9-а танкова дивизия (Вермахт)
9-а танкова дивизия | |
символи на дивизията през войната | |
Информация | |
---|---|
Активна | януари 1940 г. – април 1945 г. |
Държава | Германия |
Клон | Вермахт |
Тип | танкова |
Размер | дивизия |
Битки/войни | Битка за Франция Операция Барбароса Битка при Курск Битка за Нормандия Арденска офанзива |
9-а танкова дивизия в Общомедия |
9-а танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
История
[редактиране | редактиране на кода]9-а танкова дивизия е сформирана през януари 1940 г. от 4-та лека дивизия. Участва в боевете в Холандия и битката за Франция, при Дюнкерк и Лион. Между септември и декември 1940 г. е разположена в Полша. През януари 1941 г. участва в кампанията на Балканите. През юли 1941 г. взема участие в нападението на Съветския съюз като част от група армии „Юг“. През октомври същата година дивизията е прехвърлена към група армии „Център“, където остава през 1942 г. В средата на 1943 г. участва в битката при Курск и последвалите защитни операции край река Днепър. В началото на 1944 г. понася тежки загуби по време на боевете в южния сектор на Източния фронт и през март оцелелите от дивизията са изтеглени във Франция. Възстановена е с добавянето на 155-а танкова бригада от резерва. През август 1944 г. участва в боевете в Нормандия. През септември участва в бойните действия в района на Аахен-Гайленкирхен. През декември 1944 г. участва в Арденската офанзива, а през януари в района на Айфел. През април 1945 г. е пленена от американските войски при Рур.[1]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]По време на съществуването си, дивизията е командвана от следните офицери:[2]
- Генерал-майор Алфред фон Хубики – (3 януари 1940 – 14 април 1942 г.)
- Генерал-майор Йоханес Беслер – (15 април 1942 – 26 юли 1942 г.)
- Генерал-майор Хайнрих-Херман фон Хюлсен – (27 юли 1942 – 3 август 1942 г.)
- Генерал-майор Валтер Шелер – (4 август 1942 – 21 юли 1943 г.)
- Оберст Ервин Йоласе – (22 юли 1943 – 18 октомври 1943 г.)
- Оберст д-р Йоханес Шулц – (19 октомври 1943 – 27 ноември 1943 г.)
- Генерал-майор Ервин Йоласе – (28 ноември 1943 – 9 август 1944 г.)
- Оберст Макс Шперлинг – (10 август 1944 – 2 септември 1944 г.)
- Генерал-майор Герхард Мюлер – (3 септември 1944 – 20 септември 1944 г.)
- Генерал-майор Харалд фон Елверфелт – (21 септември 1944 – 6 март 1945 г.)
- Оберст Хелмут Цоленкопф – (10 март 1945 – 26 април 1945 г.)
Носители на награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носители на значка За близък бой, златна (1)
- Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (19)
- Носители на Германски кръст, златен (130)
- Носители на Германски кръст, сребърен (2)
- Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (53)
- Носители на Рицарски кръст (61, включително един непотвърден)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x. с. 16.
- ↑ Lannoy 2001, стр. 153
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|