5,25" QF Mark I
| 133 mm универсално оръдие QF Mark I 5.25" QF Mark I | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | 1935 г. |
| Страна на производство |  Великобритания |
| История на службата | |
| Години на експлоатация | 1940 – 1966 г. |
| На въоръжение в |  Великобритания ВМС на Великобритания |
| Войни и конфликти | Втора световна война |
| Характеристики на оръдието | |
| Марка на оръдието | Mk I, Mk II |
| Калибър, mm | 133 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 6998 |
| Дължина на канала на ствола, mm | 6668/50 |
| Тип затвор | Клинов затвор |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 4362 |
| Маса на снаряда, kg | 36,3 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 814 |
| Принцип на зареждане | Разделно-гилзово зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 7 – 8 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Възвишение (max) | +70° |
| Снижение (min) | -5° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 21 400 |
| Досегаемост по височина, m | 15 000 |
| 133 mm универсално оръдие QF Mark I в Общомедия | |
5,25" QF Mark I е 133-mm британско универсално оръдие, използвано в Кралския флот на Великобритания по време на Втората световна война. На въоръжение при линейните кораби тип „Кинг Джордж V“, линкора „Вангард“, ПВО крайцерите тип „Дидо“ и подобрен „Дидо“, планирано е да се поставя и на линкорите от типа „Лайън“. Разрабатено е като оръдие, способно с еднаква ефективност да поразява надводни цели тип „разрушител“ и да се бори с авиация. Като зенитно оръдие се оказва слабоефективно.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Оръдието има самоскрепена конструкция със свободен лайнер и полуавтоматичен клинов затвор. Живучестта на ствола първоначално е 750 изстрела с пълен заряд, с внедряването на новите сортове барути тя е доведена до 2000 изстрела. Зареждането е разделно-гилзово, което в съчетание с големия брой ръчни операции предопределя сравнително ниската за универсално оръдие скорострелност. Използва снаряди от два типа: полубронебойни с дънен взривател и фугасни, с челен механичен взривател, към края на войната за 133-mm оръдия до половината от фугасните снаряди имат радиолокационен взривател.[1] Освен това има и с осветителни снаряди.
Оценка на оръдието[редактиране | редактиране на кода]
Ефективността на артилерията по леки надводни кораби се оценява като напълно достатъчна. Далечината на стрелба стига за бой с всеки вид лек кораб.[2]
Пригодността на оръдието против въздушни цели се оказва съмнителна. Голямата досегаемост по височина (15 km) при ъгъл на възвишение 70° като че ли позволява воденето на ефективен огън по високолетящи цели. Но британският флот до края на Втората световна война така и не получава радиолокационен взривател. Използва се само механичен, със забявящ механизъм, но позицията на боеприпасите винаги изостава на един залп.[2] Още по-неефективни 133-mm оръдия се оказват против нисколетящ цели, от типа на торпедоносците. Фактически оръдията могат да произведат само два-три изстрела до пускането на противниковите торпеда, без прецизно настройване на забавителите на взривателите на снарядите.[2] Този факт потвърждава боят на „Принс оф Уелс“ срещу японската авиация. Положение се влошава и от ниските скорости на насочване на тежките кули – 10 – 11° в секунда. Появата в хода на войната на високоскоростни самолети, независимо от предназначението им, прави 133-mm установки практически безполезни – те просто не успяват да съпровождат своите цели, особено на близки дистанции.[3]
„Вангард“ получава новите, по-съвършени установки Mark 1*[4]. Те имат по-висока скорост на насочване – по 20 °/с във вертикалната и хоризонталната плоскости[5][6]. Бойното отделение е препланирано. Установките също така получават дистанционната трансмисия RP10* за вертикално и хоризонтално насочване.[4] Увеличава се и скорострелността.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Campbell 2002, с. 44.
- ↑ а б в Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М, 1997. с. 20.
- ↑ Кофман В. Л. Линейные корабли типов „Лайон“ и „Вэнгард“. М, 1997. с. 62.
- ↑ а б Roberts British Battleships of WW2 326, с. 2.
- ↑ Campbell 2002, с. 46.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0853681414
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I ((en))
- Our Navy in Action; newsreel video of 5.25-inch guns engaging Axis aircraft and Italian battleships ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 5,25" QF Mark I
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 5,25" QF Mark I в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |