59 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 59 пр.н.е.)
<< 1 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

59 (петдесет и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

  • Консули на Римската република са Гай Юлий Цезар и Марк Калпурний Бибул.
  • Бибул безуспешно опитва да саботира законодателните инициативи на Цезар, които включват раздаване на обществена земя. След приемането на тази мярка той прави опит да отлага важните обществени дела като се оттегля в дома си и ежедневно съобща за неблагоприятни религиозни поличби или се опитва да обяви всички останали дни, в които се събират комициите за обществени празници. Цезар го пренебрегва и свиква комициите, които приемат неговите законови предложения.[1]
  • Бибул успява да отложи консулските избори за октомври.
  • По нареждане на Цезар ежедневно започва да се публикува първият „вестник"“ Acta diurna, който представлява дневен бюлетин с новини от различни обществени сфери.
  • Утвърждава се Първият триумвират като неофициално политическо съглашение между Цезар, Помпей Велики и Марк Крас.
  • Помпей се жени за Юлия, дъщеря на Цезар, за да скрепи съюза между двамата.
  • По предложение на народния трибун Публий Вациний е приет закон даващ управлението на Цизалпийска Галия и Илирия на Цезар след края на мандата му като консул.[2]
  • Октомври – тъстът на Цезар Луций Калпурний Пизон Цезонин и протежето на Помпей Авъл Габиний са избрани за консули за следващата година. Политическите опоненти на настоящите консули Луций Домиций Ахенобарб и Гай Мемий са избрани за претори. Публий Клодий Пулхер е избран за народен трибун с помощта на Цезар и Помпей.[3]
  • Декември – Клодий встъпва в длъжност заедно с останалите трибуни и предлага законодателна програма целяща да му спечели общественото одобрение. Сред предложените от него популярни мерки са безплатно раздаване на зърно, възстановяване на забранените колегии (гилдии на работници и т.н.), което го улеснява при събирането на неговите банди, забрана на консулите да отлагат заседания на комициите под предлог на неблагоприятни поличби, ограничаване на възможностите на цензорите да премахват сенатори. Цицерон попада под заплахите му за наказателно преследване заради екзекуциите от 63 г. пр.н.е..[3]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 245
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146-43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 374
  3. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 246