Ad extirpanda

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ad extirpanda“
„За изкореняване“
Герб на папа - автор
вид папска була
език латински
папа Инокентий IV
година на издаване 15 май 1252 г.
място на издаване Перуджа

Ad extirpanda (в превод от латински: За изкореняване) е папска була на римския папа Инокентий IV, издадена в Перуджа, на 15 май 1252 г., с която се разрешава на Светата инквизиция да прилага физически мъчения спрямо заподозрените в ереси.

След убийството на инквизитора Петър Веронски от катарите на 6 април 1252 г., за да се разправи с еретиците, папа Инокентий IV издава булата „Ad extirpanda“.

С булата се рагламентират множество правила насочени към изкореняване на ересите. Предвижда се изгонване на еретиците от градовете, конфискуване на имуществото им, както и разрушаване на домовете им. Създават се извънредни комисии – трибунали, назначени от съответния градски управител или подеста, които имат право и задължение да задържат еретиците, да отнемат имуществото им, и да издават присъди. Тези правораздавателни органи се избират за срок от 6 месеца, и имот право на 1/3 от имуществото на осъдените или на 1/3 от наложените глоби. За причинени от дейността им вреди отговорност носи съответната община. Заловените еретици следва да се задържат в затвор, като в 15 дневен срок от задържането им следва да започне разследване на деянията им, като след постановяване на присъдите, същите следва да се изпълнят в 5 дневен срок. „..Освен това, подеста или управителят е длъжен да принуди всички заловени еретици, намиращи се в негова власт, без да се стига до членовредителство и опасност за жиивота, да признаят открито своите заблуждения, като истински разбойници и убийци... и да издадат други известни им еретици, техните имущества, последователи, укриватели и защитници, така както принуждават разбойниците и крадците на имущество да обвинят своите съучастници и да признаят извършените от тях злодеяния...“ Укривателите, защитниците и помощниците на еретиците, техните деця и внуци, се лишават от право да заемат обществени длъжности. Предвижда се последователите на еретическите заблуждения да се наказват така, както и самите еретици.[1]

Булата официално разрешива на Светата инквизиция да прилага мъчения спрямо обвинените в ереси. Дотогава използването на изтезания се прилага само като крайна мярка, но след издаването на булата мъченията започват да се прилагат редовно, и то не само спрямо обнвинените в ереси, но и спрямо свидетелите. Ограничението при прилагането им е само едно – да се провеждат по такъв начин, че да не доведат до осакатяване на крайници или до смъртта на измъчвания. Физическите изтезания са официално забранени от папа Пий VII едва през 1816 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Leandro Duarte Rust, „Bulas Inquisitoriais: Ad Extirpanda (1252)“ в: Revista Diálogos Mediterrânicos, бр.7, декември 2014 г., с.200-228

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]