Agathis australis

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Agathis australis
Tane mahuta.JPG
Природозащитен статут
Status iucn2.3 CD bg.svg
Зависим от опазването
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta Голосеменни
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Araucariaceae Араукариеви
род: Agathis
вид: A. australis
Научно наименование
Уикивидове Agathis australis
Lindl., 1829
Разпространение
Agathis-australis-natural-range.png
Agathis australis в Общомедия

Agathis australis, по-известно с маорското си име Каури е голосеменно дърво от семейство араукариеви, род агатус и е разпространено на север от 38-мия паралел в северните райони на Нова Зеландия.

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Това, макар и да не е най-високото дърво на Нова Зеландия, но е дървото с най-голям обем. То достига височина около 50 метра, изпъкващо над основните корони в гората. Дървото има гладка кора дребни, тесни листа.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Младото растение започва да расте с тясна конусовидна форма, но когато достигне определена височина по-ниските му клони опадват, предотвратявайки залавянето на катерливи растения. Когато дървото достигне зряла възраст високите му клони оформят забележителната корона, която го извисява над останалите дървета в гората.

Лющещата се кора на дървото го защитава от паразитни растения и се натрупва на купчини около основата на стъблото, достигащи до 2 метра височина и повече. [1] The kauri has a habit of forming small clumps or patches scattered through mixed forests.[2]

Листата на каури са 3 до 7 сантиметра дълги и до 1 сантиметър широки, жилави и с кожеста структура, без централна жилка; разположени са в срещулежащи двойки или спираловидно по стъблото. Шишарките са кълбовидни, около 5 – 7 сантиметра в диаметър и съзряват за 18 – 20 месеца след опрашването. Те се разпадат при узряване и освобождават семената, които са с крилатки за разпространение с вятъра. На едно дърво се образуват както мъжки, така и женски семенни шишарки. Оплождането става чрез опрашване с полени от друго или от същото дърво.

Структура на корените и взаимодействие с почвата[редактиране | редактиране на кода]

Един от главните аспекти на уникалната екологична ниша на каури е тяхната връзка с почвата под тях. Подобно на подокарпови, те се хранят близо до повърхността в органичния слой с помощта на фини коренови власинки. Този почвен слой е съставен от органичната материя от падащите листа, а също и клоните на загиналите растения, които постоянно са в процес на разграждане. От друга страна широколистните видове като махое извличат хранителните си вещества предимно от по-дълбоките минерални слоеве почвата. Макар, че кореновата му система е твърде плитка, дървото разполага с няколко дълбоки вертикални корена, които фиксират здраво дървото към почвата и му осигуряват оцеляването при буря.

Органичния почвен слой, оставен от каури много по-киселинен от този на повечето дървета и съответно при разлагането му се освобождават повече киселинни молекули. Те на свой ред водени от дъждовната вода в процеса, известен като промиване извличат от глинестите пластове отдолу повече охранителни вещества, например азот и фосфор. Така тези вещества стават достъпни за останалите дървета, тъй като се промиват в ои-дълбоките слоеве. В този процес на образуване на кисели горски почви, наречен подзолизация се променя и техния цвят в тъмносив. Около всяко дърво се образува област, наречена „купа на подзолизация” и този процес на промиване е особено важен за оцеляването на дървото в конкуренцията с другите дървета за жизнено пространство. [3]


Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reed, p.60
  2. Reed, p.74
  3. Verkaik, Eric. Site conditions affect seedling distribution below and outside the crown of kauri trees (Agathis australis). // New Zealand Journal of Ecology 31 (1). 2007. с. 13–21.