Agathis australis

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Agathis australis
Tane mahuta.JPG
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Семенни растения (Spermatophytina)
(без ранг):Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Pinales
семейство:Араукариеви (Araucariaceae)
род:Agathis
вид:A. australis
Научно наименование
Lindl., 1829 г.
Разпространение
Agathis-australis-natural-range.png
Agathis australis в Общомедия
редактиране

Agathis australis, по-известно с маорското си име Каури е голосеменно дърво от семейство араукариеви (Araucariaceae), разпространено на север от 38-ия южен паралел в северните райони на Нова Зеландия.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е дървото с най-голям обем на Нова Зеландия (но не и най-високото). То достига височина около 50 метра. Дървото има гладка кора и клони с дребни и тесни листа.

Младото растение започва да расте с тясна конусовидна форма, но когато достигне определена височина по-ниските му клони опадват, предотвратявайки залавянето на увивни растения по него. Когато дървото достигне зряла възраст високите му клони оформят забележителна корона, която го извисява над останалите дървета в гората.

Лющещата се кора на дървото го защитава от паразитни растения и се натрупва на купчини около основата на стъблото, достигащи до 2 метра на височина, а понякога и повече. [1] Каури има тенденцията да формира участъци с малки групи дървета разпръснати сред смесените гори.[2]

Листата на каури са около 3 – 7 см дълги и до 1 см широки, жилави и с кожеста структура, без централна жилка, разположени в срещулежащи двойки или спираловидно по стъблото. Шишарките са кълбовидни, около 5 – 7 см в диаметър и съзряват за 18 – 20 месеца след опрашването. Те се разпадат при узряване и освобождават семената, които са с крилатки за разпространение с вятъра. На едно дърво се образуват както мъжки, така и женски семенни шишарки. Оплождането става чрез опрашване с полени от друго или от същото дърво.

Структура на корените и взаимодействие с почвата[редактиране | редактиране на кода]

Един от главните аспекти на уникалната екологична ниша на каури е тяхната връзка с почвата под тях. Подобно на подокарпови, те се хранят близо до повърхността в органичния слой с помощта на фини коренови власинки. Този почвен слой е съставен от органичната материя от падащите листа, а също и клоните на загиналите растения, които постоянно са в процес на разграждане. От друга страна широколистните видове като махое извличат хранителните си вещества предимно от по-дълбоките минерални слоеве почвата. Макар че кореновата му система е твърде плитка, дървото разполага с няколко дълбоки вертикални корена, които фиксират здраво дървото към почвата и му осигуряват оцеляването при буря.

Органичния почвен слой, оставен от каури много по-киселинен от този на повечето дървета и съответно при разлагането му се освобождават повече киселинни молекули. Те на свой ред водени от дъждовната вода в процеса, известен като промиване извличат от глинестите пластове отдолу повече охранителни вещества, например азот и фосфор. Така тези вещества стават достъпни за останалите дървета, тъй като се промиват в най-дълбоките слоеве. В този процес на образуване на кисели горски почви, наречен подзолизация се променя и техния цвят в тъмносив. Около всяко дърво се образува област, наречена „купа на подзолизация“ и този процес на промиване е особено важен за оцеляването на дървото в конкуренцията с другите дървета за жизнено пространство. [3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reed, p.60
  2. Reed, p.74
  3. Verkaik, Eric и др. Site conditions affect seedling distribution below and outside the crown of kauri trees (Agathis australis). // New Zealand Journal of Ecology 31 (1). 2007. с. 13 – 21. Посетен на 20 юни 2007.