Обикновен мишелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Buteo buteo)
Обикновен мишелов
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Мишелови (Buteo)
вид:Обикновен мишелов (B. buteo)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
Обикновен мишелов в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновеният мишелов (Buteo buteo) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Обикновен мишелов с рядко срещано бяло оперение

Дължината на тялото му е 55 cm, размаха на крилете 125 cm и тежи 0,7-1,3 kg. Окраската на оперението му е изключително разнообразна. В Европа може да се сбърка със северния мишелов, белоопашатия мишелов и с осояда. Има малки възрастови различия. Възрастните са с полиморфна окраска – отгоре по тялото варира от ръждивокафява до тъмнокафява, а отдолу – от белезникава с дребни тъмни петна до тъмнокафява. При младите тялото отгоре е светлокафяво, а отдолу – охристо. Подвидът buteo е по-едър и тъмнокафяв, а vulpinus дребен с ръждивочервено оперение. Подвидът vulpinus се отличава от белоопашатия мишелов по дребното тяло и светлите корем и подопашка. Издаващи звуци: Често издава крясък, наподобяващ мяукане.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка.

Обитава разннообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички.

Мигрира на разредени ята и зимува на групи в равнини.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • B. b. arrigonii
  • B. b. bannermani
  • B. b. buteo
  • B. b. harterti
  • B. b. insularum
  • B. b. japonicus
  • B. b. menetriesi
  • B. b. oshiroi
  • B. b. pojana
  • B. b. refectus
  • B. b. rothschildi
  • B. b. socotrae
  • B. b. toyoshimai
  • B. b. vulpinus

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Птиците от по-северните популации са прелетни. Понякога младите птици се отправят на юг, а възрастните остават цяла зима в размножителната си територия. Има сравнително къси и слаби крака и нокти, което не му позволява да ловува прекалено едра плячка. Храни се предимно с дребни бозайници, влечуги, земноводни, едри насекоми и друга подобна по размери плячка. Понякога яде и мърша.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Гнездото си строи на дърветата. Обикновено използва гнездото от предишната година, като с течение на времето то може да достигне метър в диаметър и 80 см височина. Снася 3-4 яйца, които мътят и двамата родители (женската обаче прекарва повече време в гнездото) в продължение на около 30-35 дни. Малките се излюпват с отворени очи и покрити със светъл пух. В първите дни мъжкия носи храна в гнездото, а женската я разкъсва на по-малки парчета. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Ако се случи родителите да не могат да осигурят достатъчно храна, малките се сбиват и в резултат най-малкото често загива. Малките напускат гнездото на 45 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Buteo buteo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International 2004. Buteo buteo. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.