Елшова скатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Carduelis spinus)
Елшова скатия
♂ Елшова скатия
Елшова скатия
♀ Елшова скатия
Елшова скатия
Птици, записани в Съри, Англия
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Чинкови (Fringillidae)
род:Spinus
вид:Елшова скатия (S. spinus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Разпространение на елшова скатия (жълто - през лятото, зелено - целогодишно, синьо - през зимата)
Разпространение на елшова скатия (жълто - през лятото, зелено - целогодишно, синьо - през зимата)
Синоними
  • Carduelis spinus (Linnaeus, 1758)
  • Chrysomitris spinus F. Boie, 1828
Елшова скатия в Общомедия
[ редактиране ]
Яйца на Елшова скатия

Елшова скатия (Spinus spinus) е дребна пойна птица, която се среща и в България. Наименованието ѝ идва от дървото елша, с чието семена се храни предимно. В България продажбата и ловенето на елшова скатия е противозаконно.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По-дребна от врабче, отгоре е петнисто зеленикава, а отдолу жълта на цвят.[2] Характерна черта за определяне пола на елшовата скатия е обагрянето. При мъжките то е в по-интензивни цветове, като в областта на корема е по-наситено жълто, а на главата – черно. Под човката повечето мъжки екземпляри имат и черно петънце.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Елшовата скатия се храни предимно със семена. През есенния период тя най-често може да бъде видяна в клоните на брезите.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Spinus spinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 150 – 151.