61-ва Стрямска механизирана бригада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
61-ва Стрямска механизирана бригада
61Emblema
Информация
Активна 1903 – ...
Държава Флаг на България България
Клон Сухопътни войски
Тип механизирана бригада
Гарнизон/щаб Карлово
Мото Дълг, Лоялност, Всеотдайност
Марш „Стойкова могила”
Емблема на 61 механизирана бригада

61-ва Стрямска механизирана бригада[1] е наследник на бойните традиции на 28-ми Стремски полк, 21-ви Средногорски полк и 11-та танкова бригада. Началото е поставено през 1903 година, когато Народното събрание приема нов закон за устройството на Въоръжените сили (за сведение първият закон за въоръжените сили в българското княжество е приет през 1891 г. от НС). На базата на него е издаден Указ № 84 от 29.12.1903 г., подписан от княз Фердинанд, чрез който създаденият в Хасково Четвърти резервен полк – се преименува в Двадесет и осми пехотен стремски полк.

На 18 май 1904 година той се дислоцира в Карлово, има състав около 3500 щата [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Годините, предшестващи Балканската война, преминават в организационното израстване и укрепване на полка. Балканската война е исторически изпит за патриотизма на българите.
Мобилизацията в България е обявена на 17 септември 1912 година, а бойното кръщение на 28-ми Стремски пехотен полк става на 5 – 6 октомври в срещни боеве с авангарда на Кърджалийския турски корпус на Явер паша. За три дни жестоки и кръвопролитни боеве Стремци достигат до Кърджали и съвместно с 45-ти пехотен полк освобождават града. По-късно полкът взема участие при отблъскването на отчаяния щурм на обкръжения Одрински гарнизон при село Куинлъ. Стремци се сражават и на Галиполския полуостров, полагайки много сили и героизъм за освобождаването на град Родосто. Падането на непревземаемата Одринска крепост слага точката на Балканската война.

Бойният път на Стремци по време на Междусъюзническата война през 1913 година преминава през сражението при Криволак, Рупелското дефиле, боя при Бояз тепе, Занога. Навеки в славната летопис на полка остават боевете при Удова, Градец, Орло баир. Те са записани в аналите на военната история под името „Сражението при Криволак“. В него е разгромена елитната сръбска Тимошка дивизия. За тази си победа 28-ми Стремски пехотен полк получава прозвището „железният полк“.

В годините на Първата световна война участието на полка е белязано с бойните му действия на 3 – 4 ноември при село Орманли срещу англо-френските сили. След тази героична победа полкът прекарва зимата в село Хасанли и през месец февруари 1916 година заема позиция по скалистите височини северно от Дойранското езеро. Падането на връх Каймакчалан и преминаването на противника през река Черна през есента на същата година кара Втора пехотна Тракийска дивизия да заеме позиция край големия завой на река Черна. В историята на полка паметни остават дните от 13 октомври до 28 ноември 1916 година, когато с кръвта на много герои е написана епопеята при Завоя на Черна.

Бойният път на Стремци минава през отбраната на Маргара и горнилото на Добро поле, отбраната на връх Орел и височината Змеица. Кулминацията на бойните действия настъпва на 16 септември. Отбраната е пробита и Втора Тракийска дивизия трябва да се оттегли с бой от заеманата полоса. На 28-ми пехотен Стремски полк се пада честта да задържи противника и да прикрива организираното изтегляне на дивизията.

През 1920 година 28-ми пехотен Стремски полк е разформирован. Личният състав е придаден на 27-ми чепенски полк като дружина. В района на поделението остава да действа ликвидационен щаб.

С указ на цар Борис III от месец юни 1939 година 28-ма Стремска дружина се изважда от състава на 27-ми Чепенски полк и се включва в новосформирания 23-ти Шипченски полк. Тя взема активно участие във Втората фаза на Отечествената война 1944 – 1945 г.

По-важни исторически събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Със заповед № 00400/02.10.1992 г. на Министъра на отбраната на Република България е формирано управление на 61-ва механизирана бригада и 1-ви механизиран батальон, дислоцирани в Карлово с военно пощенски номер 34750 и подчинени на КСВ.
  • На 17.12.1993 г. започва попълването на бригадата с въоръжение и техника.
  • С министерска заповед № 82/06.12.1995 г. е формиран СУЦ /Специализиран учебен център/ за подготовка на войски за участие в умиротворителни операции и учения по инициативата „Партньорство за мир“.
  • На празника на Сухопътни войски с МЗ № ОХ-857/19.11.1998 г. на 61-ва механизирана бригада е присвоено наименованието Стрямска, като наследник на бойните традиции на Двадесет и осми пехотен стремски полк, Двадесет и първи пехотен средногорски полк и 11-та танкова бригада.
  • С МЗ № ОХ-296/27.04.1999 г. на командира на бригадата полковник Йордан Тодоров Йорданов е връчено първото бойно знаме от Началника на ГЩ генерал Михо Михов.
  • През 2000 г. се получават машини МТ-ЛБ-У, предназначени за Полевата интегрирана комуникационна информационна система (ПИКИС). През същата година в завод „АРМЕТЕКС“ в гр. Пловдив започва монтирането на радиостанции „ХАРИС“, сървъри и компютри „ЛАРИМАРТ“ на 38 бр. МТ-ЛБ-У съгласно договор по проект „ПИКИС“.
  • Със заповед № 352/16.10.2000 г. на командира на бригадата първите жени военнослужещи полагат военна клетва на площад „20-ти юли“ в гр. Карлово.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Бригадата е дислоцирана в три гарнизона: Карлово, Казанлък и Плевен.

Състои се от:

logos units
  • Управление:
командване
щаб
  • Бойни подразделения:
четири механизирани батальона
  • Подразделения за бойна поддръжка:
Батальон за защита на силите
ISTAR батальон
Самоходен артилерийски дивизион
Зенитно ракетен дивизион
  • Осигуряващи подразделения:
батальон за логистично осигуряване
щабен батальон

Задачи[редактиране | редактиране на кода]

в мирно време:

Тренировка
  • Поддържа постоянна бойна и мобилизационна готовност;
  • Провежда подготовка и поддържа готовност за участие в многонационални учения и мисии.

В условия на кризи:

верижна колана
  • Оказва помощ на населението при стихийни бедствия и промишлени аварии;
  • Провежда действия, адекватни на кризата.

При военен конфликт:

  • Демонстрира сила и решителност, адекватни на заплахата;
  • Участва в отбраната на националната територия.

В мироподдържащи операции:

  • Участва в подготовката на контингенти за участие в операции и мисии извън територията на страната в подкрепа на международния мир и сигурност.

Участие в мисии и международни учения[редактиране | редактиране на кода]

61-ва механизирана бригада е подготвила и участвала в мисии с:

Меджународни учения

Учение на Ново село

Бригадата взима участия в основните учения на НАТО. В историята на формированието влизат редица учения по програмата „Партньорство за мир“:

  • „Cooperative effort“ в Република Македония, септември 1998 г.;
  • „Strong Resolve“ – Испания, 1998 г.;
  • „Cooperative partner“ – Румъния, май 1998 г.;
  • „Прометеус 99“ – Гърция, юни 1999 г.;
  • „Cooperative best effort“ – Канада, юни 1999 г.;
  • „Синият Дунав“ – август 1999 г.;
  • „Седем звезди“ – септември 2000 г.
  • „Крайъгълен камък“ – юни-август 2002 г.
    снайпер-Ново Село
  • Участие в командно-щабните учения „United step 2003“ и „United step 2004“ в гр. Сенелагер, Германия с щаб на батальон с 40 военнослужещи;
  • Участие в свързочно учение „Combined endeavor 2004“ и „Combined endeavor 2005“ – Ново Село;
  • „Евразийска звезда 2007“ в Република Турция.
  • „Black Sea Rotational Force 2013 (BSRF-13)“ – юли 2013
  • „Black Sea Rotational Force 2014 (BSRF-14)“ – август 2014

Формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията при бедствия[редактиране | редактиране на кода]

61-ва Стрямска механизирана бригада разполага с формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията при бедствия на територията на страната. За целта се поддържат в готовност различни екипи според предназначението:

Модерна ера[редактиране | редактиране на кода]

На учредително събрание, проведено на 15.01.2009 г., в град Карлово се създаде ВСК „СТРЯМЦИ-61“[3], който за кратко време постигна следните резултати:

  • Първо място на държавното военно първенство по футбол за мъже – Сливен.
  • Първо място на Общоармейското първенство по волейбол за мъже – Варна.
  • Първо място в турнира по стрелба с АК-47 за купата на Началника на Щаба по подготовката на СВ за мъже – София.
  • Първо място на лекоатлетическа щафета „Рекорд“ –Пловдив.
  • Първо място в шампионата по футбол за купата на министъра на отбраната – София.
  • Второ място в държавно военно първенство по лека атлетика за мъже и жени – Сливен.
  • Второ място в турнир по тенис на маса по случай годишнината на военноморска база – Варна.
  • Трето място на общоармейско първенство по военен трибой – Шумен.

През 2009 г. Министърът на отбраната открива нов медицински пункт, модерна спортна зала в района на бригадата и детска градина за децата на военнослужещите. След посещение на 10 февруари 2011 г. на Дейвид Рот Пейтър, представител на езиковия институт на Въоръжените сили на САЩ в бригадата се провежда курс по английски език[4] от инструктори, завършили курс за инструктори DLI в Lackland Air Force Base, Тексас.
Изграждане на православен храм „Св. Мина“[5].

Социални дейности[редактиране | редактиране на кода]

  • коледен благотворителен базар „армия на чудесата"[6]
  • коледни подаръци[7]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  1. Полковник Иван Петров Кръстев от 2 октомври 1992 г. до 2 септември 1996 г.
  2. Полковник Атанас Самандов от 3 септември 1996 г. до 8 октомври 1998 г.
  3. Бригаден генерал Йордан Йорданов от 16 ноември 1998 г. до 13 юни 2002 г.
  4. Бригаден генерал Галимир Пехливанов[8] от 14 юни 2002 г. до 26 май 2003 г.
  5. Бригаден генерал Тодор Вангелов от 15 октомври 2003 г. до 28 февруари 2008 г.
  6. Бригаден генерал Кольо Милев[9] от 1 юни 2008 г. до 15 юни 2010 г.
  7. Бригаден генерал Красимир Кънев от 15 юни 2010 г. до 31 октомври 2012 г.
  8. Бригаден генерал Димитър Шивиков от 1 ноември 2012 г. до 23 октомври 2015 г.
  9. Бригаден генерал Груди Ангелов от 26 ноември 2015 г. до 25 ноември 2016
  10. Бригаден генерал Пламен Йорданов от 25 ноември 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Със Стремци в мир и в бой“, Петър Ненков