхното приемане на въоръжение „поради очевидната изгода“.[12]

Сравнителна характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни характеристики на артилерията на главния калибър за линкори постройка 1930 – 1940 г.[13]
Кораб „Кинг Джордж V“ „Вангард“ „Шарнхорст“ „Бисмарк“ „Литорио“ „Норт Каролина“ „Айова“ „Дюнкерк“ „Ришельо“ „Ямато“
Държава Flag of the United Kingdom.svg Flag of the United Kingdom.svg Германска империя (1933 – 1945) Германска империя (1933 – 1945) Италия Flag of the United States.svg Flag of the United States.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Japan.svg
Тип оръдие Mk VII Mk I/N 28 cm SKC/34 38 cm SKC/34 Ansaldo 1934 Mk6 Mk7 M1931 M1935 Type 94
Калибър, мм 356 381 283 380 381 406 406 330 380 460
Маса на оръдието, кг 80 256 101 605 53 250 111 000 111 664 100 363 121 519 70 535 94 130 165 000
Маса на бронебойния снаряд, кг 721 879 330 800 885 1225 1225 560 890 1460
Маса на ВВ в снаряда, кг ? 22 7,84 18,8 ? 18,36 18,36 ? 21,9 33,85
Начална скорост на снаряда, м/с 757 749 890 820 850 (870) 701 762 870 830 780
Максимална далечина на стрелбата, м 35 260 30 500 42 747 36 520 42 263 33 741 38 720 41 700 41 500 42 030

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Skulski J.. The battleship Jamato. Anatomy of the ship. London, Conway Maritime Press, 1988. ISBN 0-85177-490-3. с. 17.
  2. а б Campbell J.. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 179.
  3. а б Кофман 2006, с. 47.
  4. Skulski J.. The battleship Jamato. Anatomy of the ship. с. 18.
  5. а б в г Кофман 2006, с. 48.
  6. Кофман 2006, с. 39.
  7. Кофман 2006, с. 40.
  8. а б в Кофман 2006, с. 54.
  9. Васильев А.М.. Линейные корабли типа „Советский Союз“. СпБ, Галея-Принт, 2006. ISBN 5-8172-0110-0. с. 143.
  10. Кофман 2006, с. 55.
  11. Сулига С.В.. Японские тяжёлые крейсера. Т.2. СпБ, Галея-Принт, 1997. ISBN 5-7559-0020-5. с. 111.
  12. Кофман В. Л.. Японские линкоры Второй мировой войны. „Ямато“ и „Мусаси“. ЭКСМО, 2006, 239 с.. с. 57.
  13. Линкоры Второй мировой 2005, с. 236 – 237.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофман В. Л. Японские линкоры Второй мировой войны. „Ямато“ и „Мусаси“. – М. : Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 128 с. – (Арсенал Коллекция). – ISBN 5-699-15687-9.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Skulski J.. The battleship Jamato. Anatomy of the ship. London, Conway Maritime Press, 1988. ISBN 0-85177-490-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „460-мм орудие Тип 94“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​