Аргон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ar)
Аргон
Аргон – безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Аргон – безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Спектрални линии на аргон
Спектрални линии на аргон
ХлорАргонКалий
Ne

Ar

Kr
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZАргон, Ar, 18
Група, период, блок183p
Химическа серияблагороден газ
Електронна конфигурация[Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво2, 8, 8
CAS номер7440-37-1
Свойства на атома
Атомна маса39,948 u
Ковалентен радиус106 pm
Радиус на ван дер Ваалс188 pm
Степен на окисление0
Йонизационна енергияI: 1520,6 kJ/mol
II: 2665,8 kJ/mol
III: 3931 kJ/mol
IV: 5771 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояниегаз
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност1,784 kg/m3
Температура на топене83,81 K (−189,19 °C)
Температура на кипене87,302 K (−185,698 °C)
Тройна точка83,8058 K;
6,889×104 Pa
Критична точка150,687 K;
4,863×106 Pa
Специф. топлина на топене1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение6,53 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 47 53 61 71 87
Скорост на звука323 m/s при 27 °C
Топлопроводимост17,72×10−3 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен[1]
История
Наименуванот гръцкото ἀργός„неактивен, муден“
ОткритиеЛорд Релей и Уилям Рамзи (1894 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
36Ar 0,334 % стабилен
37Ar синт. 35 дни ε 37Cl
38Ar 0,063 % стабилен
39Ar радио 269 г. β- 39K
40Ar 99,604 % стабилен
41Ar синт. 109,34 мин. β- 41K
42Ar синт. 32,9 г. β- 42K

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислородът, и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

  • като работен газ в плазмените технологии;
  • в криохирургията за унищожаване на ракови клетки;
  • за аргонови лазери;
  • поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене;
  • използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет;
  • като защитна среда при заваряване (дъгово, лазерно, контактно и др.) както на метали (например, на титан) – metal, Inert Gas (MIG), също и при заваряване с нетопим волфрамов електрод (Wolfram Inert Gas, WIG), така и на неметали;
  • в металургичната и химичната промишленост;
  • за рекламни светлини (аргонът дава синия цвят);
  • аргон в смес с азот се използва за пълнене на електрически лампи;

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Киркова, Елена. „Химия на елементите и техните съединения“. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013. с. 450.