Bofors L60

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Bofors L/60
40mm bofors AA-gun in Finland.JPG
Обща информация
На въоръжение в виж приложения списък
Производител AB Bofors (1932 – 2000),
United Defense Industries (2000 – 2006),
BAE Systems AB (2006—понастоящем)
Година на производство 1932 г. – понастоящем (модификации)
Технически данни
Калибър, mm 40
Дължина на цевта, клб 2 250/60
Тегло (бойно) 2 460
Зареждане Пълнително за 4 снаряда
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +90°
Снижение (min) -5°
Хоризонтален 360°
Огневи възможности
Далекобойност, km 7,2
Скорострелност
изстр./мин.
120[Коментари 1]
Bofors L/60
в Общомедия

Бофорс (пълно наименование: Bofors 40 mm Luftvärnsautomatkanon, съкр. Lvakan 40/60 или L/60, на шведски: 40 mm зенитно автоматично оръдие [армейско, подвижно, със ствол с дължина 60 калибра] марка „Бофорс“, – военните индекси варират в зависимост от конкретната модификация и от страната-оператор) e автоматично зенитно оръдие с калибър 40 mm mm разработено в периода 1929 – 1932 г. от шведската фирма Bofors. Най-разпространеното и използвано средство за противовъздушна отбрана през Втората световна война,[1] активно използвано и от двете противоборстващи страни,[2] както в сухопътния, така и в корабните му варианти с многобройни модификации (казематни, буксируеми, самоходни бронирани и небронирани, железопътни, авиодесантни и прочие). По състояние към 1939 г. (момента на започване на военните действия в Европа), шведските производители експортират „Бофорс“ в 18 страни в света и сключват лицензионни договори с още 10 страни. С производството на тези оръдия е заета военната промишленост на страните на Оста и съюзниците от Антихитлеристката коалиция[1]. 40 mm оръдие „Бофорс“ състои на въоръжение в много страни по света. Неговото последващо развитие става оръдието Bofors L70. Bofors L60 често се нарича просто „Бофорс“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на 40 mm автоматично оръдие от шведския концерн „Бофорс“ започва през 1928 г. по поръчка на ВМС на Швеция. Моряците, недоволни от характеристиките на по-рано закупените британски автоматични оръдия „Пом-пом“, желаят да получат по-надеждно и далекобойно оръжие за водене на огън преди всичко по въздушни цели. Първите образци, представени за изпитания през 1929 г. се оказват ненадеждни. Едва към 1932 г. оръдието е доведено до необходимото ниво и то започва да се предлага на купувачите.

Тъй като шведския флот по това време се увлича по автоматични зенитни системи с по-малък калибър, първият купувач на L60 става холандския флот, поставящ 5 сдвоени установки от този тип на лекия крайцер „Де Ройтер“ (De Ruyter). Впоследствие холандския флот закупува още партии от оръжието за въоръжение на корабите, като зенитките се монтират на специална стабилизирана установка, разработена от холандската фирма „Хаземейер“ (Hazemeyer). В края на 1930-те години тази установка е най-съвършеното в света зенитно оръжие за близко действие.

В същото време фирмата „Бофорс“ поддържа най-тесни делови контакти с немския военнопромишлен концерн „Круп“,[3] поради което упорито се носят слухове за това, че оръдието всъщност е разработено от немските инженери в лабораториите на „Круп“, но това не може да бъде заявено публично, тъй като съгласно подписаният от немското главно командване акт за капитулация и Версайски мирен договор, Веймарска Германия се признава за победена страна според резултатите на Първата световна война, което налага на националната промишленост и приложна наука съответстващите ограничения, в това число и за разработката на отделни видове въоръжения, и съгласно дадената хипотеза, немското военно ръководство желае да изпробва новия образец зенитно въоръжение в бойна обстановка, в един от назряващите локални конфликти, предварително доставяйки опитни образци от оръдията на едната от воюващите страни, за което обаче е необходимо право за участие в международната търговия с оръжие, което те нямат погоре описаните причини, а в същото време Швеция има, тъй като е неутрална държава, а доставката на партия от нови зенитни оръдия на тази или онази страна не може да мине без международна гласност за такова събитие, – недопустимостта за широко огласка за немското превъоръжаване служи за допълнителен аргумент в полза на тази версия и като че ли оказваната протекция, от страна на Круп и други влиятелни немски промишленици в разработката на новия продукт и пласирането му на световния пазар за въоръжения, и тяхното посредничество в сключването на международни сделки с участието на Швеция като страна-доставчик. Също, в основата на такъв род хипотези го има и това обстоятелство, че немските конструктори имат богат и разностранен опит в проектирането и създаването на зенитни въоръжения, продиктуван от практическата нужда на кайзеровата армия и флот през военните години, тъй като Германия е една от главните държави-участници в Първата световна война, а Швеция въобще е неутрална държава в хода на преминалата война и такъв опит местните конструктори просто няма откъде да бъде натрупан[4].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Швеция[редактиране | редактиране на кода]

Поръчки за доставка на оръдията към фирмата AB Bofors в периода 1932 – 1939 г.[5]
Заявител Дата[Бележки 1] L/60 M/32 BK/2 M/36
Австрия Австрия юли 1935 8 0 0 0
Аржентина Аржентина август 1937 60 0 0 0
Белгия Белгия август 1935 134 0 0 0
Великобритания Великобритания май 1937 509 0 0 0
Нидерландия Нидерландска Индия декември 1936 93 0 0 32
Гърция Гърция декември 1938 0 0 22 0
Дания Дания 1939 0 0 0 2
Египет Египет март 1938 32 0 0 0
Латвия Латвия май 1938 48 0 0 0
Нидерландия Нидерландия юли 1932 52 0 29 0
Норвегия Норвегия април 1936 33 3 0 0
Полша Полша май 1934 60 0 6 0
Португалия Португалия 1939 54 0 0 0
Тайланд Тайланд 1937[Бележки 2] 0 0 0 0
Франция Франция септември 1937 34 0 0 0
Финландия Финландия ноември 1937 31 4 2 0
Швеция Швеция март 1932 68 3 16 131
Естония Естония октомври 1936 0 2 0 0
Flag of the Kingdom of Yugoslavia.svg Кралство Югославия януари 1936 0 8 6 0
Всичко 1932 – 1939 г. 1216 20 81 165

Фирмата „Бофорс“ се занимава с производството на зенитнитни оръдия главно за експорт (под 15% от произведените от тях в предвоенният период оръдия са за въоръжение на Шведската армия и другите видове национални въоръжени сили). Но редица фактори пречат на ръста на темповете на производство, които са традиционно ниски, поради, на първо място от технологията за производство, не предвиждаща изпълнението на каквито и да е спешни поръчки в голям обем, на второ място поради ниските мобилизационни възможности на шведската промишленост въобще и отсъствието на политика за мобилизация като цяло, на трето от слаборазвитата транспортна логистика, четвърто от строгото съблюдаване в страната на законодателствата за защита на интелектуалната собственост, изискващи лицензиране на каквито и да е други производители, даже в пределите на една и съща държава. Освен изброените досега, немаловажен ограничителен фактор е от една страна на липсата на постоянни големи купувачи за новата продукция в страната, както това има място в най-развитите във военнопромишлено отношение държави в света, където местните монополи винаги имат големи купувачи в лицето на националната армия и флот, от друга страна – отсъствието на търсене на нови образци въоръжения в чужбина. Търсенето трябва да се създава, за което в чужбина регулярно са изпращани сътрудници на „Бофорс“ с оръдията за провеждането на презентации и демонстрации, наподобяващи гастролите на пътуващите артисти. Географията на „гастролите“ обхваща практически целият свят, от Южна Америка до Източна Азия, презентации има пред администрацията на Нидерландска Индия в Батавия (присъстват също и представители на Република Китай) сиамското правителство начело с Премиер-министъра генерал Пхахон Пхаюхасен и висши длъжностни лица в Банкок (сиамският генералитет е впечатлен от представянето и поръчва оръдията за строящите се в Италия кораби за сиамския флот, но скоро в страната се случва поредният преврат, като правителството е свалено). Сред потенциалните купувачи, на които са презентирани оръдията и които са заинтересувани от новото оръжие е Шаха на Персия Реза Пехлеви заедно с придворните му, но тъй като те вече са дали поръчка на предприятията на „Бофорс“ за доставка на Bofors 75 mm Model 1934, което е по-актуално за Персийската шахска армия към момента поръчката на зенитните оръдия е отложена[6]. Голям успех за маркетинговата стратегия на фирмата „Бофорс“ е Швейцария, която води преговори за голяма много спешна поръчка. Но производствените мощности на фирмата с техния бавен темп на производство не успяват да насмогнат на успехите на корпоративния маркетинг, който към това време вече има толкова на брой малки поръчки от национални правителства, че изпълнението на още една, но голяма, ще доведе до неминуемо протакане и срив на плана за доставки, в резултат на което швейцарското военно командване дава поръчката за 20 mm оръдия „Ерликон“ местно производство[7] Необичаен успех са поръчките от Британската империя и особено от Франция, – страни, оръжейната промишленост на които съставлява обект на особена национална гордост, за да се поръчва каквото и да е от чужбина и да се поставят в зависимост от външни доставчици[8]. Като цяло, основният обем от производството се пада на други страни, на първо място САЩ.

Австралия[редактиране | редактиране на кода]

До края на 1936 г., в Австралия въобще няма каквото и да е артилерийско производство. По чертежи, получени от Британия, австралийското производство по поръчка на Армията на Австралия започва в държавна компания:[9]

Първостепенни доставчици (държавен сектор)
Подизпълнители (частен сектор)

Темповете на производство в Марибирнонгската оръжейна фабрика през юни 1942 г. са едно оръдие на месец, към август 1943 г. те нарастват до двадесет и пет на месец, при среден показател десет оръдия на месец. Всичко до прекратяване на производството са произведени 290 оръдия австралийско производство (при поръчка от 1200 единици) и 700 резервни ствола. Според степента на отдалечаване на огнищата на военни действия от австралийското крайбрежие към Япония, актуалността на националното оръжейно производство намалява и всичко върви уверено към спиране на производството. Редица възли и агрегати, такива като автомата за зареждане и механизмите на установката се импортират от САЩ. Първите автомати за зареждане местно производство са произведени от стъкларския завод „Оустралиен Глас“ вече след спирането от производството на оръдията[9].

Британия[редактиране | редактиране на кода]

Британското военно министерство за първи път проявява интерес към новото оръдие през 1933 г., когато военното аташе в Швеция започва да изпраща рапорти за новият образец зенитно въоръжение на фирмата „Бофорс“, въпреки това, по мнението на Т. Гандер, на този етап представителите на британското военно ведомство не са готови в пълна степен да оценят важността на новата разработка[10]. Когато те, най-накрая, съзряват за това, производството е разгърнато в следните предприятия:

Първостепенни доставчици (държавен сектор)
Първостепенни доставчици (частен сектор)

Канада[редактиране | редактиране на кода]

Производството на оръдията „Бофорс“ в Канада започва през есента на 1940 г., първият 40 mm ствол е произведен през октомври същата година. На място е разгърнато производството на корабни стационарни лафети и буксируемите сухопътни варианти на колесни лафети[13].

Първостепенни доставчици (частен сектор)

Към октомври 1942 г., канадското производство достига показател около двеста оръдия в месец (което е десетки пъти по-малко от темповете на производство в САЩ), но, поради липса на самостоятелни логистични възможности, канадските експедиционни съединения, дислоцирани на Британските острови и в други региони, се снабдяват от британските складови запаси, а по това време, оръдията канадско производство или се превозват по суша до САЩ, а оттам се разпределят от американската транспортно-логистична служба във войските, или се поставят на въоръжените съдове на британския търговски флот, посещаващи канадските пристанища;[14].

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Доставки на оръдията на клиенти в САЩ[15]
Година Flag of the United States Army.svg Армия Flag of the United States Coast Guard.svg Брегова охрана
1941 0 0
1942 8912 60
1943 13485 2519
1944 1500 6644
1945 0 796

Към 1940 г., единственият доставчик на зенитна артилерия за Армията на САЩ е компанията Colt Manufacturing Company, произвеждаща 37 mm автоматично зенитно оръдие M1, при доста посредствени годишни показатели за производство – едва 170 екземпляра за година. Към началото на 1941 г. те успяват да увеличат темповете на производство до 40 оръдия в месец, но даже бидейки увеличени почти тройно, тези темпове на производство не удовлетворяват растящите потребности на Въоръжените сили на САЩ, – отделно повествование заслужава историята с приемането на „Бофорс“ на въоръжение, тъй като към този момент 37 mm оръдие устройва командването на Главното управление по въоръженията на Армията на САЩ, но Началника на бреговата артилерия генерал-майор Джозеф Грин настоява за необходимостта от 40 mm „Бофорс“, което добре се представя в периода на гражданската война в Испания и в хода на Дюнкеркската операция по евакуация на съюзническите сили (впоследствие това решение се оправдава, тъй като с интензификацията на използването от японската страна на камикадзе на Тихоокеанският театър на военните действия, във флота предпочитат далекобойните „Бофорси“, превъзхождащи и M1 и „Ерликон“ по ефективна далечина на стрелбата). Интереса на командването на флота към оръдието възниква и се проявява през 1939 г[16]. Есента на 1940 г. образци от „Бофорс“ независимо един от друг получават за запознаване управленията по въоръжения на армията и флота, – Главното управление по въоръженията на флота закупува образец от оригиналния производител (независимо от немската окупация на скандинавските страни, търговията на Швеция със САЩ продължава като минимум до влизането на последните във войната против Германия), Главното управление по въоръженията на армията получава образец безвъзмездно от британската страна, която е заинтересувана от доставките на това оръжие по ленд-лийза[17]. Създаването на двата първи опитни образеца започва още преди сключването на договора с компанията-патентодържател,[18] – за нуждите на флота е необходима сдвоена установка с водно охлаждане на стволовете, а за армията – едностволна установка с въздушно охлаждане, – за тази цел на 4 януари 1941 г. са поканени инженери на корпорацията „Крайслер“, които се запознават с указаните образци въоръжение, дават своето експертно заключение относително перспективите за неговото серийно производство, след което с автомобилопроизводителната корпорация е подписан договор за доставка на оръдията в промишлени количества. Главният проблем от технически характер на етапа на организирането на серийното производство е превеждането на чертежните разчети от метричната система към американската система за мерки[19] (освен това, ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че инженерите на „Крайслер“ използват в разчетите обикновени дроби, а инженерите на „Йорк“ десетични, в резултат на което около двеста произвеждани от тях детайла не са взаимозаменяеми, впоследствие, обаче, след съгласуване на технологията за производство, успяват да намалят бтоя им до десет),[20] въпреки това, инженерите на „Крайслер“, с използване на нови технологии за производство, успяват да съкратят производствения процес по сглобяване и напасване на оръдията от 450 часа (времето, което е необходимо за ръчното сглобяване и прогонване на детайлите при шведския производител) до под 14 часа, т.е. да ускорят завършващият етап на производствения цикъл повече от 32 пъти. На 5 февруари 1942 г. първият американски сериен образец на оръдието „Бофорс“ напуска монтажния цех[21]. Американската страна има свое виждане за условията в лицензионният договор, за това в течение на цялата война фирмата „Бофорс“ се съди с с американското правителство по въпроса за нарушаването на този договор от американската страна и неизплащането на полагащите се лицензионни възнаграждения[22].

Като цяло, в периода на Втората световна война, с производството на оръдията „Бофорс“ и отделните възли и агрегати за тях в САЩ се занимават следните изпълнители:

Първостепенни доставчици (държавен сектор)
Първостепенни доставчици (частен сектор)

Трети райх[редактиране | редактиране на кода]

Не следва, обаче, да се забравя, че патентодържателя – компанията „Бофорс“ води двустранно сътрудничество с британо-американските си партньори и с немската страна едновременно, като даже, тясното шведско-немско военнотехническо сътрудничество продължава непрекъснато от 1921 г., контрагент на „Бофорс“ е немският концерн „Круп“, – фактически, в обмен на някои лицензионни права и патенти за технологии за производство на оръжейна стомана и артилерийско производство, инженерите на „Круп“ имат неограничен достъп до всяка техническа документация за цялата текуща продукция и свободен достъп в производствените предприятия на „Бофорс“, където те са командировани регулярно, получавайки достъп до описваното зенитно оръдие и много други (например, до станалото впоследствие знаменито зенитно оръдие „осем-осем“)[28]. За собствена сметка концерна изпраща там офицери на Райхсвера (бъдещият Вермахт и войските на СС), на заводски и полигонни изпитания на новите шведски образци въоръжение и т.н.[29] (впрочем, този аспект се оспорва от отделни чуждестранни изследователи, с препратка към законодателните ограничения, налагани от шведското законодателство за допуск на чуждестранен капитал в страната, така например, британският историк Тери Гандер утвърждава, че немските инженери за първи път се запознават с даденото оръдие едва след присъединяването на Австрия през март 1938 и нахлуването в Полша през септември 1939)[30].

Други страни[редактиране | редактиране на кода]

Лицензионно производство в неголеми количества има също и в Австрия, Бразилия, Унгария (в заводите на MÁVAG в Диошдьор и Ganz Works в Будапеща),[31] Дании,[32] Индонезия (след обявяването на независимостта ѝ), Испания (във фабриката S.A. Placencia de las Armas, в Пласенсия де лас Армас), Италия, Нидерландия[33] (първата държава, получила права за лицензирано производство), Норвегия[34] и в Полската Република (през 1935 г. 60 бр. са закупени от полското правителство в Швеция, след изпитания са поръчани допълнителни оръдия и е купен лиценза за тяхното производство;[35]). В Австрия производство се води в следните предприятия: Enserfelder-Metallwerken (боеприпаси); Gebrüder Böhler, Капфенберг (стволове, щамповани и ковани детайли); Österreichinschen Staatsfabrik, Виена (производство на лафети и краен монтаж). Но към момента на Аншлуса от австрийската промишленост са произведени само 16 оръдия (останалите вече се произвеждат за Третия райх).[36] Във Финландия производството на „Бофорс“ е в държавната оръжейна фабрика Valtion Tykkitehdas (VTT) в Ювяскюля, но според условията на лицензионният договор с праводържателя, производството на финските аналози може да започне само през 1941 г., точно към момента на началото на пълномащабните военни действия на Източния фронт, но и тогава местното производство не се справя с производствения план, на първо място, поради дефицита на собствена ресурсно-суровинна база и постоянни проблеми с доставките на комплектуващи и дефицитни суровини от чужбина[37]. Европейските страни, занимаващи се с лицензирано производство на „Бофорси“, значително ускоряват производството след началото на немската им окупация за Вермахта, войските на СС и местните колаборационистки въоръжени формирования. Така например, в Унгария е образуван производствен консорциум в състав двадесет и две предприятия за производство на отделни възли и агрегати за оръдията. Доставката и настройката на лафетите се прави от MÁVAG, сглобяването се осъществява в Диошдьор. Към март 1944 г. показателите на производството достигат 40 оръдия на месец. Всичко производството на MÁVAG за времето на войната надвишава 1300 оръдия. Освен с производството от унгарците на оръдията, при доста високи по сравнение с другите европейски страни, темпове на производство, унгарските инженери внасят в конструкцията на оръдията множество полезни иновации, в частност разработват и внедряват в производството на нова трансмисия за въртящата се част на установката, който ускорява пълното завъртане на оръдието почти двойно, което е немаловажно преимущество в бойна обстановка за немските войски, имащи тази иновация[38].

В следвоенните години производството на оръдията „Бофорс“ модел L/70 по лиценз е има в ред страни. 132 оръдия са произведени от холандската фирма Bronswerk-Feijenord в Схидам, като подизпълнител е белгийската Fabrique Nationale в Ерстал, занимаваща се с производството на лафети[39].

Доставки[редактиране | редактиране на кода]

Зенитни оръдия американско производство под открито небе в Бистер очакват изпращане за участие в Операция Овърлорд

По ленд-лийз от САЩ са доставени на по-долу изброените субекти на международните правни отношения:[40]

Зенитните оръдия „Бофорс“ стават основно средство за противовъздушна отбрана във всяка бронетанкова, моторизирана и пехотна дивизия на Британската армия[41].

Експлоатация и бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от това, че по-късно L60 е сменено от L70, L60 остава на служба в първите редици до 1980-те години. Бофорс L60 и до сега се използва на ударните самолети Lockheed AC-130 за стрелба по наземни цели.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Следните държави използват „Бофорс“ по различно време след Втората световна война ( със зелен цвят  са показани държавите, които сами произвеждат лицензни модификации на установките „Бофорс“ за свои нужди и за експорт,  със светлосин цвят  са маркирани държавите имащи лиценз за производство, но по едни или дриги причини купуващи оръдията от други държави,  с жълт цвят  в списъка са показани видовете въоръжени сили на националните държави които използват импортни установки „Бофорс“ американско производство и понастоящем, по данни за 2012 г., с посочен брой оръдия):[42]

Производство на нелицензирани копия на установките „Бофорс“ местно производство, без сключване на договор със собственика на лиценза (AB Bofors), е освоено по различно време:[47]

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

По-долу е представен списък на въоръжените конфликти, в хода на които се използва „Бофорс“:

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Изходни[редактиране | редактиране на кода]

Зенитни самоходни установки
  • L-62 Anti II – ЗСУ, произвеждана съвместно с фирмата AB Landsverk на базата на танка Strv L-62, с карбураторен бензинов двигател Scania-Vabis мощност 144 к.с., екипаж – пет души;[102][103]
  • Luftvärnskanonvagn 40, съкр. Lvkv 40 – ЗСУ с едностволно оръдие и със два двигателя, само на ниво опитно-конструкторски работи по причина отказ на купувача (Шведската армия) по финансови причини и ниска плътност на огъня на исканата далечина до целта;[104]
  • Lvkv 42 (в периода на полевите изпитания се означава с индекса Lvkv fm/49, където „fm“ – е съкращение от försöks modell, „опитен прототип“; заводския индекс на производителя 40 VAK) – ЗСУ с едностволно оръдие L/70. Произведена е по поръчка на Шведската армия през 1954 г., не преминава пределите на войсковите изпитания на опитни прототипи;[105]
  • Lvkv 43 – ЗСУ със сдвоено оръдие и електротрансмисия на купола;[106]
  • Tridon – модифицирана модел VEAK 4062 на колела, на пълноприводното шаси на Volvo VME 825B с повишена проходимост със шестколесна формула и усилено брониране на кабината на механик-водача (в предната част на машината) и кабината на операторите (в центъра), и електротрансмисия на артустановката, разположена в кърмовата част на открита платформа. В хода на шосейните изпитания и проверката на ходовите качества, показва проходимост на снежна покривка с метрова дебелина. Екипаж – пет души. Машината има четири модификации (Tridon 1, 2, 3 и 4, съответно).[107] Във връзка със започналата политика на разведряване и последвалото след това съкращение на военните бюджети на страните от НАТО проекта става неактуален, компанията Volvo разработва още редица проекти от аналогичен характер и предлага още няколко концепции, които също са отклонени от шведското военно ведомство;[108]
  • VEAK 4062 – ЗСУ със сдвоено оръдие L/70 (на шаси аналогично на шасито на безкуполният танк Strv 103), с комбинирана двигателна установка, включваща в себе си танков дизел Rolls-Royce K60 с мощност 240 к.с. и газотурбинен двигател Boeing 502-10MA с мощност 300 л. с. Екипаж – трима души (оператор на РЛС за наводка, наводчик-оператор и механик-водач) в разделен въртящ се купол]] (механик-водача отляво на оръдията, операторите отдясно). Разработвана е също и модификация на ЗСУ на колела;

Лицензионни[редактиране | редактиране на кода]

  • Австралия Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Канада Съединени американски щати
  • универсална сдвоена установка Mk 1;[40]
  • универсална четирицевна установка Mk 2;[40]
  • универсална едностволна установка Mk 3;[40]
  • сдвоена установка с водно охлаждене на стволовете Mk 4;[109]
  • едностволна установка с хидравлична трансмисия и въздушно охлаждане на стволовете Mk 7;[110]
  • едностволна установка с електрическа трансмисия (захранвано от акумулатор) и водно охлаждене на стволовете Mk 8;[111]
  • шестцевна установка с електрическа трансмисия и въздушно охлаждане на стволовете Mk 9;[111]
  • четирицевна установка с водно охлаждене на стволовете Mk 10;[109]
  • сдвоена установка с водно охлаждене на стволовете Mk 11;[109]

Сравнителни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-технически характеристики на автоматични зенитни оръдия калибър 37 – 40 mm
Характеристика 61-К Bofors[118] Flak 36[119] Flak 43[119] QF 2 pdr AA Mk.I[120] M1A2[121]
Държава Съюз на съветските социалистически републики Швеция Flag of the German Reich (1935–1945).svg Flag of the German Reich (1935–1945).svg Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съединени американски щати
Калибър, mm/дължина на ствола, калибри 37/62,6 40/56 37/63 37/57 40/56 37/53,5
Маса в походно положение, kg 2100 1920 – 2100 2400 2000  ? 2777
Маса в бойно положение, kg 2100 1920 – 2100 1550 1250 2280 2777
Тип шаси четириколесно, неотделяемо четириколесно, неотделяемо двуколесно, отделяемо двуколесно, отделяемо отделяемо четириколесно, неотделяемо
Маса на осколочния снаряд, kg 0,73 0,9 0,62 0,62 0,91 0,61
Начална скорост на осколочния снаряд, m/s 866 – 880 800 – 880 820 820 725 792
Скорострелност, изстрела/минута 160 – 170 120 160 250 120 90

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В таблицата е указана датата на получаване на първата поръчка за доставка на едно или няколко оръдия.
  2. Поръчката е дадена през 1937 г., но в страната се случва държавен преврат.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ствола на оригиналният шведски модел прегрява след 100 изстрела, а замяната му е сложна операция.
  2. Купени от правителството на Гърция от ФРГ.
  3. Много от зенитните установки във Въоръжените сили на Тайван са преправени на пускови установки за ракети TOW.
  4. Купени от правителството на Румъния от Полша.
  5. Купени от правителството на Саудитска Арабия от Испания.
  6. Купени от правителството на Турция от ФРГ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM, 1988, p. 51
  2. Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM, 1988, p. 9
  3. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 1 – 3
  4. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 3
  5. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 15
  6. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 14
  7. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 13
  8. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 13 – 14
  9. а б в г д е ж Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 58
  10. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 41
  11. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 66 – 69
  12. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 66 – 68
  13. а б в г д Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 56
  14. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 56 – 58
  15. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 86 – 87
  16. Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM, 1988, p. 51 – 52
  17. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 408
  18. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 408 – 410
  19. Hyde, Arsenal of Democracy, 2013, p. 210
  20. Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM, 1988, p. 52
  21. а б Hyde, Arsenal of Democracy, 2013, p. 162
  22. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 83
  23. а б Thomson & Mayo, The Ordnance Department, 1960, p. 77 – 79
  24. а б в г д Thomson & Mayo, The Ordnance Department, 1960, p. 79
  25. а б в г д е ж з Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 85
  26. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 88
  27. Thomson & Mayo, The Ordnance Department, 1960, p. 77
  28. Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM, 1988, p. 24
  29. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 248
  30. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 129
  31. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 110 – 114
  32. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 117
  33. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 117 – 118
  34. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 150
  35. Збигнев Залуский. Пропуск в историю. М., „Прогресс“, 1967. стр.52 – 53
  36. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 114
  37. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 119 – 121
  38. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 112
  39. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 151
  40. а б в г Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 87
  41. Green, The Ordnance Department, 1955, p. 268
  42. а б в г Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 98
  43. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 59
  44. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 66
  45. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 114 – 121
  46. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 147
  47. а б в г д е ж з и к л Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 105
  48. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 192 – 195
  49. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 41 – 74
  50. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 154
  51. а б в г д е ж з Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 239
  52. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 211 – 221
  53. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 99 – 104
  54. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 123
  55. а б в г д Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 102
  56. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 237
  57. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 192
  58. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 118
  59. а б в г Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 132
  60. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 198
  61. а б в г д е ж з и Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 145
  62. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 150 – 151
  63. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 156
  64. а б в г д е ж з и к л Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 145 – 147
  65. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 147 – 150
  66. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 150 – 156
  67. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 220 – 221
  68. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 135 – 136
  69. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 193 – 194
  70. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 179
  71. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 150 – 159
  72. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 39 – 40
  73. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 111
  74. а б в Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 109
  75. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 193
  76. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 75 – 104
  77. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 224 – 225
  78. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 116
  79. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 159
  80. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 37 – 40
  81. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 198 – 211
  82. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 131
  83. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 195
  84. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 134
  85. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 129 – 132
  86. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 110 – 114
  87. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 120
  88. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 67
  89. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 125 – 126
  90. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 35
  91. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 115 – 120
  92. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 121
  93. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 11
  94. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 38 – 41
  95. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 104
  96. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 71
  97. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 230
  98. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 100 – 103
  99. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 74
  100. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 183
  101. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 102 – 104
  102. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 199 – 201
  103. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 211 – 212
  104. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 201
  105. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 204
  106. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 202 – 203
  107. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 209 – 211
  108. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 211
  109. а б в Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 72
  110. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 72 – 73
  111. а б Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 71 – 72
  112. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 110
  113. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 211 – 213
  114. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 57 – 58
  115. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 133 – 135
  116. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 215
  117. Gander, The Bofors Gun, 2013, p. 214
  118. ((en))  40 mm M1 Bofors L/60. // Tarrif.net. Архив на оригинала от 2011-01-27. Посетен на 01.05.2010.
  119. а б Широкорад А. Б.. Бог войны Третьего рейха. 394 – 397 с.
  120. ((en))  37 mm and 40 mm guns in British service. // Quarry.nildram.co.uk. Архив на оригинала от 2011-01-27. Посетен на 24.04.2010.
  121. ((en))  37 mm M1A2 L/53.5. // Tarrif.net. Архив на оригинала от 2011-01-27. Посетен на 24.04.2010.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bofors L60“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.