Android

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Android
Android logo 2.svg
Android 4.4 with stock launcher.png
Android 4.4 KitKat home screen
Информация
Компания / Разработчик Google
Последна стабилна версия 6.0 Marshmallow
Вид ОС Unix подобна
Ядро Модифицирано Linux ядро
Архитектури x86, ARM, MIPS
Лиценз Apache License 2.0
Уебсайт android.com
Android в Общомедия

Android (транскрипция: Андроид) е операционна система на Google Inc. за мобилни устройства. Тя е създадена, поддържана и развивана първоначално от Android Inc., която е купена от Google Inc. през 2005.[1]

Пускането ѝ на пазара на 5 ноември 2007 г. е съпроводено с основаването на Open Handset Alliance - консорциум от хардуерни, софтуерни и телекомуникационни компании за развиването на отворени стандарти при мобилните устройства. Google пуска фронтенд кода под свободен лиценз.

Операционната система Android използва в основата си модифицирана версия на ядрото на Linux.

За развитието на Android се грижат голям брой софтуерни разработчици, които създават така наречените „apps“ (Applictions) – малки приложения, които разширяват функционалността на системата. Приложенията могат да бъдат сваляни от различни сайтове в Интернет или от големи онлайн магазини като Android Market (впоследствие преименуван на Google Play) – магазинът на Google. По данни към януари 2011 г. за Android има над 200 000 приложения.[2] Приложенията се пишат предимно на Java, Python или Ruby.

За последното тримесечие на 2010 г. Android е определена като най-продаваната платформа за смартфони в света.[3] 52,5% от всички продадени за третото тримесечие на 2011 г. смартфони са с Android.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията Android Inc. е основана в Пало Алто, Калифорния, през октомври 2003 г. от Анди Рубин (съосновател на компанията Danger), Рич Майнър, (съосновател на Wildfire Communications, Inc.), Ник Сиърс (бивш вицепрезидент в T-Mobile) и Крис Уайт (начело на дизайна и разработката на интерфейса на WebTV ), за да развиват, по думите на Рубин, „по-умни мобилни устройства, които са по-наясно с местоположението и предпочитанията от притежателя си“.

Първоначалните намерения са да се разработи усъвършенствана операционна система за цифрови фотоапарати. Обаче, когато става ясно, че пазарът за такива устройствата не е достатъчно голям, компанията се пренасочва към производство на операционна система за смартфони, която ще се конкурира с Symbian и Microsoft Windows Mobile. Android Inc. разработва продукта си тайно, разкривайки само, че работи върху софтуер за мобилни телефони. През същата година обаче, парите на Рубин свършват и компанията е пред фалит. Стив Пърлман, близък приятел на Рубин, му дава $ 10 000 в брой, но отказва дял от компанията.

През юли 2005 г. Google, купува Android Inc. за 50 милиона $, като ключовите служители, включително Рубин, Майнър и Уайт, остават в компанията и след това. Тогава не се знае много за Android Inc., но много хора предполагат, че Google планира да навлезе в пазара на мобилни телефони с този ход. В Google екипът, ръководен от Рубин, разработва платформа за мобилни устройства, базирана на Linux. Google предлага на пазара платформата на производителите на мобилни телефони, като дава обещанието за предоставяне на система, която ще се подобрява за в бъдеще.

Най-ранният прототип с кодово име Sooner е разработен през 2006 г. за телефон като този на BlackBerry – без сензорен екран и с физическа QWERTY клавиатура, но по-късно е проектиран да поддържа сензорен екран, за да се конкурира с други излизащи на пазара устройства, като LG Prada (2006 г.) и Apple iPhone (2007 г.).

На 5 ноември 2007 г. се създава Open Handset Alliance, консорциум от технологични компании, включващ Google, производители на устройства като HTC, Sony и Samsung, мобилни оператори като Sprint Nextel и T-Mobile, и чипсет производители като Qualcomm и Texas Instruments,  с цел да се разработят отворени стандарти за мобилни устройства. На този ден, Android е представен като първият продукт на Open Handset Alliance. На 22 октомври 2008 г. на пазара излиза HTC Dream -първият смартфон с операционна система Android. 

От 2008 г. Android претърпява многобройни актуализации, които постепенно подобряват операционната система, добавят нови функциии фиксират грешките в предишните версии. Всяка основна версия е кръстена на десерт или сладкиш в азбучен ред; например, версия 1.5 „Cupcake“ е последван от 1.6 „Donut". През 2010 г. Google стартира своята Nexus серия от устройства – смартфони и таблети, работещи с операционна система Android , направени от компании за смартфони. HTC работят с Google за да пуснат първия смартфон Nexus – Nexus One. След това Google актуализира серията с по-нови устройства, като например телефона Nexus 5 (направен от LG) и таблета Nexus 7 (направен от Asus). Целта на тези Nexus устройства е да покажат най-новите разработки на софтуера и хардуера на Android. От 2013 г. до 2015 г., Google също предлагат няколко Google Play Edition устройства през Google Play. Това са Android телефони и таблети, направени единствено от Google, които също работят с последната версия на Android.

Пресконференция за пускането на Nexus 7 на 27 септември, 2012 г. в Сеул (Анди Рубин, Хуго Бара и Ерик Шмидт)

От 2010 до 2013 г. Hugo Barra е говорител на компанията и представя продуктите на Android на пресконференции и на Google I/O (годишна конференция на Google). Barra представя цялата Android екосистема от софтуер и хардуер, включително Honeycomb, Ice Cream Sandwich, Jelly Bean и KitKat, както и смартфоните Nexus 4 и Nexus 5, и таблетите Nexus 7 и Nexus 10, както и други свързани с тях продукти. Също така Google Now и Google Voice Search – продукт на Google, сравним със Siri на Apple. През 2013 г. Barra напуска отбора на Android и отива в китайския производител на смартфони Xiaomi.

През същата година Лари Пейдж обявява в своя блог, че Анди Рубин е преместен от Android, за да поеме нови проекти на Google. Той е заменен от Sundar Pichai, който става новият ръководител на Android и Chrome OS. По-късно той е заменен от Hiroshi Lockheimer, когато Pichai стана главен изпълнителен директор на Google.

През 2014 г. Google стартира Android One – серия от смартфони, основно насочени към клиенти в развиващия се свят. През май 2015 г. Google обявява проекта Brillo, които е съкратена версия на Android и е предназначена за „Интернет на нещата“ (Internet of Things, IoT).

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Интерфейс[редактиране | редактиране на кода]

Интерфейсът е базиран на директна манипулация – директно се управлява чрез докосване на екрана . Самите докосвания отговарят на действия от реалния живот, като плъзгане и почукване, чрез тях се манипулират обектите на екрана и виртуалната клавиатура. Интерфейсът е проектиран да отговаря моментално на зададените от потребителя задачи. Наличният хардуер, като например акселерометър, жироскоп и сензор за близост, се използва от някои приложения в отговор на допълнителни действия на потребителя. Например променяне на ориентацията на екрана от портретен в пейзажен режим в зависимост от това как е ориентирано устройството.

При включване устройствата зареждат начален екран по подобие на работния плот при персоналните компютри. Началният екран е съставен от икони и джаджи. Иконите отварят свързаните с тях приложения, а джаджите са по скоро за показване на информация в реално време, например прогноза за времето. Началният екран може да бъде съставен от няколко страници, между които потребителят може да преминава чрез плъзгане. Повечето производители персонализират начина, по който изглеждат техните разновидности на Android, за да се разграничат от конкурентите си.

В горната част на екрана се намира лентата за състоянието, показваща информация относно устройството и неговата свързаност, например наличието на обхват или мобилни данни. Лентата за състоянието може да се плъзне надолу, като така се показва лентата с известията, където приложенията показват важна информация или известяват за обновяване, например получаване на SMS или имейл. Известията се показват, докато не ги прочетете, като почукате два пъти върху тях или ги отхвърлите, като ги плъзнете настрани извън екрана.

Приложения (Apps)[редактиране | редактиране на кода]

Приложенията (Apps), които разширяват функционалността на устройствата, са написани, използвайки Android software development kit (SDK), на езика Java, който има пълен достъп до Android APIs. Java може да се комбинира със С/С++ при разработката на приложения, като от версия 1.4 насам езикът Go също се поддържа, но не е препоръчителен. SDK притежава разнообразие от инструменти за разработка, включвайки дебъгер, софтуерни библиотеки, QEMU емулатор, документация, примерни кодове и ръководства. В началото официалното IDE на Google беше Eclipse, който използва приставката Android Development Tools (ADT). През декември 2014 г., Google пуснаха Android Studio, базирано на IntelliJ IDEA, като свое основно IDE за Android.

Статистика за приложенията в Google Play

Android притежава изобилие от приложения, които потребителят може да изтегли от магазина, който му позволява да ги инсталира, ъпгрейдва и премахва от устройството си. Google Play е главното приложение, инсталирано на устройствата, използващи Android, което се съобразява с изискванията на Google и което има лиценз за Google Mobile Services Software. Google Play позволява на потребителите да използват приложения, публикувани от Google и някои софтуерни разработчици. През юли 2013 приложенията достъпни за Android в Google Play били около 1 милион, а изтеглените такива към същия момент приближавали 50 милиарда.

Броят на новосъздадените приложения продължава да нараства със страхотна скорост. Всяка седмица в Google Play излиза нещо иновативно, което в последствие бива използвано от милиони хора. Така магазинът за приложения на Google увеличава популярността си и убеждава хората, че Android е най-използваната система за мобилни устройства в света за момента.

Memory manager в Android

Управление на паметта[редактиране | редактиране на кода]

Android устройствата се захранват от батерия, поради което тяхната система е разработена така, че използването на енергия да е минимално, а не както при десктоп операционните системи, които имат постоянна връзка с външен източник. Когато приложението спира да се използва за дълъг период, системата автоматично изчиства паметта, която е използвало. От друга страна при приложения, които са затворени за кратък период от време, системата намалява използването на енергията и паметта, като пуска приложението да работи на заден план. Това е голямо удобство, имайки предвид, че не е нужно да се отваря приложението от начало ако преди това си го затворил и ти е нужно предишното му състояние.

Android се справя с паметта автоматично и много ефективно. Когато има твърде много приложения, изискващи допълнително памет, системата спира тези, които не са били използвани от известно време като започва от най-старото. Този процес не е видим за потребителя, за да не го кара да се занимава със спирането на приложенията и чистенето на заетата памет.

Linux ядрото[редактиране | редактиране на кода]

Ядрото на Android е базирано на това в Linux. От април 2014 г. Android използва версия 3.4 или 3.10 на ядрото. Версията зависи от самото устройство и хардуера, с който разполага. Android е използвал много различни версии на ядрото, започвайки от версия 2.6.25 при Android 1.0.

Linux ядрото, използвано от Google в Android, има леки промени в архитектурата, като например включване на компоненти като биндър, ашмен и различна система за управление на паметта.

Флаш паметта, използвана от Android устройствата, е разцепена на няколко части, като /system за самата операционна система и /data за данните на потребителя и инсталираните приложения. За разлика от настолната версия на Linux Android не разрешава root достъп до операционната система и чувствителните части, като /system. Root достъп може да бъде получен чрез използването на слабите места в сигурността на Android, но по този начин потребителя се излага на риск от вируси и злонамерен софтуер.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Системна архитектура на Android
Samsung Galaxy Note

Основата на Android е ядрото на Linux (версия 2.6). То е отговорно за управлението на паметта и процесите, както и за мрежовите връзки. Тук са разположени и драйвърите.

Директно над ядрото се намира т. нар. Runtime Environment. Тя съдържа най-важните библиотеки по време на изпълнение и най-важната функционалност на езика Java. Тук се съдържа и виртуалната машина Dalvik Virtual Machine (DVM). Тя се различава от класическите виртуални машини на Java (Java Virtual Machine, JVM) по това, че е оптимизирана за мобилни уреди с малко памет. Оптимизацията позволява и едновременното изпълнение на няколко виртуални машини на същия уред.

Android съдържа няколко библиотеки на C/C++:

  • Surface Manager (управлява достъпа до дисплея)
  • OpenGL ES (приложно-програмен интерфейс за 3D компютърна графика), SGL (приложно-програмен интерфейс за 2D компютърна графика)
  • Media Framework (управление на мултимедийно съдържание, на основата на OpenCORE, поддържа формати като MPEG4, H.264, MP3, AAC, AMR, JPG PNG и др.)
  • FreeType (библиотека за рендъринг на пикселни и векторни шрифтове)
  • SSL (криптиране)
  • SQLite (бази данни)
  • WebKit (рендъринг на HTML)
  • Libc (версия на стандартната C-библиотека за Android)

Приложният фреймуърк (Application Framework) ползва библиотеките на C/C++ и предлага стандартизиран приложно-програмен интерфейс за програмистите на приложения.

Android се доставя с няколко приложения, сред които са комуникационните приложения за телефониране, електронна поща, SMS и браузър, както и Google Maps, календар и приложение за управление на контактите.

Разпространение на платформите[редактиране | редактиране на кода]

Таблиците и диаграмите в тази секция показват статистически данни за различните платформи Android, използвани от потребителите. В статистиката не са включени устройства, които нямат достъп до Google Play (т.е. нямат лиценз за него). Такива устройства се наричат Forks.

Разпространение на платформите (преди излизането на Marshmallow)
Версия Кодово наименование Дата на излизане Ниво на API Дистрибуция
6.0 Marshmallow 05.10.2015 23 0.3%
5.1.x Lollipop 09.03.2015 22 10.1%
5.0 – 5.0.2 03.11.2014 21 15.5%
4.4 – 4.4.4 KitKat 31.10.2013 19 37.8%
4.3.x Jelly Bean 24.07.2013 18 4.1%
4.2.x 13.11.2012 17 13.9%
4.1.x 09.07.2012 16 11.0%
4.0.3 – 4.0.4 Ice Cream Sandwich 16.12.2011 15 3.3%
2.3.3 – 2.3.7 Gingerbread 09.02.2011 10 3.8%
2.2 – 2.2.3 Froyo 20.05.2010 8 0.2%

Пазарен дял[редактиране | редактиране на кода]

Компанията Canalys изчислява, че през второто тримесечие на 2009 г. Android е има дял от 2,8% от продажбите на смартфони в световен мащаб.  От четвъртото тримесечие на 2010 г., той нараства до 33% от пазара и се превръща в най-продаваната платформа за смартфони, изпреварвайки Symbian. През третото тримесечие на 2011 г. Gartner оценява, че повече от половината (52.5%) от продажбите на смартфони са на Android. А през третото тримесечие на 2012 г. Android има дял от 75% от световния пазар на смартфони, според изследователската компания IDC.

През юли 2011 г., Google заявява, че всеки ден се активират 550,000 нови Android устройства, като всяка седмица те нарастват 4,4%. През 2012 г., 500 милиона устройства са задействани с 1.3 милиона активации на ден. През май 2013 г., в Google I / O, Sundar Pichai обявява, че в световен мащаб има 900 милиона Android устройства.

Приходи на смарт операционните системи (2009 – 2010 г.)

Пазарният дял на Android варира в зависимост от местоположението. През юли 2012 г. " абонати на възраст 13+" в Съединените щати, който използват Android са около 52%, и стигат до 90% в Китай. През третото тримесечие на 2012 г., пазарният дял за смартфони в света на Android е 75%, с 750 милиона активирани устройства. През април 2013 Android има 1.5 милиона активации на ден. Към май 2013 г., 48 милиарда приложения са инсталирани от магазина Google Play. Към юли 2013 г. в Google Play има над един милион публикувани приложения и над 50 милиарда изтеглени.

Проучване, проведено през април-май 2013 установява, че Android се използва от 71% от мобилните разработчици. Успехът на операционната система става обект на много спорове, като част от така наречените „смартфон войни“ между технологичните компании.

Android устройствата представляват повече от половината от продажбите на смартфони в повечето пазари, включително и САЩ, а „само в Япония Apple е на върха“ (септември-ноември 2013). В края на 2013 г., над 1,5 милиарда Android смартфони са продадени през четирите години, от 2010 г. насам, правейки Android най-продаваната операционна система за смартфони и таблети. Три милиарда Android смартфони се очаква да бъдат продадени до края на 2014 г. (включително предходни години). Според изследователската компания Gartner, Android-базираните устройства бият по продажби всички претенденти, всяка година от 2012 г. насам. През 2013 г., продава повече устройства от Windows, IOS и Mac OS X взети заедно.

Според StatCounter, който проследява само сърфирането в интернет, Android е най-популярната мобилна операционна система от август 2013 г.  Според същата компания „използването на мобилни устройства вече застига това на десктоп в няколко страни, сред които Индия, Южна Африка и Саудитска Арабия“, включително Етиопия и Кения, в които използването на мобилни устройства е 72.23%.

Според доклад от януари 2015 на Gartner, „Android надмива един милиард продажби на устройства през 2014 г., и ще продължи да расте с двуцифрени темпове през 2015 г., с 26% увеличение на годишна база.“ Това го прави първата операционна система достигнала повече от един милиард крайни потребители в рамките на една година: с достигането близо до 1,16 млрд крайните потребители през 2014 г., Android доставят над четири пъти повече от IOS и OS X заедно, и над три пъти повече, от Microsoft Windows. Gartner очаква целия пазар на мобилни телефони да „достигне два милиарда единици за 2016 г.“. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Elgin, Ben (7 август 2005). „Google Buys Android for Its Mobile Arsenal“. Bloomberg Businessweek. Bloomberg. „In what could be a key move in its nascent wireless strategy, Google (GOOG) has quietly acquired startup Android, Inc., ...“
  2. Google Inc. (NASDAQ:GOOG) Android Has 200,000 Apps
  3. Canalys: За пръв път Android повежда при мобилните ОС
  4. Всеки втори смартфон вече работи с Android. // Посетен на 15 ноември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]