Направо към съдържанието

9К38 Игла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„9К38 Игла“
Обща информация
ПроизходСССРРусия
ВидПЗРК
Цена60 – 80 хил. щ.д. (2003 г.)
Операторивж. оператори
История на производство и служба
ИзобретателСергей Непобедимия
Създаване1971 – 1981 г.
ПроизводителЗиД
Производство1981 – 2014 г.
На въоръжение1981 – понастоящем
КонфликтиВойна в Персийския залив
Югославски войни
Босненска война
Война в Ирак
Втора чеченска война
Война в Либия
Война в Сирия
Война в Донбас
Турско-кюрдски конфликт
Война в Нагорни Карабах
Руска инвазия в Украйна
Варианти9К310 „Игла-1“
„Игла-Д“
„Игла-В“
„Игла-Н“
9К338 „Игла-С“
Габаритни характеристики
Маса17,9 kg (цялата система)
Дължина1574 m
Диаметър72 mm
Технически характеристики
Двигателракетен, на твърдо гориво
Скорост570 m/s (максимална)
Насочванедвоен вълнов обхват
„9К38 Игла“ в Общомедия

9К38 Игла (наименование по спецификацията на НАТО – SA-18 Grouse) е съветски и руски преносим зенитно-ракетен комплекс, разработен в Съветския съюз. Предназначен е за поразяване на нисколетящи въздушни цели при насрещни и догонващи траектории в условията на лъжливи термални сигнали. Комплексът е приет на въоръжение през 1983 година.

„Игла“ е на въоръжение в армията на Русия, страните от ОНД, а също така от 1994 година се изнася в над 30 държави, включително България, Босна и Херцеговина, Виетнам, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна Гора, Полша, Германия, Финландия, Индия, Ирак, Малайзия, Сингапур, Сирия, Южна Корея, Бразилия и Мексико.

Разработката на комплекса започва през 1971 година в КБ Коломна. Главните цели се състояли в това да се създаде ракета с по-добра устойчивост към контрамерки и по-висока боева ефективност отколкото комплексите от предходно поколение тип Стрела. Поради технически затруднения при разработването става ясно, че ще е необходимо повече време от очакваното и през 1978 година програмата се разделя на две части: разработката на пълната версия на Игла ще продължи, а ще се разработи опростена версия (Игла-1), с ИЧ глава основана на по-ранната Стрела-3, за да влезе на въоръжение преди завършването на пълноценната Игла.

Последният вариант, 9К338 Игла-С (по класификацията на НАТО – SA-24 Grinch) е приет на въоръжение от руската армия през 2002 г.[1]

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Карта на операторите на „9К38 Игла“ (бивши оператори в червено)

Източници[редактиране | редактиране на кода]