Исландска звънарка
| Исландска звънарка | ||||||||||||||||||||||
.jpg) ♂ Исландска звънарка | ||||||||||||||||||||||
 ♀ Исландска звънарка | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Gmelin, 1789) | ||||||||||||||||||||||
| Исландска звънарка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Исландската звънарка (Bucephala islandica) е средно голяма морска птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).[2] Тя е добър гмуркач, близък роднина на обикновената звънарка (Bucephala clangula).[3] Птиците от този вид обитават обширен ареал и размерът на популацията им е много голям, поради което са причислени към незастрашените видове.[4]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Възрастният мъжки има сравнително голяма, заоблена, черна глава. На слънце по нея се забелязват преливащи се в лилаво цветове. Челото е много полегато и има голям вертикален бял полумесец между човката и окото, завършващ нагоре над очите в остра, изтеглена форма.[5] Главата е украсена с къса черна стърчаща перушина, наподобяваща корона.[6] От всяка страна на черния гръб се виждат 7 стъпаловидно разположени бели петна, а задната част и опашката са черни. Предната част на тялото и коремът са бели, шията – къса и също бяла, човката – къса, дебела и черна, а очите – жълти. По време на полет се вижда долната част на крилата, които са в черно и бяло. Младите мъжки екземпляри през първата година от живота си имат оперение, подобно на това на женската, но човката и очите са черни.[5][7]
Зрялата женска исландска звънарка има тъмна шоколадово-кафява глава. Оперението на гърба, крилата и опашката е тъмносиво. Хълбоците, коремът и гърдите са бели. Вратът и шията са доста по-светли от останалата част на тялото.[7] Човката е черна в основата си и постепенно преминава в оранжево-жълто към върха. Сравнително тъпа е, като през лятото цветът ѝ малко потъмнява.[5]
Мъжките са значително по-големи от женските, с дължина около 48 cm, а тази на женските е приблизително 43 cm.[7] Размахът на крилата достига до 76 cm.[8] Теглото на мъжките екземпляри е средно 1278 грама, а на женските – 818 грама.[7]
Исландската звънарка е по-скоро тиха птица и рядко издава звуци.[6] В брачния период може да се чуе мекото призивно „ка-каа“ на самеца, на което женската отговаря по същия начин.[8] В полет крилата ѝ се движат много бързо и издават отличителен свистящ звук.[7]
Исландската звънарка може да бъде различена най-лесно от останалите птици от рода по полукръглото бяло петно веднага след човката, стръмния ъгъл между челото и клюна и формата на главата. Птиците и от двата пола имат светли, кехлибарени ириси, откъдето идва английското им название – Barrow's goldeneye. В английското наименование е включено и името на британския арктически изследовател Джон Бароу.[7]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Глобалният обхват на вида общо през цялата година се разпростира на повече от 2 500 000 km2. По време на размножителния сезон птицата може да бъде срещната, макар и с различна гъстота или дори епизодично в следните райони:[9]
- Канада – остров Макензи Кинг, Северозападна Британска Колумбия, Скалистите планини, Квебек, Лабрадор.
- САЩ – югоизточна Аляска, източната част на щата Вашингтон, югозападен Орегон, източна Калифорния, Колорадо, Скалистите планини
- Северна Америка – Гренландия
- Европа – Исландия.
През зимата мигрира на следните територии:(8)
- Канада – локално в южната част на Британска Колумбия, залива на река Сейнт Лорънс.
- САЩ – южната част на Аляска, крайбрежията на щата Вашингтон, Орегон и централна Калифорния (главно от страната на Вашингтон на север), локално в северната част на Монтана, Северна Невада, Юта, Колорадо, щата Ню Йорк.
- Европа – Исландия
Основният ареал, заеман от исландската звънарка през лятото, се простира в северните райони на Северна Америка и Исландия. В останалата част на Европа, тя е рядък посетител.[3] Гнезди както в източните, така и в западните райони на Канада и Аляска.[7]
Западните популации обитават териториите по протежение на западното крайбрежие на САЩ – от южната част на Аляска до Северна Калифорния.[4] Също така гнезди и във вътрешните райони на Британска Колумбия в Канада. Основният регион за гнездене с най-голяма концентрация се простира на север през южната част на Юкон до южните и централни райони на Аляска.[7]
Главните области за гнездене на източните популации са установени в източната част на високото плато по протежение на северния бряг на естуара на река Сейнт Лорънс и едноименния залив.[7] Размножителни колонии се наблюдават още в канадските хълмисти земи на Лабрадор и югозападните региони на Гренландия и Исландия.[4] Най-често и с по-голяма концентрация се срещат край езерото Mývatn в Северна Исландия, където може да намери изобилие от насекоми, мекотели и ракообразни за изхранването си.[3] В Исландия птицата е известна като húsönd (домашна патица).[9]
Няма доказателства за обмен между източните и западните популации. Западните зимуват по крайбрежието на териториите между архипелага Кодиак в Южна Аляска и южните части на щата Вашингтон. Епизодично се срещат на юг до залива на Сан Франциско и откритите води на северозападните щати. Източните зимуват в устието на река Сейнт Лорънс и по-малки групи – по протежение на полуостров Gaspe, морските провинции на Канада и щата Мейн в САЩ.[7]
Птиците, обитаващи Исландия не мигрират, докато тези в Северна Америка през зимата се придвижват покрай тихоокеанските брегове на Аляска и Канада, и североизточния бряг на Северна Америка.[4][9]
Численост[редактиране | редактиране на кода]
Според приблизителните сметки числеността на западната популация възлиза на около 200 000 – 250 000 птици, като голяма част от тях гнезди в Британска Колумбия. Източната популация се оценява на около 4000 броя. Тъй като техният брой е много по-малък от този на западната, в Източна Канада се води като вид със специална загриженост.[7]
Според проучванията, видът показва тенденция към увеличаване на броя си. През последните около 40 години е претърпял голям и статистически значим ръст в Северна Америка – 171%, което се равнява на около 28,3% увеличение на десетилетие.[4]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
През лятото исландската звънарка обикновено живее в малки, разпръснати групи, докато през зимата често се концентрира в големи ята.[9]
Гнезди предимно край алкални и сладководни езера и в по-малка степен край субалпийски езера, боброви бентове и малки блата в западните части на Скалистите планини. В Квебек предпочита малки чисти езера и изкуствени водоеми с над 500 m надморска височина и растителност, която не поддържат популации от риба.[7][10] Прави гнездата си в скални пукнатини, в кухините на дърветата, в дупки и други подходящи защитени места.[3] Наличието или отсъствието на подходящи места за изграждане на гнездата може да се отрази на числеността на гнездещите птици.[7]
Този вид обитава крайбрежията на сладководни езера и реки в открити или гористи местности.[3][9] Обикновено предпочита залесени местообитания с по-стари широколистни или иглолистни дървета, които предлагат подходящи за гнездене хралупи.[10] Гнездене може да се наблюдава и на височина до 3000 метра в Скалистите планини на Канада.[3][9]
Исландската звънарка е териториално агресивна птица, дори повече от обикновените звънарки. Мъжките защитават териториите си, а женските – зоната както около своето люпило, така и на други видове.[8][10] При вида се наблюдава тенденция да не споделя местообитанието си с много по-многобройните здънарки от същия род.[9]
По време на гнездене мъжките птици напускат женските още преди излюпването на малките и отлитат до местата за линеене, често в райони, намиращи се още по на север от гнездещите женски. Благодарение на наблюдения чрез сателитната телеметрия е направен изводът, че миграцията на мъжките е директна и бърза, като някои от птиците прелитат над 1000 km само за 2 дни. Някои важни места за линеенето на мъжките са големите влажни равнини Old Crow в северен Юкон, няколко езера в Североизточна Аляска, както и крайбрежните райони в северната част на Квебек и Лабрадор. Струпвания на линеещи женски са наблюдавани в зоните за размножаване в централната част на Британска Колумбия. По време на линеене птиците не могат да летят за период от около 30 дни, докато пораснат новите им пера. През следващите години и мъжките, и женските обикновено се връщат към едни и същи области за линеене.[7]
Исландската звънарка мигрира на юг късно през есента, оставайки във вътрешността близо до районите за линеене, докато започне заледяването на крайбрежните води.[7] Често не тръгва до края на октомври или началото на ноември.[10] Птиците отлитат към по-топли места с незаледени езера и крайбрежни лагуни.[3][9] Тъй като мъжките и женските използват различни области за смяна на перата си, те вероятно имат и различни места за почивка и хранене по време на миграцията, но след това се събират заедно в районите за зимуване.[7] Мъжките пристигат там няколко седмици преди групите от женски и млади птици.[10]
За зимуването си предпочитат най-вече крайморски местообитания, включително заливи, пристанища и скалисти брегове с пясъчни, чакълести или скалисти крайбрежия.[10] Някои прекарват зимата край вътрешни незаледени езера, изкуствени водоеми и реки. Връщат се по местата за гнездене в средата на март и началото на април.[7]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Исландската звънарка се храни по време на гмуркане, като предпочита плитки води, тъй като по-голямата част от храната ѝ се намира под водата.[5] Често се храни в ята.[8] Наблюдавани са големи групи птици от този вид, които се гмуркат за храна и излизат на повърхността едновременно.[10]
Зимната ѝ диета се състои главно от мекотели, ракообразни, риба, хайвер. През останалите периоди се включват и насекоми и техните ларви. Растителната храна се състои главно от морски водорасли, водни растения и семена.[4][7] Предпочита езера, в които липсват риби, хранещи се с насекоми, за да избегне съперничеството за храна.[10] В солените води се храни основно с мекотели, особено миди от вида Mytilus edulis, някои видове морски звезди, морски червеи и други.[9]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Исландската звънарка обикновено е моногамна, а разплодните двойки се образуват по време на зимуване.[7] Някои от тези двойки се запазват за повече от една година.[9] Мъжките изпълняват зрелищни и сложни ритуали на ухажване.[10] Женските не участват в репродукционния процес докато не навършат три години, а понякога започват и по-късно. Но младите женски птици всяка година се връщат по родните си места, където ще гнездят, когато достигнат подходящата възраст.[7][10]
По време на размножителния сезон женските сами си строят гнездата. Изграждат ги в хралупи на дървета, включително такива, изоставени от други птици, или в изкуствено подготвени подходящи места. Известни са и случаи, когато гнездят в скални пукнатини, изоставени сгради, дупки, или в храстите на земята, когато в околността няма подходящи дървета. През следващите години те обикновено се връщат за гнездене към същите места.[7][10] Самото гнездо представлява вдлъбнатина, покрита с дървени стърготини, листа, или материали от предишни гнезда.[10]
Исландската звънарка снася от 5 до 15 синкави яйца, средно 9, които се инкубират само от женската в продължение на 30 – 32 дни.[6][7] Женската не е особено загрижена за потомството си и може да снесе яйцата си и в чуждо гнездо, или дори в гнездата на друг вид птици, особено на такива, които също гнездят в кухини.[6][10]
Един до два дни след излюпването си малките напускат гнездата, а женската ги води до район с изобилие от храна. Младите патета са много независими и се хранят сами, без чужда помощ, включително с ларви на насекоми и ракообразни. Изискват съвсем малко родителски грижи.[6][7] Люпилата понякога се присъединят към други люпила и така се създават големи „детски ясли“, за които се грижи една-единствена самка. Това най-често се случва, ако пиленцата са били изоставени от майката, или ако люпилата са се смесили по време на териториални спорове между женските.[8][10]
Женските се отказват от грижи за малките още преди те да се научат да летят, обикновено на 5-6-седмична възраст, а понякога и по-рано. На възраст от 8 до 9 седмици перата на патетата порастват, така че те вече имат възможност да летят.[8][10]
Понякога, когато живее в диво състояние, могат да се срещнат хибриди между исландската и обикновената звънарка (Bucephala clangula).[2]
Смъртността на младите е висока през първите няколко седмици от живота. Основните причини са неблагоприятните атмосферни условия, появили се скоро след излюпването и хищните птици.[7] Максималната продължителност на живот на вида в диво състояние е 18 години.[9]
Проблеми и опазване[редактиране | редактиране на кода]
Най-голямата заплаха за местообитанията на исландската звънарка е дърводобивът, особено в канадската провинция Британска Колумбия. При дърводобивната дейност обикновено първо се премахват по-старите дървета и клони, които за тези птици осигуряват по-голямата част от кухини за гнездене. Трудното намиране на места за изграждане на гнездата може да доведе до намаляване на новата популация. Исландската звънарка свиква много лесно с приготвените от хората къщички за птици и през следващите години се връща отново в тях, така че увеличаването на броя им може лесно да разреши проблема.[7]
Друга потенциална заплаха в районите на зимуване са нефтените разливи, тъй като тези птици са обвързани много тясно с приливните местообитания. Замърсителите от селскостопански и промишлени източници, особено тежките метали, могат до доведат до акумулацията им в предпочитаните черупчести храни. Въвеждането на риба в езера, които дотогава не са обитавани от нея, също е заплаха за птиците, тъй като те предпочитат да се размножават край водни басейни без риба.[7]
Загубите от лов при западната популация като цяло е ниска и се оценява на по-малко от 5000 птици, най-вече в Аляска, Британска Колумбия и щата Вашингтон.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bucephala islandica (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б ((en)) The Internet Bird Collection (IBC)/Ducks, Geese and Swans (Anatidae)/Barrow's goldeneyes, Bucephala islandica
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Birds of Iceland/Barrow's goldeneyes, Bucephala islandica
- ↑ а б в г д е ((en)) BirdLife International/Spacies/Barrow's Goldeneye, Bucephala islandica
- ↑ а б в г ((en)) eNature.com/Barrow's Goldeneye Bucephala islandica Архив на оригинала от 2010-01-02 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д ((en)) World Association of Zoos and Aquariums (WAZA)/Barrow's goldeneyes Архив на оригинала от 2013-04-07 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я ((en)) Sea Duck Information Series/Barrow's Goldeneye (Bucephala islandica)/October 2003 Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ((en)) Wildlife Journal, Junior/Barrow's Goldeneye – Bucephala islandica
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) EOL, Encyclopedia of Life
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Bird Web/Barrow's Goldeneye