Направо към съдържанието

6G

от Уикипедия, свободната енциклопедия

6G е стандарт за мобилни комуникации от шесто поколение, който се разработва за безжични комуникационни технологии, поддържащи клетъчни мрежи за данни. Името произхожда от съкращението на думите „шесто поколение“ на няколко езика: английски – sixth generation, френски – sixième génération, немски – sechste Generation, испански – sexta generación и т.н. Той е предназначен за наследник на 5G и ще бъде значително по-бърз, с гарантирана скорост около 95 Gbit/s. Предполага се да се внедри около 2028 – 2030 година. В редица случаи се обозначава като NET-2030 или 6G/NET-2030.[1][2]

Този стандарт се разработва от множество компании („Нокия“, „Самсунг“, „Сяоми“, „Ериксон“, „Апъл“, Huawei, LG, Vodafone Idea, Bharti Airtel, Anritsu, Jio, Keysight, NTT DoCoMo, Fly), изследователски институти (Институт за технологични иновации, Междууниверситетски център по микроелектроника) и държави (Южна Корея, Китай, Япония, Индия, Сингапур САЩ, страни от Европейския съюз, Русия и Обединени арабски емирства), които са проявили интерес към мрежите 6G.[3][4][5][6][7][8]

Очаква се мрежите 6G да проявяват още повече хетерогенност (да бъдат дори по-разнообразни) от своите предшественици и вероятно ще поддържат приложения извън текущите сценарии за използване на мобилни устройства, като виртуална и обогатена реалност (VR/AR), повсеместни мигновени комуникации, всеобхватна интелигентност и Интернет на нещата (IoT).[9] Очаква се операторите на мобилни мрежи да приемат гъвкави децентрализирани бизнес модели за 6G, с местно лицензиране на спектъра, споделяне на спектър, споделяне на инфраструктура и интелигентно автоматизирано управление, подкрепено от мобилни периферни изчисления, изкуствен интелект, комуникация с къси пакети и технологии за блокчейн.[10][11][12][13][14]

Next G Alliance[15] очертава пътната карта за развитие на 6G в доклад през февруари 2022 г.[16] Тъй като е в ранен етап на развитие, към 2023 г. не съществуват универсално приети стандарти, които да определят компонентите на технологията, но се очаква системите да бъдат внедрени до 2028 г.[17]

Текущи изследвания и приблизителни характеристики на технологията

[редактиране | редактиране на кода]

Една от целите на 6G изследването, което започва през 2017 г., е да може да се постигне скорост на предаване на данни до 400 Gbit/s.[18] Служители на научни институции по целия свят, включително Fraunhofer Institute for Applied Solid State Physics и Fraunhofer Institute for Telecommunications HHI, проучват възможности за техническа реализация.[19]

През 2018 г. Китай обявява началото на разработването на стандарта за мобилни комуникации 6G. Към средата на 2018 г. точните изисквания за 6G технологията не са дефинирани.[20] За да ги формулира, е организирана фокус-групата FG NET-2030 от Международния съюз по далекосъобщения. FG-NET-2030 през май 2019 г. разработва и приема документа „Мрежа 2030 – план за технологии, приложения и пазарни двигатели към 2030 г. и след това“[21]. Към края на 2019 г. приключва разработването на документа, който може да бъде постигнат: „Нови услуги и възможности за мрежа 2030: описание, технически пропуски и анализ на целта за ефективност“. От руските оператори в работата на групата FG-NET-2030 участва ПАО „Ростелеком“.

В Китай работна група за научноизследователска и развойна дейност по 6G е създадена от Министерството на науката и технологиите в началото на ноември 2019 г.[22] Освен представители на правителството, тази работна група включва и служители от водещи технологични компании (включително Intel, Huawei, Samsung и Sony).[23] През ноември 2020 г. Китай изстрелва първия тестов сателит, предназначен за тестване на технологии 6G в терахерцовия обхват на субмилиметровите вълни.[24] На 5 януари 2022 г. китайският държавен институт Purple Mountain Laboratories обявява, че е постигнал 6G скорост на пренос на данни от 206,25 Gbit/s в сътрудничество с China Mobile и Fudan University.[25]

В началото на 2020-те години изследвания на технологии, които претендират, че са част от 6G / NET-2030, се извършват от няколко изследователски групи, чиито предложения и визия за технологията се конкурират помежду си. Техните усилия в началото на разработката са насочени към използването на технологии, които не могат да бъдат внедрени в 5G / IMT-2020 мрежи, но, вероятно, ще станат достъпни за внедряване в индустрията по време на внедряването на следващото поколение технологии за предаване на данни след 5G / IMT-2020.[26]

Сред изследователите на 6G са междууниверситетският проект ComSenTer (САЩ), изследователска група към Университета в Оулу (Финландия), който обявява стартирането на първия в света[27] експериментален сегмент от инфраструктурата 6G 6Genesis, Югоизточен университет (Southeast University) в китайската провинция Цзянсу.

В европейския проект Hexa-X 22 компании, ръководени от Nokia, работят върху изследвания и разработки за 6G от януари 2021 г.[28][29]

Предполага се, че комуникационните мрежи 6G ще използват терахерцовите и субтерахерцовите честотни диапазони[30] и ще осигурят значително по-ниско ниво на забавяне при предаване на данни в сравнение с мрежите 5G/IMT-2020.[31]

Една от технологиите, които могат да бъдат внедрени в 6-то поколение клетъчни комуникации, е използването на радиофотонни цифрови антенни решетки в базовите станции в комбинация с технологията Massive MIMO.[20][30][32] В същото време се разглеждат варианти за базови станции с антенни системи, които формират около 250 лъча от диаграмата на излъчване в работния сектор.[20]

Сред изискванията за мрежи 6G експертите посочват скорост на предаване на данни от 100 Gbit/s до 1 Tbit/s, докато системите с изкуствен интелект ще бъдат използвани за управление на мрежи.[33]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Samsung запускает пробную версию 6G, коммерциализация запланирована на 2028 год
  2. ↑ Мобильная связь на пути к 6G. 2017.
  3. ↑ Think 5G is exciting? Just wait for 6G (opinion) - CNNOpinion: Think 5G is exciting? Just wait for 6G // www.cnn.com. Посетен на 16 април 2022.
  4. ↑ China starts development of 6G, having just turned on its 5G mobile network
  5. ↑ What is 6G?
  6. ↑ Forget about 5G, China has kicked off its development of 6GForget about 5G, China has kicked off its development of 6G // qz.com. Посетен на 16 април 2022.
  7. ↑ 6G: What It Is & When to Expect It6G: What It Is & When to Expect It // www.lifewire.com. Посетен на 16 април 2022.
  8. ↑ Business and 6G: Future-proofing considerations for the post 5G world | Lee Paton DigitalBusiness and 6G: Future-proofing considerations for the post 5G world // leepaton.com.au. Архивиран от оригинала на 07-10-2020. Посетен на 16 април 2022.
  9. ↑ Dohler, M. и др. Internet of skills, where robotics meets AI, 5G and the Tactile Internet // 2017 European Conference on Networks and Communications (EuCNC). 2017. ISBN 978-1-5386-3873-6. DOI:10.1109/EuCNC.2017.7980645. с. 1 – 5.
  10. ↑ Perspectives, Theodore S. Rappaport for CNN Business. Opinion: Think 5G is exciting? Just wait for 6G
  11. ↑ Kharpal, Arjun. China starts development of 6G, having just turned on its 5G mobile network // 7 November 2019.
  12. ↑ Andy Boxall. What is 6G, how fast will it be, and when is it coming? // DigitalTrends, 21 January 2021. Посетен на 18 февруари 2021.
  13. ↑ Li, Jane. Forget about 5G, China has kicked off its development of 6G
  14. ↑ India to get 6G by 2023 end or 2024, India’s communications minister says while the country still waits for 5G rollout // Архивиран от оригинала на 2021-12-28. Посетен на 2022-03-31. (на английски)
  15. ↑ Next G Alliance е инициатива за напредване на лидерството в безжичните технологии в Северна Америка през следващото десетилетие чрез усилия, ръководени от частния сектор.
  16. ↑ National 6G Roadmap
  17. ↑ Korea plans to launch 6G network service in 2028 // 20-02-2023., на английски език
  18. ↑ KEY DRIVERS AND RESEARCH CHALLENGES FOR 6G UBIQUITOUS WIRELESS INTELLIGENCE, oulu.fi, 07.11.2019.
  19. ↑ Warum Terranova für Terahertz-Funknetze forscht, 22.08.2018, на немски език.
  20. ↑ а б в It’s Never Too Early to Think About 6G // IEEE Spectrum: Technology, Engineering, and Science News, 22 May 2018. Посетен на 01-12-2018. (на английски), Никогда не рано задуматься о 6G. Перевод исходной статьи на русский, 16 июля 2018.
  21. ↑ ITU-T FG-NET-2030. "Network 2030 – A Blueprint of Technology, Applications and Market Drivers Towards the Year 2030 and Beyond" // ITU, MAY 2019.
  22. ↑ 我国正式启动第六代移动通信技术研发工作 (Моята страна официално стартира изследване и развитие на шесто поколение мобилни комуникационни технологии), Chinesisch, 25-11-2019, на английски език.
  23. ↑ 5G schon wieder out: Dieses Land arbeitet ab sofort offiziell an 6G!, 2019-11-25, на немски език.
  24. ↑ China sends 'world’s first 6G' test satellite into orbit, на английски език.
  25. ↑ Che Pan – Chinese lab says it made a breakthrough in 6G mobile technology as global standards-setting race heats up, South China Morning Post, 06-01-2022 / 07-01-2022.
  26. ↑ With 5G Still in the Works, 6G Is Already Taking Shape // PCMAG. 19 April 2018. Посетен на 01-12-2018. (на английски)
  27. ↑ Get ready for 6G mobile networks: 1Tbps speeds, microsecond latency and AI optimisation // TechRadar. 18-09-2018. Посетен на 01-12-2018. (на английски).
  28. ↑ 6G-Flaggschiffinitiative: Nokia leitet europäisches Projekt Hexa-X, 01.03.2021.
  29. ↑ Hexa-X Projekt, 01-03-2021.
  30. ↑ а б Nelson, Patrick. Get ready for upcoming 6G wireless, too // Network World. Архивиран от оригинала на 01-12-2018. Посетен на 01-12-2018. (на английски)
  31. ↑ Nelson, Patrick. 6G will achieve terabits-per-second speeds // Network World. Архивиран от оригинала на 01-12-2018. Посетен на 01-12-2018. (на английски)
  32. ↑ Zekeriyya Esat Ankarali, Berker Peköz, And Hüseyin Arslan. Flexible Radio Access Beyond 5G: A Future Projection on Waveform, Numerology, and Frame Design Principles // IEEE Access, Volume 5, 2017. p. 18295 – 18309. Посетен на 01-12-2018. (на английски)
  33. ↑ Syed Junaid Nawaz, Shree K. Sharma, Shurjeel Wyne, Mohammad N. Patwary, Md Asaduzzaman. Quantum Machine Learning for 6G Communication Networks: State-of-the-Art and Vision for the Future // Preprint. Посетен на 27 април 2019. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=6G&oldid=12570508“.