Каракал

	Каракал
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Коткови (Felidae)
род:	Каракали (Caracal)
вид:	Каракал (C. caracal)
	Научно наименование
	Caracal caracal (Schreber, 1776)
	Разпространение
	Каракал в Общомедия
	[ редактиране ]

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Коткови подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африкански рис, той вече не се счита за рис, а по-скоро като близък до африканската златна котка и сервала. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите в групата си.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължината на тялото е от 60 до 105 cm, а опашката е почти една трета от тялото – от 23 до 35 cm. Височината при холката е от 43 до 51 cm. Теглото на мъжките е 13 – 20 kg, а на женските около 11 kg. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждат едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу, за да го предпазват от горещината на пясъка и от потъване в него. Козината е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета на края (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани, обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и други. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици, скачайки до 3 метра на височина. Освен това е и отличен катерач.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2 – 4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Caracal caracal caracal – източна, централна и южна Африка.
Caracal caracal algira – Северна Африка
Caracal caracal damarensis – Намибия
Caracal caracal limpopoensis – Ботсвана
Caracal caracal lucani – Габон
Caracal caracal michaelis – Узбекистан, Туркменистан (подвидът е застрашен)
Caracal caracal nubica – Етиопия, Судан
Caracal caracal poecilotis – Западна Африка
Caracal caracal schmitzi – Израел, Западна Африка, Иран, Арабски полуостров, Пакистан, Индия

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран се ловува с опитомени каракали.