Adcrocuta

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Adcrocuta
Фосилизиран скелет на Adcrocuta eximia изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край Хаджидимово.
Фосилизиран скелет на Adcrocuta eximia изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край Хаджидимово.
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Adcrocuta
Научно наименование
Kretzoi, 1938
Adcrocuta в Общомедия
[ редактиране ]

Adcrocuta е изчезнал род хищни бозайници, принадлежащи към семейство Хиени. Видовете от рода са живели в периода на късен миоцен и ранен плиоцен (преди около 9 – 4 млн. години), а неговите изкопаеми останки са открити в находища от Европа, Азия и Африка.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно родът е еволюирал в Азия по време на миоцен, а по-късно се разпространява към в Централна Азия и Европа като прониква дори в Африка. Най-известният вид е Adcrocuta eximia, широко разпространена в късния миоцен в Европа, Азия и Северна Африка. Видът е откриват и в палеонтологични находища в района на Хаджидимово.[1] Други видове са били с по-ограничено разпространение като Adcrocuta australis, откривана само в Южна Африка. Предполага се, че родът е изчезнал в резултат на еволюирането му в по-едри видове класифицирани в родовете Pliocrocuta и Pachycrocuta през плиоцен.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Животните от рода са първите от семейство хиени, които придобиват формата на тялото, което притежават съвременните видове. Причината за това е, че предните крайници са по-дълги от задните. Високи са около 80 – 150 cm и вероятно са тежали около 70 kg. Поради уголемените и здрави предкътници е създадена адаптационна приспособеност да смилат кости. За разлика от днешните родове Crocuta и Hyaena при Adcrocuta краката са съпоставимо по-къси и здрави. Според Solounias и Werdelin (1996) тази анатомична особеност не е позволявала на хиените да бягат бързо и продължително. Вероятно те са били основно мършояди и по-рядко са ловували активно.[2]

Известни видове[редактиране | редактиране на кода]

Поради голямото сходство на откритите скелети на представителите на рода първоначално се е приемало, че са преки предшественици на някои от съвременните видове от семейството. През 1938 г. унгарският палеонтолог Миклош Крецой отделя Adcrocuta в самостоятелен род.

Род Adcrocuta (Kretzoi, 1938)[3]

  • Adcrocuta advena (Kretzoi 1955)
  • Adcrocuta australis (Hendey 1974)
  • Adcrocuta eximia (Roth & Wagner, 1854)
    • Adcrocuta eximia latro (Pilgrim, 1932)
    • Adcrocuta eximia praecursor
    • Adcrocuta eximia variabilis (Zdansky, 1924)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adcrocuta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​