9 Народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

IX или XXXV ОНС е открито на 17 юни 1986 г. и закрито на 3 април 1990 г.

Избори[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за парламент за ОФ гласуват 6 639 562 избирателя или общо 99,91 % от всички избиратели. Избрани са общо 400 народни представители, от които 316 мъже и 84 жени. От всички депутати 276 човека са от БКП, 99 от БЗНС и 25 са безпартийни.

Парламентарни групи Народни
представители
Процент
Българската комунистическа партия 276 69%
Български земеделски народен съюз 99 24.75%
Безпартийни 25 6.25%
ОБЩО: 400 100%

Място[редактиране | редактиране на кода]

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание[1].

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

  • I редовна 17-18 юни 1986
  • II редовна 30-31 октомври 1986
  • III редовна 24-25 декември 1986
  • IV редовна 29 април 1987
  • V редовна 7-8 юли 1987
  • VI редовна 18 август 1987
  • VII редовна 9-10 декември 1987
  • VIII редовна 28-29 юли 1988
  • IX редовна 15-16 декември 1988
  • X редовна 9-10 май 1989
  • XI редовна 17 ноември 1989
  • XII редовна 14 декември 1989
  • XIII редовна 15 януари 1990
  • XIV редовна 25 януари, 3, 8 февруари 1990
  • XV редовна 5 март 1990
  • XVI редовна 28 март - 3 април 1990

Поради настъпилите сериозни промени в България след 10-ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г. се налагат законодателни промени. Най-напред на 18 декември 1989 г. са отменени някои от членовете в Наказателния Кодекс, касаещи противодържавна агитация и пропаганда и е обявена амнистия[2] След това на 15 януари 1990 Народното събрание гласува отмяната на член първи от Конституцията на Народна република България, постулиращ ръководната роля на БКП.[3]. На 3 април 1990 Народното събрание отново променя Конституцията, като закрива Държавния съвет и вместо него създава поста Председател (президент) на Републиката. На поста председател е избран Петър Младенов. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.

Също в съответствие с постигнатите споразумения на Националната кръгла маса е приет закон за провеждане на избори за Велико народно събрание. След това Народното събрание прекратява пълномощията си предсрочно.

Председател на бюрото на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели на бюрото на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 513, ISBN 954-528-790-X
  2. Закон за изменение на Наказателния кодекс, Закон за амнистия от 18.12.1989 г. Държавен вестник, бр. 99 от 22.12.1989 г.
  3. Калинова, Евгения. Баева, Искра. Българските преходи 1939-2002. Издателство „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-63-7, стр. 455-456

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]